През декември екип и доброволци на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) са засадили 280 тополи в защитените зони "Сакар" и "Западна Странджа" от природозащитната мрежа "Натура 2000". Така вече близо 1000 са засадените дървета - 480 тополови и 500 дъбови фиданки - от 2015 г. насам по проекта "Земя за царския орел", съобщават от дружеството.

Една от главните причини за увреждане на гнездовите местообитания на царския орел е масовото изсичане на тополите през последните 15-20 години. Ето защо една от основните дейности на природозащитниците е засаждането на новите дървета. Основните дървета, използвани за гнездене от вида, са именно тополите, следвани от различни видове дъб. Младите тополи, засадени през миналия месец, ще израстат по поречията на реки и потоци в Сакар и Странджа с цел след време да приютят гнезда на царски орли в короните си.

За да се подобрят гнездовите и хранителните местообитания на вида, от Българското дружество за защита на птиците също поставят и изкуствени гнезда. До края на проекта "Земя за царския орел" през 2020 г. ще бъдат инсталирани общо 40 изкуствени гнезда в "Натура 2000" (повече за мрежата - тук) зоните "Сакар", "Дервентски възвишения", "Западна Странджа", "Каменски баир" и "Адата - Тунджа" .

Изкуствените гнезда се поставят от експертите през зимата, за да могат напролет орлите да ги заемат и да ги достроят. Преди началото на размножителния сезон те ги покриват със свежи зелени клонки, които отделят вещества, прогонващи насекомите. Проучванията на природозащитниците сочат, че близо 20% от изкуствените гнезда стават дом на царските орли.

В изпълнение на изискванията за мрежата "Натура 2000", разписани в европейската Директива за дивите птици и националния Закон за биологичното разнообразие, правителството е утвърдило План за действие за вида за 2013-2022 г., който е разработен от експерти на БДЗП. В него са идентифицирани и основните заплахи за царския орел.

Работата на природозащитниците се налага заради унищожаване на естествените местообитания и намаляване на храната за царските орли. Много често местообитанията се редуцират и в същото време фрагментират - остават малки парчета, които не са нарушени, като "острови" в деградирана обработваема земя. Налице е тенденция към разораване и превръщане в обработваеми земи, лозя и овощни градини на някои от най-значимите за царския орел територии, които в миналото са стопанисвани като пасища - в района около Сливен, Сакар, Дервентски възвишения и Западна Странджа. По този начин биват разрушавани компактните и многочислени лалугерови колонии и някои от двойките на царския орел са лишавани от хранителния си ресурс, което може да ги прогони от традиционните им територии.

Например, изследване за Сакар планина, проведено през периода 2007-2011 г., показва, че за 4 години е настъпила сериозна промяна в местообитанията на царския орел, като затревените площи намаляват с близо 9% за сметка на увеличаване на обработваемите земи. Субсидирането на засяване на единица площ стимулира фермерите да разорават затревени площи, стопанисвани до момента като пасища. След 2011 г. този процес е особено видим в района на Сливенското поле и Дервентските възвишения, като разораванията в Сакар продължават.

Друга ключова заплаха за царския орел са електропроводите. В резултат от сателитното проследяване на млади царски орли, извършено в рамките на LIFE+ "Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата "Натура 2000" в България", от Дружеството за защита на птиците са узнали, че необезопасените стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици.

Те загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете, а в някои страни те строят и гнездата си по далекопроводите.

Царският (кръстат) орел е една от най-редките птици както в България, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 29 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.

Световно застрашен вид е (IUCN категория "Уязвим"), като цялата му популация на Земята възлиза на 5200–16 800 двойки. В Европа числеността му е оценена на 1110–1624 двойки.

Царският орел (Aquila heliaca) е един от най-едрите орли в България, малко по-малък от скалния орел (Aquila chrysaetos). Размерите на тялото варират от 72 до 84 см, а размахът на крилата му е между 180 и 215 см. Възрастните птици са тъмно кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав. Народното му име е "кръстат орел" заради белите петна, наподобяващи еполети, върху крилете му, които се виждат при полет.