Ченгетата озверяха. Хибридната война им даде някакъв вид реабилитация и възможност за отмъщение.

Днес за пореден път едно такова, белокосо като мен, бълваше змии и гущери по една телевизия. За радикализацията на ромските гета се оказа виновен не истеризиращия по електорални причини Каракачанов, не събарянето на постройки във Войводиново под формата на показно-наказателна акция за цял етнос, не и избухналата публична омраза на всички патрЕоти срещу "мръсните цигани".

Оказаха се виновни обичайните заподозрени – платени либерални проповедници в гетата, "либералният фундаментализъм" (каквото и да значи това), мръсната дума НПО, и разбира се, в последна сметка Сорос. И днес от екрана в безотговорен речитатив пак се сипаха думи – продажност, лицемерие, предатели, световен заговор във висока, истерична нота, с интонация, която внушава "извънредно положение", докато интервюиращият журналист само мигаше. Абсурдна ситуация.

Троловете излизат от тъмното, показват се с лицата си по телевизията, нападат, заплашват, заканват се. Нищо, че се позовават на същите права, които отричат – правото си на мнение, свободата на словото, върховенството на закона, обществения интерес. Нищо, че не казват нищо ново, нищо смислено. Достатъчно е и това, че интонацията им е истерична, достатъчно е натрапчиво набиваното внушение, че катастрофата предстои; "новото" е само в бруталния, немислим допреди няколко години обиден речник, насочен към фантасмагоричен Зловещ Либерал – речник, несъвместим с онези "традиционни" ценности" и "християнска европейска цивилизация", за които уж същите тролове се борят.

Позволете ми една историческа аналогия, макар и тя да не ни помага много.. След идването на нацистите на власт през 1933 г. немският философ от еврейски произход Ернст Касирер е в емиграция – първо в Англия, после в Швеция, накрая в САЩ, където пише философско-политическото съчинение «Митът за държавата», 1946. В него той критикува подчиняването на политиката и държавата на ирационални митове, и прави удивителни наблюдения върху променящия се немски език под влияние на нацистката пропаганда (за няколко години в емиграция, аз почти престанах да разбирам родния си език, казва Касирер). Ще преразкажа по памет и още нещо, което ми се вижда особено важно – на въпроса как да противодействаме на този език, какво да правим срещу тевтонските му екзалтации и патетичните му, кухи, расистки фрази, немският философ заявява, че срещу тях не е възможно да се противопоставят аргументи.

Причината е, че това всъщност не е език, а е оръжие – изреченията са танкове, метафорите – снаряди, думите му трябва да пронизват души и да убиват, а не да убеждават или доказват. Срещу тях не трябва да се говори, трябва да се стреля, казва Касирер.

Тогава, по време на Втората световна война, ситуацията е била такава, военна. Либерализмът и демокрацията не са били беззащитни, а наистина са били въоръжени - с реалните танкове, самолетите и снарядите на съюзниците. Те, а не аргументите, ще победят нацистите и тяхната пропаганда.

Специфика на днешната хибридна война е малко по-различна. Макар срещу нас да се появили отново пропагандни оръдия, медийни танкове и базуки, либералната демокрация, принудена да брани себе си, е невъоръжена. Нещо повече – в самия си принцип тя е против езика на агресията и омразата, стигматизациите и бруталността: т.е. срещу онази публична реч, който не уважава достойнството на опонента (т.е. достойнството на човека) и заглушава чуждия глас (т.е. свободата на словото).

Не ми е много ясно как може да се излезе от тази ситуация, освен да се повтаря отново и отново, от всички мислещи, че въпросните агресивни словесни потоци са първо отвъд мира и второ - нямат съдържание (т.е. те по същество са празни, пълни глупости). Но пък са бойни похвати, препълнени с барута на агресията, фобиите и параноята.

Но не трябва да се мълчи, защото така агресията и останалото стават все повече нормализиран фон на медийно говорене.