Продължава поредицата на Мария Радева за пътуването й през Империята на инките.
"Дневник" продължава поредицата на Мария Радева за пътуването й през Империята на инките. Всички по-ранни текстове търсете в рубриката "На път" или последвайте линковете към статиите в долната част на фотогалерията.
Отново на път. Спираме в красиво колониално селце със сложното индианско име Андауайлиляс, за да посетим "Сикстинската капела" на Андите. "Църквичка" с внушителни размери е сякаш насред нищо и никакво село, построена върху останките на инка-сграда. Изрично сме предупредени да не снимаме и ни връчват по един диск, който не работи. Отвътре - неочаквана комбинация от живопис, фрески и купища злато. Всичко е микс от класически европейски влияния и индиански вярвания (Дева Мария дъвчи кока, по тавана и по стените има изображения, които напомнят местното изкуство и изобразяват перуанска флора и фауна, и само богатите испанци са на пътя за Ада). Целият таван е тип конструкция арабско ветрило – в синьо и златно.
Изненадата ми е огромна - оказва се, че има още няколко точно толкова богати и изумителни църкви в региона - църкви, построени върху инка-останки, са били флагмана на испанците в завладяването и претопяването на региона. Трябвало е да потресат индианците с мащаби, богатство, за да повярват, че чуждият бог е по-велик. Площадът пред катедралата е пазар, от всички страни го пазят огромни чинари, които не си знаят годините и не се поместват в обектива. 
Ще продължа с културите на Паракас и Наска. На мен лично ми допаднаха много повече линиите на Паракас - предхождаща култура на Наска. Последната ми е много експонирана. Но това беше една от мечтите ми. И я видях един щастлив ден. 
Нàска, както всеки знае, e пустинно плато на южното крайбрежие на Перу. Освен географско понятие е и име на своеобразна култура, индиански култов (религиозен) център, чийто разцвет на това място е от 1 век до 8 век. Самата култура се предполага, че започва от 200 г. преди н.е. Именно тя създава прочутите знаци в Наска, известни още като геоглифи или рисунки, церемониалния град Кауачи и впечатляващата система от подземни акведукти, които функционират и до днес. За мене акведуктите бяха изненадата и моята истинска атракция! Уникална. Известен е и с некрополите си. Загадъчните изображения от трасираните върху земята преплетени линии с дължина от 500 m до 8 km, са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1994 г.. 
От малко летище смело се качихме на самолетчета – шестместни, с пилот и екскурзовод отпред. Забавно беше, че ни мереха и ни подбраха по килограми. Като съвет, добре е да пиете нещо срещу повръщане, защото пилотът прави уж плавни, но много остри завои наляво и надясно, за да могат всички пътници да гледат и снимат. В началото ентусиазирано се опитвах да снимам. Но след това се отдадох на удоволствието да "откривам" и "разгадавам" рисунките. Те варират от обикновени линии, представляващи прави, триъгълници, спирали до много по-сложни и стилизирани рисунки на паяк, колибри, лама, маймуна, риба... Най-големите са с дължина 270 метра, а общата им площ е 500 квадратни километра. Направени са като са премахнати червеникавите камъни, което позволява да се покаже белезникавата, почти бяла почва отдолу. 
Поради изключително сухия климат и липсата на ветрове, тези рисунки са се запазили през вековете. Изследователите на загадъчните знаци не са на единно мнение за тяхното предназначение, но много от тях предполагат, че са свързани с религиозни ритуали. От всички теории (а преди да полетиш, те облъчват с филм, докато си чакаш партньорите по килограми) приемам, че е свързано с култ към плодородието на иначе пустинната почва. Тук всяка капка дъжд е безценна, затова в началото на линиите са поставяли дарове към бога на дъжда и водата. Многоуважаеми читателю, ти си избери своя теория. 
Фигурите на Наска са открити през 1926 г. от археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе. Първоначално се е предполагало, че са част от древно напоително съоръжение. През 1941 г. при полет Пол Късък от Университета на Лонг Айланд забелязва освен линиите и множество спирали, абстрактни форми и стилизирани рисунки на животни, врязани в каменистата повърхност. Той смята, че в определени моменти слънцето застава на края на линиите и според него това е най-големият астрономически календар в света. По-късно германската математичка Мария Райхе /в Лима има цял квартал с нейното име/ се заема с проучването, картографирането и измерването на линиите и това се превръща в цел на живота ѝ в продължение на пет десетилетия. През 1968 г. Ерих фон Деникен привлича вниманието с тезата, че странните рисунки са всъщност древни хангари и писти за летателни апарати на извънземни. И до днес археолози, астрономи и геолози продължават да изследват геоглифите. От 1997 г. насам край близкия град Палпа се провеждат мащабни перуано-германски научни изследвания. Проектът "Наска-Палпа" е ръководен от Джони Исла и Маркус Райндел от Германския археологически институт е систематично интердисциплинарно изследване на древните жители на областта и рисунките. Колибрито е с дължина 50 м, паякът – 46, кондорът от клюна до опашката се простира на почти 120 м, гущерът е 188 м, маймуната - 110 м, косатката - 65 м, пеликанът - 285 м. Човекоподобните фигури са сравнително малко и са разположени по склоновете. Най-известни са Астронавтът, дълъг 32 м, и Извънземното, открито през 1982 г. Почти всички рисунки са в огромен мащаб и направени по един и същи маниер – контурът е очертан с една-единствена непрекъсната линия. 
Истинската форма на изображението може да се наблюдава само от птичи поглед, т.е. от въздуха. На по-голяма височина обаче рисунките почти не се забелязват и се превръщат в непонятни "цапаници". Самите линии представляват бразди с ширина 135 сантиметра и дълбочина до 40-50 сантиметра, при което се образуват бели линии на фона на червеникавата пустиня, която дължи цвета си на железния окис. В последно време съществуват известни притеснения (не без основание), че линиите могат да пострадат от ерозията и замърсяването, следствие от изсичането на горите в района. През февруари 2007 г. поради обезлесяването стават големи наводнения и свличания, но археолози, които извършват наблюдения на района след това, установяват, че не са нанесени съществени щети. Друг застрашаващ фактор е боклукът от Палпа. 
Две години по-късно Ерих фон Даникен оповестява станалата много популярна тогава идея, че линиите са дело на извънземни, които са ги ползвали като писти за космическите си кораби. Тази идея има кратък живот тъй като не може да обясни много фактори като например предназначението на фигурите, които представляват животни и растения. Според най-новата теория линиите в Наска са използвани като пътеки, по които да минават ритуални процесии. Всяка класа в обществото на наските притежава своя пътека като някои пътеки са свързани с астрономията и показват кога настъпва време за засяване, зимното и лятното слънцестоене и движението на небесните тела. Окончателен и еднозначен отговор обаче все още не съществува. 
Акведуктите на Наска – ето няколко снимки от тях. Това беше моето си откритие – за разлика от римските, тук народите са строили в дълбочина. 
Дългият охльовиден път води до дъното с отвор, подобно на кладенец с кристално чиста вода, под която има галерии, високи човешки бой. И до сега тези акведукти се използват за напояване. Специално обучени хора влизат в тунелите, за да ги почистват от камъни и наноси от подпочвени води. 
Те са цял лабиринт под земята и извеждат до различни отвори. Уникална конструкция. Древните народи са били гениални мелиоратори, факт. 
Ще завърша разказа си с много древната култура Лима и техните пирамиди. Ето това е кръвожаден народ! Лима е построена на брега на Тихия океан на пясъчно плато и както в цяло Перу и тук водата е с особена почит. 
От незапомнени, древни времена са тези пирамиди. Строени са от глина и се редят на пластове плътно притиснати глинени тухли. Зловещото е, че на всеки 3-4 години, в период на суша, за да бъдат омилостивени боговете са подбирани по 30-40 красиви знатни девойки, които са убивани и зазиждани в съответния пласт на пирамидата. Дано да е потичал дъждът, защото това е означавало, че следващите ще легнат под ножа 
Ето я височината на пирамидата, а те са много. На който му се смята, да изчисли колко хора са зазидани тук. Не е било обаче гробище, а град на народа Лима, защото има площади, улици, тераси и наколни жилища. Странно ми се стори, че най-хитовото и елитарно скъпо заведение се намира сред пирамидите. Тук се правят резервации с месеци напред и на гледката се "любуват" знаменитости от класата на латино дивата Шакира, певецът Рики Мартин - с това ми се изчерпаха познанията. 
На следващата култура не й запомних името. Те пък са погребвали заедно с мъжа цялото семейство и задължително е трябвало да има и пеленаче. Ето снимка от едно такова семейство. Подобни погребения имало и по нашите земи и със същото летоброене, но тракийците са били поне само с любимата съпруга и коне. 
Перу е интересен кръстопът на древни култури и народи. Един нов и неочакван континент за преситеното европейско око. Уникална природа, животински свят, храна, бит, култура, вярвания, с предизвикателства и изненади, които се намират на 16500 км от милата ни родина. 
Милата викуня търпеливо позира на 4500 м надморска височина. Забранена е за храна, казват, че месото й наподобява на фино агнешко, а вълната й е една от най-скъпите в света. Трудно се опитомява. Но си заслужава да се пропътуват тези километри, дори да се срещнеш само с нея.Ще завърша поредица с "Градовете на Перу", в следващия пътепис. За тази латиноамериканска страна може много да се пише: за невероятната Амазонка, джунглата, пустинята около Ика и островите Байестас. Но само, ако читателят прояви интерес. 