Статията не е част от редакционното съдържание на “Дневник”
© Shutterstock
Диригент: Лоран Кампелон
Режисура, сценография и художествено осветление: Филипо Тонон
Костюми: Кристина Ачети
Хореография: Риолина Топалова
Фехтовка: Александър Калинов
Диригент на хора: Виолета Димитрова
Асистент-Режисьор: Вера Белева
Концертмайстори: Мария Евстатиева, Людмил Ненчев
Помощник-режисьори: Стефка Георгиева, Сузана Шомова
Корепетитори: Йоланта Смолянова, Милен Станев, Пелагия Чернева, Юрий Илинов, Светлана Ананиевска
в ролите:
Граф Ди Луна: Веселин Михайлов, Джеонгхйеок Сео, Кирил Манолов, Никола Мияйлович
Леонора: Габриела Георгиева, Марили Санторо, Радостина Николаева
Азучена: Ана Виктория Питс, Гергана Русекова, Иванка Нинова
Манрико: Давиде Риу, Даниел Дамянов, Камен Чанев, Костадин Андреев
Ферандо: Ангел Христов, Костадин Мечков, Светозар Рангелов
Инес: Баясгалан Дашням, Ирина Стоянова, Силвана Пръвчева
Руиц: Ангел Антонов, Красимир Динев
Старият Циганин: Антон Радев, Илия Илиев
За постановката
"Трубадур" е драматична история за магии, убийство и отмъщение. Конфликтът между любовта, омразата и поглъщащата ревност се превръща в постоянна борба за надмощие и унищожение. Смъртта е единственият възможен изход за героите, но тя не носи покой и смирение, а тотална разруха.
Завръзката в "Трубадур" се случва години преди времето на действието. Циганка е изгорена на кладата заподозряна, че е вещица, но е отмъстена от дъщеря си, която хвърля детето на палача в огъня. Бащата е отгледал другия си син със завета за отмъщение. Младият граф ди Луна е обсебен от мисълта да намери убийцата на брат си – Азучена.
През всички години тя преживява събитията от фаталната нощ. Жената вижда всеки детайл от чудовищните дела във всеки момент, в трептенето на огъня, във формата на сенките. Само тя знае цялата истина. Обзета от ужас и омраза, изгубила разсъдъка си, тя е хвърлила собственото си дете в пламъците. Азучена е отгледала сина на най-големия си враг.
Израснал в циганския табор, Манрико няма никаква представа, че графът, с когото се бори за сърцето на красивата Леонора е всъщност негов брат. Между двамата мъже тлее силна омраза. Те са лидери на противоположни фракции в гражданската война. Борбата помежду им е безмилостна, а конфликтът изглежда невъзможен за решаване. Едва когато последният удар бъде нанесен и Манрико умре по заповед на ди Луна, Азучена ще разкрие истината. Майка ѝ е отмъстена.
Завладян от емоционално разтърсващите събития, породени от сложните връзки между героите и сюжетните линии, Джузепе Верди създава творба с възхитителни белкантови мелодии и сложни драматични оркестрови части. Ясно подчертаните мотиви на клетвата за отмъщение, на огъня, на мрачните спомени се провеждат в музикалната тъкан на творбата, държейки зрителя в непрестанно очакване и вълнение.
Музикалните образи на героите, обусловени от емоционално разгърнатите арии и действените ансамбли са характерни и много различни един от друг. Сцените на зверствата, отмъщението, лудостта, ревността, любовта, отчаянието и омразата предлагат на Верди възможност да създаде изразителни и силно контрастни мелодии, които са в основата на изключителните сценични качества на творбата.
