Университетите няма да получат очакваната от тях финансова автономия и да определят сами таксите и приема си. Това реши в края на миналата седмица Народното събрание, след като прие на второ четене измененията в Закона за висшето образование.

Просветният министър Даниел Вълчев (НДСВ) лансира през март идеята висшите училища сами да определят таксите за обучение и броя студенти по направления. Тогава предложението не срещна сериозни възражения от коалиционните партньори, а повечето ректори го посрещнаха с одобрение. Те заявиха, че ако им бъде предоставена тази възможност, ще увеличат значително цените за следване от есента. Месец по-късно реформата срещна отпора на депутати от левицата, които заявиха, че няма да позволят безконтролно увеличение на таксите. Някои от ректорите са се "поизхвърлили" за цената на таксите, коментира Валя Богданова (БСП).

Докато парламентарната комисия по образование обсъждаше закона, в дискусията се включи и президентът Георги Първанов. Той заплаши, че ще наложи вето, ако се действа прибързано и не се изработи система за студентско кредитиране преди увеличение на таксите. Същата теза след няколко дни повтори и председателят на комисията по образование Лютви Местан (ДПС). Според него "без система за студентско кредитиране освобождаването на таксите се явява като антисоциален елемент".

На практика

при който таксите и приемът на първокурсници в университетите се определят от правителството по предложение министъра на образованието, който е взел мнението на академичните ръководства. Запазва се и изискването таксите да не са по-високи от 30% от издръжката на един студент. Тя се определя от правителството и варира между 1600 лв. за хуманитарните специалности и 4600 лв. за медицинските науки. И при този вариант има възможност за увеличаване на таксите, които в момента са средно 300 лв. на година, коментираха експерти.

Ден след приемането на промените министър Даниел Вълчев заяви, че няма да се откаже от либерализирането на таксите и ще лансира идеята отново в новия закон за висшето образование, който ще внесе до есента.

Приетият окончателно в петък закон предвижда, че студентите, които се обучават в колежите за степен "специалист по", вече ще завършват като "професионални бакалаври" след получени 180 кредита и три години обучение. Целта е да се премахне квалификацията "специалист", която е неразпознаваема в Европейската общност, аргументираха се депутатите. Тези бакалаври ще могат да продължат в магистърска степен само в същото професионално направление, и то за две години.

за "професионален бакалавър", въпреки че са учили по други програми. Колежите, които не покрият завишените изисквания за акредитация до началото на учебната 2008/2009 г., трябва да бъдат закрити според законовите текстове. В университетите вече ще се изпитва само писмено, за да има по-голяма обективност.

Приемът във висшите училища ще се увеличава постепенно със стъпка 25% от свободния им капацитет всяка година.

В университетите ще се създадат настоятелства от седем души. От тях петима ще са представители на бизнеса или експерти, но ще се утвърждават от академичния съвет по предложение на ректора. По един ще се посочва от министъра на образованието и от студентските съвети. Настоятелствата ще имат само съвещателен глас по финансовата политика на учебните заведения.

В деня на приемане на закона около 1000 студенти протестираха срещу недалновидните промени в нормативната уредба.

Според анализ на икономиста Георги Ангелов висшето образование получава над 600 млн. лв. годишно, което е около 1% от БВП. Той цитира данни на Евростат, според които общите разходи (държавни и частни) за образованието на един студент в България са 54.5% от БВП на човек от населението при средно равнище в ЕС е 36.6%, а в САЩ е 64.2%. По думите му обемът на финансиране на образованието не е най-големият проблем, какъвто е проблемът с изразходването на средствата.

---

Из форума на "Дневник"

Софийският университет е една феодална структура, в която дори има наченки на собствена религия. Докато се носи вой за пари, има три факултета, в които има пълен преподавателски персонал, но няма студенти - Физически, Химически и Биологически факултет. Има много преподаватели, които не покриват минималните преподавателски норми (дори по брой часове, камо ли да говорим за съвременност на курсовете им). Феодална структура се разрушава единствено по начин, предложен през 1789 г. във Франция - гилотината... Това означава затваряне на държавните университети и набиране на нов персонал, отговарящ на изискванията. Даването на средства в ръцете на сегашните феодали означава разпределение на средствата в тесния феодален кръг на властимащите... Ако затварянето на университетите е крайна мярка, то заплати трябва да се увеличават само на преподаватели, чиито лекции са популярни и на които се явяват студенти. Това означава, че всички лекции трябва да са свободно избираеми, както е в американските университети.

Смешна е цялата ситуация с българските университети - те са едни дойни крави за академичните паразити. Подигравка е да се каже, че един професор по български език може да отговаря за финансовите дела на университета и че той е грамотен юридически. Ректорите на българските университети имат огромни правомощия, но ги използват за лично или на приближените си облагодетелстване. Редно е стопанските дела на университетите да бъдат поверени на специалисти, примерно съвет от настоятели, а ректорите да се занимават с това, което могат - развитието на научноизследователската дейност, която за съжаление съвсем липсва в българските висши училища.

Браво, отдавна трябваше да се премахне тази степен "специалист по", както е в цяла Европа - завършваш или бакалавър, или магистър.