Граждани поискаха еврокомисарят по културата да защити сградите - паметници в България
Европейският комисар по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич да обърне внимание и да се намеси по проблемите около "продължаващото с десетилетия тревожно състояние на сградите - паметници на културата, в България". За това настояват в отворено писмо до комисарят от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство.
"Помогнете да бъде съхранено това толкова важно за културата и историята на България и Европа материално наследство и да бъде запазено за бъдещите поколения. Помогнете да се сложи началото на спазване и прилагане разпоредбите на закона, както във всяка друга европейска държава", призовават от организацията в документа, изпратен и до премиера Бойко Борисов, министъра на културата Боил Банов, Столичната община и медии.
Повод за това писмо е непосредствената заплаха от "сигурно и неизбежно разрушаване на две архитектурни бижута в централната част на българската столица", и двете проектирани от известния български архитект Никола Лазаров (виж карето).
Първата сграда - на метри от Народния театър в София, на ул. "Кузман Шапкарев" 3, е в перфектно състояние, но в най-скоро време предстои да бъде разрушена, за да се построи на нейно място 8-етажна офис сграда, отбелязват от организацията. Застрашената архитектурна и историческа забележителност е построена през първата половина на 20 век. "Възниква въпросът защо е допуснато да се разреши събарянето на този архитектурен шедьовър, който трябва да бъде пазен, поддържан и показван не само на българите, но и на туристи от цял свят", се казва в писмото.
Втората сграда е проектирана също от арх. Никола Лазаров през 1909 г. за видния български търговец Никола Гешов. Неговият баща - Иван Стефанов Гешов, е един от първите български дипломати - дипломатически агент на княз Александър Батенберг в Париж, Виена, Цариград и Берлин, както и братовчед на големия български държавник, финансист и филантроп Иван Евстатиев Гешов. Сградата се намира в централната градска част, на голям столичен булевард, и от години е оставена от собствениците си, също строителни предприемачи, да се саморазрушава. От 2003 г. сградата е с демонтиран покрив, отворени прозорци и подложена на дъждове и снегове, отбелязват от организацията.
"Никъде другаде в Европа културата и историята не се заличават така системно и безнаказано, както в България. Няма санкция нито от обществото, нито от институциите", се казва в писмото. Организацията отбелязва, че са стотици сградите из България, построени в началото на 20 век, са застрашени от унищожение. "Пожарите са най-често прилаганото средство за бързо ликвидиране на сградите - горят емблематични тютюневи складове в стил сецесион, царски конюшни - близнаци на царските конюшни в европейските градове, които сега са превърнати в световноизвестни музеи и галерии", посочват те.
И допълват, че законът за опазване на културното наследство с десетилетия не се прилага, а Европейската конвенция за опазване на културно-историческото наследство, ратифицирана от България през 1991 г., не се спазва.
"Българските институции нямат дори минимално съзнание за ценността и потенциалните възможности на архитектурните ни съкровища за културен обмен, туризъм и отваряне към Европа и света, които биха могли да се осъществят. Поредица от министри на културата, кметове на столицата и на градовете в страната, както и главни архитекти изключително много допринесоха за унищожаването на историческия сграден фонд в държавата, за неспазването на законите и за високите нива на корупция", се заявява в писмото.
И се призовава за спешни, незабавни и ефективни действия за промяна на "тази трагична ситуация". Освен за спазване на закона за културното наследство, ипотекирането на сгради - паметници на културата, които не се стопанисват, и на европейските норми от организацията искат още в България да бъдат изпратени европейски специалисти, които да констатират и документират състоянието на сградите. А също да бъде направена спешна дигитализация на хартиения архив на Националния институт за недвижимо културно наследство.
| Кой е архитект Никола Лазаров Арх. Лазаров е един от основателите на съвременната българска архитектура, проектирал и построил близо 200 сгради из цялата страна, участвал в множество международни архитектурни конкурси. Иноватор, визионер и урбанист, той оставя знакови за градовете сгради - театрите във Варна и Стара Загора, библиотеката в Габрово, военните клубове в София и Шумен, сградата на Министерството на земеделието в столицата. Никола Лазаров е носител на няколко награди като "Български орден за гражданска заслуга" и руските ордени "Света Анна" и "Свети Станислав". Завършил е с отличие престижното Ecole Speciale d’Architecture в Париж и впоследствие е работил с големите архитекти Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Алекси Начев, Михаил Хашнов. Наричан е Архитект Софийски - автор на над 60 архитектурни шедьовъра в централната част на София в стил барок, сецесион и еклектика. |