Насър Камел, дипломат: Истинските жертви на миграцията са страните от Южното Средиземноморие
Страните от Северното и Южното Средиземноморие приемат различно миграцията, но трябва да мислят отвъд нея - Европа не би могла да задържи дела си в световната икономика без естествените си партньори на юг. Това каза в интервю за "Дневник" генералният секретар на Съюза за Средиземноморето Насър Камел в деня на посещението си в София за среща с представители на българското правителство.
В кариерата си от над 3 десетилетия и половина той представлява Египет в международни организации, заемал е постове във Вашингтон, Лисабон и Тунис. Заместник-посланик е в Брюксел (1999-2001 г.) и в Париж (2001-2004 г.). След две години се връща в Париж, но като посланик (до 2012 г.), същия пост заема в Лондон (2014-2018 г.). Между двата мандата е заместник-министър на външните работи, отговарящ за Северна Африка и Близкия изток.
От юли 2018 г. оглавява Съюза за Средиземноморието, междуправителствена организация на 43 държави. В създадения по инициатива на френския президент Никола Саркози съюз влизат всички членки на ЕС, няколко балкански и почти половината арабски страни, Турция и Израел, които работят за справяне с общи предизвикателства, свързани с икономиката, търговията, развитиет, климата сигурността, миграцията и други.
"Дневник" разговаря с Насър Камел във втория ден на срещата на европейските и арабските държави в египетския курорт Шарм ел Шейх.
Г-н Камел, веднъж казахте за Съюза за Средиземноморието, че той не е "проект на съюз, а съюз на проекти". Какъв проект ви води в България?
- Нека обясня фразата. Когато Съюзът за Средиземноморието се появи през 2008 г. по инициатива на френския президент (Никола Саркози - бел. ред.), задачата беше свръхамбициозна. Тогава идеята бе да се създаде съюз на страни на брега на Средиземно море. Тогава дойдоха Германия и големите сили в Европа, които не бяха средиземноморски в географския смисъл на думата. Те казаха: ЕС е едно политическо и икономическо пространство и не може част от него да влиза в съюзи с други региони без останалите.
Така цялата идея евоюлира от проект на съюз към съюз на проекти. И нямам предвид физически проекти, а регионална интеграция, по-добро сътрудничество, секторно сътрудничество - имаме шест различни сектора, по които работим, като политически диалог.
А в България и на Балканите ме води желанието да укрепя средиземноморската идентичност на целия регион. Видях България като много добър пример. Заради географското ѝ място, политическата стабилност, икономическата динамика и политическото ѝ желание и нарастващия интерес към юга - вие сте в ЕС и се движите в синхрон с него - изборът на България бе естествен. Визитата ми днес потвърди убеждението ми, че има по-голям апетит за ангажимент със Средиземноморието.
Казвате, че искате да се съсредоточите и върху Балканите и да ги въвлечете по-активно в работата на Съюза за Средиземноморието?
- Нямам предвид фокус в състезание или съпоставка с други региони. Заради геополитическата обстановка в Южното Средидемноморие, Арабската пролет и други, заради икономическата и финансовата криза в Европа липсваше ангажимент. Заради безпрецедентните предизвикателства като миграцията и вълната, каквато не сме виждали от Втората световна война - не говоря за милионите само в Европа, а и за Южното Средиземноморие, където живеят 12-13 млн. бежанци - и заради кризите в Либия и Сирия, липсваше ангаимент. В известен смисъл това остана зад нас.
Ще ме питате какво значи "зад нас". А аз чувствам от началото на мандата си през юли, че Средиземноморието отново е на мода. Има нов интерес - Франция свиква среща в Марсилия (през лятото на 2019 г. - бел. ред.), Италия започва много инициативи свързани с околната среда и замърсяването, други страни също се интересуват. Целта ми беше да пренеса на Балканите този генерален интерес и когато се срещнах с министъра (на външните работи Екатерина Захариева - бел. ред.) през септември, говорих с нея и тя се съгласи, че ще е добра идея да дойда за срещи с представители на науката и образованието, но и на медиите, да обясня кои сме и какво може да направи България. Ако видите дори търговията на България с региона - търговията с Египет нарасна силно в последните 2-3 години. Икономическият ръст се завръща на Южното Средиземноморие, средно 3.7-3.8% процента от БВП, и то ако броите Сирия и Либия, а при Египет достига 5.3, при Мароко е над 4%.
Не сме се възстановили напълно политически и икономически, но доброто предстои.
Наистина ли смятате, че миграцията е зад нас?
- Преди три години говорехме за милиони, над милион успяха да стигнат до Европа. Днес са едва десетки хиляди и броят е голям единствено на влизащите в Испания. Пикът е зад нас. Между другото, по-голямата част от миграцията вече не е от Южното Средиземноморие, имаше и много мигранти от региона - основно от Сирия. Днес мнозина идват от Субсахарска Африка, Афганистан, Иран и Ирак. Стоя зад думите си - в известен мисъл пикът е далеч.
Ако е така, защо смятате, че е толкова трудно на двете основни групи държави в съюза - ЕС и Арабската лига - да постигнат разбирателство за миграцията? Такова нямаше и на първата им среща на върха в Шарм ел Шейх.
- Ще ви дам разочароващ отговор - Европа е тази, която не е съгласна. Защо ще очаквате Европа и арабският свят да са съгласни за това? Да отидем и по-далеч - на север и на юг възприемат проблема различно. На север гледат на себе си като жертви, докато числата показват, че истинските жертви са на юг. Ако видите Йордания, Ливан или Египет, ще видите, че 30% от хората, които живеят в Ливан, са бежанци. Египет има над 5 млн. бежанци в страна с население над 90 млн. души.
Възприятията на двата бряга на Средиземноморието са различни. Някои страни приеха няколко хиляди мигранти и надават вой до небесата. Затова е трудно да се постигне споразумение. Отвъд това трябва да решим дали търсим управление на миграцията, или справяне с основните причини за нея. Ако искате второто, трябва да погледнете към Субсахарска Африка, която сега е основният източник на мигранти. Трябва да разгледате проблеми като климатичните проблеми, политическата нестабилност в Сахел, икономическото развитие (а и това на страните от Южното Средиземноморие). Европа започва да разбира, че проблемът е по-голям от създаването на морска охрана, задържане на мигранти и други.
Но съм съгласен, че общият подход ще отнеме време.
Имате ли рецепта?
- Не съм магьосник.
Но имате поглед върху 43 държави.
- И трябва да ги представлявам всичките. От тази позиция мога да ви кажа, че може да няма общ подход, но има разбиране за причините, сериозна работа и усилие като Плана за инвестиции в Африка, работа с Мароко и Египет. Решение, което да работи за всички, няма.
Ако двете страни на Средиземноморието говорят твърде много за миграция, какви други възможности за съвместна работа изпускат?
- Само донякъде мога да се съглася. Дискусията в публичното пространство е само за въпросите, по които имаме различия. Знаем, че и в самата Европа има много различия по въпроса. Темите между севера и юга са много по-богати - икономически възможности, климатичните промени, сътрудничество, но не са много интересни за широката публика. А и ние в Съюза за Средиземноморието не сме единствените актьори в региона, които се занимават с големите проблеми.
Фактът, че имаше среща на Арабската лига и ЕС и то с такова участие, говори сам за себе си - това никога не се е случвало досега. Означава, че (лидерите) са били доведени от общи интереси.
Сред темите, обсъждани на срещата в Шарм ел Шейх, според някои информации е била възможността Сирия да се върне в Арабската лига.
- Нямам информация докъде са стигнали обсъжданията (интервюто се състоя малко преди приключването на срещата - бел. ред.). Сирия обаче остава страна с хаос и с огромни предизвикателства. Това е и страна, в която имам чувството, че между арабския свят и Европа няма несъгласие. Но няма да влизам в подробности.
Има ли Съюзът някаква позиция? Сирия членуваше, но бе отстранена в началото на конфликта.
- Мога да ви дам и съвсем дипломатичния отговор, че това е работа на членовете, не на генералния секретар. Когато членовете решат, че е време Сирия да се върне, това ще стане. Ако не са решили - няма.
Търговията може би повече интересува Съюза. Казвате, че между членовете му тя се увеличава - като Мароко, вече един от основните търговски партньори на Испания извън ЕС.
- Да, Мароко преминава през истинска индустриална революция.
Ако обаче гледаме към обема на търговия между севера и юга, той не е впечатляващ. Какъв е проблемът? От коя страна на Средиземноморието е по-голямата пречка?
- Числата не са впечатляващи, но ръстът им е. Нека обясня. Преди 5, 6 или 7 години едва 3% от вноса на ЕС идваше от членовете на Южното Средиземноморие. Сега става дума за между 9 и 11% от вноса в ЕС, които идват в нашия регион. Това означава удвояване или утрояване за броени години. Ако прибавите икономическите проблеми на Европа от последните години, ако прибавите проблемите заради Арабската пролет, явно нещо се случва както трябва.
При този икономически ръст на юг, предвид факта, че Европа произвежда 18-19% от БВП, предвид демографската структура на Южното Средиземноморие, виждате ли бъдеще в Европа, в което тя ще задържи този дял в световния БВП, ако Южното Средиземноморие не е неин естествен партньор в производството и инвестициите в рамките на големия евро-средиземноморски регион на съвместен просперитет и взаимозависимост?
Говорят ли си страните от Съюза за Средиземноморието за възможността за изключения и по-лесен достъп до пазара за някои стоки от търговските стандарти в ЕС по украински модел?
- Трудно ми е да навляза в такива технически подробности. Знам, че нещата се случват двустранно и това е един от големите недостатъци - че повечето търговски договорености днес са двустранни, между ЕС като блок и отделни страни. Имате митнически съюз с Турция, споразумение за свободна търговия с Египет, Тунис, Мароко и Йордания, в ход е процесът с Алжир, няма да говоря за Либия. Нужда е свободна зона между ЕС и Средиземноморието. Това е целта ми - да има зона за свободна търговия - не между ЕС и други държави, а между всички. Това би премахнало бариерите, би премахнало и нужната от изключения.
Тази идея е на масата от години.
- Тя вече се обсъжда. Направихме много за правилата за произход, имаме напредък в нетарифните бариери (към тази категория спадат инструменти като квоти, преференции, забрани и ограничения за внос - бел. ред.) но все още не сме достигнали момент, в който може да положим основите за свободната търговска зона.
Ако искате честния ми отговор, проблемите са свързани с арабско-израелския конфликт. Колко по-открито да го кажа? И все пак основите са положени. Да не забравяме, че Европа е първият, вторият и третият ни европейски партньор. Недипломатично е, но сме обречени да правим каквото можем, за да уеднаквим регулаторната си рамка с вас. Същото направи България през 2007 г.
Справянето с икономическите и демографските предизвикателства може да събира страните от Средиземноморието, но хората от двете страни на морето в някои аспекти едва се познават. Какво прави организацията ви в тази насока?
- Имаме три различни поделения, които се занимават с човешкото развитие - висше образование, научноизследователска дейност, мобилност. Но под мобилност не разбираме само заетост. Искаме да постигнем нещо като средиземноморски "Еразъм", който е на ранен етап. И не е нужно да са само студенти - могат да пътуват и професори. Създадохме Евро-средиземноморски университет в Мароко, където европейци учат заедно със северноафрикански състуденти. На човешко ниво работим за повече възможности за жените и стигаме до извода, че всички трябва да уважаваме равенството между половете. В платформата ни за диалог помагаме на много хора от двете страни да се опознаят.
Ще отнеме време и усилие и все пак не бих казал, че не се познават. Бих казал, че ситуацията се определяше от предизвикателствата на икономиката и миграцията, а и на екстремизма, който изплаши Европа. Но следващите няколко години ще са различни - години на мир, работа и взаимно разбиране. Хората ще разберат, че сме много по-близки, отколкото мислим.