На 15 май 1860 г. Джузепе Гарибалди и неговите 1000 бойци печелят една от най-важните битки в процеса на обединението на Италия - сражението при Калатифими, което отваря пътя към сърцето на Кралството на двете Сицилии. Битката се провежда малко след като революционерът акостира на сицилианския бряг, недалеч от Марсала на път за Палермо.

Самият той я счита за една от най-важните в живота му, тъй като, от една страна, е спечелена при сериозно числено надмощие от страна на съперника, а от друга, доказва, че италианците могат да се сражават. Войската на Гарибалди е съставена от два батальона доброволци, известни като Червените ризи, от съответно 500 и 600 бойци, 43-ма карабинери от Генуа, 300 зле въоръжени сицилианци, 23 кавалеристи и 5 малки оръдия.

Срещу тях се изправят войските на Неаполитанското кралство, водени от ген. Франческо Ланди, съставени от два стандартни батальона от по 1000 войници, 50 конници и артилерийска батарея. Оръжието на армията на Гарибалди е старо в сравнение с това на неаполитанците. Битката започва по обяд, като бойците на революционера обстрелват настъпващата към тях редовна армия и същевременно се прикриват в гънките на хълмистия терен.

След като неаполитанците привършват патроните, са обърнати в бяг с щурм от страна на "хилядата" на Гарибалди. На следващия ден революционерът се обявява за диктатор на Сицилия от името на крал Виктор Емануил II и поема към Палермо. Градът е обсаден на 27 май, а впоследствие е превзет и с помощта на местните жители, които въстават. До края на юли цяла Сицилия е в ръцете на Гарибалди, който после прекосява Месинския проток и продължава обединителния си поход към Рим.