МВР заработи на свръхикономичен режим

МВР заработи на свръхикономичен режим

МВР заработи на свръхикономичен режим
"Без всякакво колебание всички сили на МВР ще бъдат извадени и хвърлени за сериозни проверки, за много категорична намеса, буквално за обявяване на война на престъпността." Думите са на вътрешния министър Румен Петков, но не бързайте да си мислите, че са казани след вчерашния пореден и втори от този тип разстрели за по-малко от седмица - на президента на футболния клуб "Локомотив"- Пловдив, Александър Тасев. Миналата сряда със седем куршума беше наказан без съд и присъда шефът на общинския съвет в Несебър Димитър Янков
"Няма да търпим безнаказаност от страна на организираната престъпност. Правителството има политическата воля и ще предприеме всички необходими действия, за да пресече тази тенденция, която върви от години, натрупва се и ерозира българската държавност." Декларацията е на министър-председателя Сергей Станишев, но и тя не е изречена след нито едно от убийствата.
"Войната за защита на българската държавност"
беше обявена от двамата след убийството на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Оттогава изтече много вода и вече спокойно може да се каже, че е изгубена. Ясно е, че показните убийства, уличните престрелки посред бял ден и нарковойната не бяха сведени до "поносими размери", въпросът е как да се избегне очертаващата се нова ескалация.
"Тежка и неопровержима е констатацията, че на седмица става по едно убийство." До този неудобен извод министър Румен Петков стигна сам, принуден от обстоятелствата да направи такова признание през ноември 2005 г. Тогава течеше едва третият месец на кабинета Станишев, а публичните разстрели вече наброяваха девет. Най-вероятно вътрешният министър е броил до десет и се е отказал, защото черният списък до днес се е увеличил в пъти. Тук трябва да се отбележи, че абсолютно неприемливо е обяснението, че все пак процесът на прочистване в криминалните среди няма как да бъде тотално контролиран - една дузина от всички кървави вендети от началото на това правителството са свързани все с хора от средното ниво на организираната престъпност в наркосектора - серията с криминално проявени лица, след чиито убийства МВР регулярно съобщаваше, че са "познати на органите". Заедно с тях обаче станахме свидетели на по- опасна тенденция, свързана с посегателства над представители не само на едрия частен капитал като банкера Емил Кюлев, но и на държавни институции и на местната власт.
Убита през октомври 2005 г. беше и Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в Агенция "Митници", кметът на Елин Пелин Янко Янков - през януари тази година, а преди дни - и общинският шеф на Несебър. По тези "показатели" България може да бъде сравнена единствено с Русия, където разстрелите на публични фигури са вече почти обичайни.
Каква е причината кабинетът да е така безнадеждно слаб
срещу организираната престъпност и рисковете за гражданите, свързани с нея (съвсем наскоро при стрелба в центъра на Бургас посред бял ден бяха ранени невинни хора на улицата)? Това управление се радва на стабилно и огромно мнозинство, а БСП, която е начело на властта, неведнъж е показвала афинитета си към реда от едни позабравени години. Постът на вътрешен министър беше поверен на един от най-амбициозните политици на "Позитано" 20 - Румен Петков, който, както е известно, е и заместник на Сергей Станишев в партията и има безусловно влияние в нея. Той получи всичко, което поиска за МВР. Ръководителите на специалните служби и полицейските шефове на регионалните дирекции бяха назначавани още при миналото правителство след консултации с БСП. Мнозинството в парламента одобри предложената от Петков структурна реформа на министерството. Увеличен беше и бюджетът на ведомството, като кабинетът хвърли допълнително няколко десетки милиона за полицейско присъствие по улиците. Нищо от тези неща не промени печалната картина, че нито едно от знаковите убийства - от това на боса на ВИС-2 Георги Илиев през август 2005 до вчерашното на неговия наследник в "Локомотив" Пловдив - не е и няма изгледи да бъде разкрито.
Би било голямо постижение, ако кабинетът успее да замаскира очевидния провал в това отношение. Засега обаче тази задача изглежда непосилна. В публичното пространство се натрупаха цял куп поети и неизпълнени, включително противоречиви ангажименти на това ръководство на МВР:
- Гафът с обществения съвет от стари ченгета, представени като бъдещи архитекти на реформата в сектора, който беше набързо разпуснат
- Преструктурирането на полицейските звена не показа очаквания резултат, а НСБОП беше смачкана
- Въвеждането на агентите под и на прикритие, което започна от предишния министър, още отлежава на ниво "наредба" в Министерския съвет
- Операцията "Респект" след убийството на Кюлев бързо затихна, а дръзките покушения продължиха
- МВР остана също толкова бедно на агентура в подземния свят, колкото и преди
- Продължи и изтичането на важна информация от полицията
- Дознателският апарат не беше укрепен, а ръководството на МВР само би камбаната, че проблемът с качеството на разследванията там е огромен
Разбира се, бяха проведени операции като ареста на братята Маргини и Митьо Очите, на които бихме ръкопляскали искрено, ако все някога се стигне и до осъдителни присъди на базата на предадените от министерството доказателства, защото и това вече се случва рядко. Нивото на професионализма в системата явно толкова е паднало толкова много, че не само мафиотските, но и чисто криминални случаи като убийството на сестрите Белнейски в Пазарджик и това на таксиметровия шофьор в Сливен се оказват непосилни за полицията. Стигна се дотам сливенският кмет да обяви финансова награда за разкриване на убиеца.
Деморализацията в системата
може да се онагледи и с полицейското убийство на Ангел Димитров-Чората, както и смъртта на гъбаря Георги Божанов в резултат на безпричинната стрелба на служители от РПУ - Велинград.
Всичко това обаче на публично равнище се компенсира със стратегия на масиран пиар. Министърът вече се появява единствено на "положителни" събития - можем да го видим как целува усмихнати деца или как прави някакво дарение. Ръководството на това МВР като цяло се радва на благосклонно отношение на останалите държавни институции, каквото не е имало нито едно от предшествениците му. Знаковите убийства при предишното управление например, които също бяха със забележителен брой, бяха определени тогава от лидера на БСП Станишев като "гангстерска война". Тогава и президентът Георги Първанов редовно изразяваше загрижеността си, дори свикваше Съвета за координация на борбата с престъпността. Негови са думите: "Държавата трябва да се нагърби с цялата си мощ срещу организираната престъпност за защита на собствеността, здравето и живота на хората.
Трябва да свием икономическата територия на организираната престъпност и особено на наркобизнеса." Е, знае се, че нравите се сменят с времената и сега авторитетите се вълнуват от други неща. Оставено на спокойствие, МВР премина на изключително икономичен работен режим - само да регистрира времето и мястото на местопрестъплението, както и калибъра на използваното оръжие. А след приемането на страната в Евросъюза дори вече не се налагат и обещания за "масирани проверки на организираните престъпни групи, имотното им състояние и дейността на фирмите им". Няма откъде да дойде сериозен натиск за това.

В периода 2001-2009 г. е разследващ журналист във в. „Дневник”. През 2010 г. отразява темата за досиетата в блога „Досиета” в сайта на в. „Капитал”. През януари 2011 г. основава независимия специализиран сайт Държавна сигурност.com (desebg.com). През ноември 2014 г. основава Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (agentibg.com). През декември 2015 г. стартира сайта „ПАМЕТ 1944-1989” (pametbg.com), посветен на жертвите на комунизма. Разследванията му са отличени с най-престижните награди за разследваща журналистика в България, а някои от тях са цитирани в редица водещи медии в чужбина. Автор е на множество документални книги.