Глобална схема за изпиране на 8.89 млрд. долара е ръководена от някогашната най-голяма частна инвестиционна банка в Русия и е свързана с управляващите в Москва. Това се твърди в разследване на базирания в Сараево Център за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP).

Публикуваният вчера материал разказва за т.нар. "Пералня на "Тройка". Има се предвид инвестиционната компания "Тройка Диалог", основана през 1991 г. и днес част от Sberbank CIB (финансовият конгломерат "Сбербанк" купи "Тройка" за 1 млрд. долара през 2012 г.).

Новата схема засегна и големи европейски банки като "Райфайзен", чиито имена вече се свързват с разследвания за предполагаемо пране на руски активи заедно с датската "Данске банк" и шведската "Суедбанк". Разкритията "описват мрежа от банкови отношения, използвана за износ на средства от престъпници в бившия Съветския съюз до западни държави, често през Естония и Литва," пише "Блумбърг".

Управляваната от руско-арменския инвестиционен банкер Рубен Вардарян организация според същото разследване е ръководела схемата от 2006 до 2013 г. В "пералнята" са участвали най-малко 75 взаимосвързани офшорни компании, като поне 35 от тях са имали сметки в "Укио банкас" - литовска банка, затворила през 2013 г.

От системата парите излизали чрез банкови сметки на Запад, основно чрез германски и австрийски банки. Не е известно дали всичко това се е случвало със знанието на президента и изпълнителния директор на "Тройка Диалог" Варданян, считан за прозападна фигура. В интервю той казва, че организацията му не е вършила нищо нередно - правила същото като други инвестиционни банки по това време - но и че не е можел да знае за "всички сделки на компания с такъв размер" (приходи от десетки милиарди годишно между 2006 и 2010 г.). Работата със западни банки е била нужна, тъй като Литва още не е била в еврозоната и е имала нужда от кореспондентски сметки, за да извърши транзакциите в евро.

След разследването акциите на австрийската "Райфайзен банк" спаднаха с над 12% на борсата във Виена по данни на фонда Hermitage Capital, цитирани от руското онлайн издание The Bell (според "Блумбърг" по-късно днес сривът е достигнал 15 на сто). Засегнати според същата публикация са и тези на датската Nordea (с 6.5%), споменавана от "Блумбърг" още преди разследването като участник в подобна схема, и на холандската ING (с 3.6 на сто), също отбелязана в текста на OCCRP. С по-малко са засегнати акциите и на други западни банки в разследването.

Разследването сочи, че политици и фигури от престъпния свят са имали възможност да изпират средства, укриват данъци, скриват активи в чужбина и други. Споменава се името на Сергей Ролдугин - виолончелист и дългогодишен приятел на президента Владимир Путин, който фигурираше и в "Досиетата от Панама". Чрез последната "пералня" той е получил 69 млн. долара, твърди OCCRP.

Това е четвъртото подобно разследване на OCCRP - в последните години центърът писа за вече известните Proxy Platform, "Руска пералня" и "Азербайджанска пералня". Последното става възможно след един от най-големите течове на информация за банкови транзакции, получен и с помощта на литовския новинарски сайт 15min.lt. В теча се съдържа информация за 1.3 млн. транзакции на обща стойност 470 млрд. долара и свързващи 238 хил. компании и физически лица.

Това е само "върхът на айсберга", казва съоснователят на OCCRP Паул Раду за "Свободна Европа". Според него подобни схеми обслужват престъпни групи като "наркотрафиканти от Мексико". В разследването се казва още, че схемата се използва за тайни инвестиции, "черни каси" (средства, използвани от политиците за нерегламентирано влияние), укриване на данъци и много други. Чрез нея е можело бизнесмени и политици тайно да си купуват дялове в държавни компании или недвижими имоти в Русия и извън нея, макар в официалните документи собствениците на офшорните компании, дали възможност за това, да са арменски фермери в отдалечени райони.

Част от средствата са дошли от финансови измами на високо ниво като случая "Магнитски", завършил със смъртта на адвоката Сергей Магнитски в руски затвор след твърденията му, че длъжностни лица са ощетили държавата с 230 млн.