По-малко от пет месеца след присъединяването на Румъния към Европейския съюз, кампанията за борба с корупцията почти е спряла. Успехът на антикорупционните реформи беше сочен като основен фактор за приемането на молбата й за членство. Въпреки това от януари тази година министърът на правосъдието, оглавяващ тази кампания, беше заменен с 30-годишен новак, бяха уволнени двамата старши прокурори, разследващи предполагаеми подкупи сред политици, а президентът, който дойде на поста именно благодарение на намерението си да се пребори с корупцията, беше освободен от поста си заради вероятно изфабрикувани обвинения в "превишаване на конституционните си права". Днес той се бори против подетата срещу него процедура на импийчмънт.

Два фактора дават надежда за успешен край на тази политическа криза. На първо място, проучванията на общественото мнение и многобройните протестни митинги в по-големите градове сочат, че президентът Траян Бъсеску, известен със своята прямота и в миналото морски капитан, е запазил доверието на избирателите си и на референдума в събота ще може да се пребори с искането на противниците си да бъде отстранен от длъжност. Второ, Европейската комисия все още разполага с ефективни политически лостове, чрез които може да му помогне да си възвърне куража за реформи. Но ако комисията не се възползва от възможностите, с които в момента разполага, изгледите за бъдещето на един от най-бедните краища на Европа, както и за самото й разширяване ще се окажат мрачни.

След приемането на България и Румъния в ЕС институциите, натоварени със задачата да наблюдават напредъка им, се озоваха в непознати води. Нито Италия, нито пък Брюксел са блестящи примери на политическа прозрачност, но през всичките години от съществуването си Европейският съюз никога не е приемал за свои членове страни, които да са толкова разядени от системна корупция, организирана престъпност, нестабилна съдебна система и "олигархически" контрол на печатните и електронните медии. В това отношение и двете държави приличат много повече на Русия и Украйна, отколкото на европейските си съседи, с което само потвърждават мнението, че присъединяването им трябваше да настъпи едва след провеждането на по-сериозни реформи.

Фактът, че еврокомисарят по разширяването Оли Рен не успя да наложи на Букурещ и София достатъчно строги стандарти за реформи по подобие на тези за предишните десет кандидата за членове на ЕС през 2004 г., определено създаде лош прецедент. В резултат на това ЕС трябва да приеме на доверие завършването на прекалено много реформи, докато трябваше новите членове да имат личен интерес от това. Поне в Румъния Бъсеску досега успяваше да оправдае доверието. По негова инициатива беше създадена първата в страната независима антикорупционна комисия и пак по негово искане бяха разсекретени прочутите досиета на тайната полиция от комунистическите времена. Той успя също така да опази страната от прекомерно голяма зависимост от руските енергийни доставки и инвестиции, като вместо това оглави период на силен икономически ръст, подпомаган от западни инвестиции.

"След референдума ще имаме една нова Румъния", заяви Бъсеску пред в. "Таймс". И той заслужава шанса да изпълни обещанието си. Евросъюзът може да помогне, но само ако стриктно се придържа наложените след присъединяването стандарти за реформи, следвайки принципа, че по-добре късни реформи, отколкото никакви. Съюзът трябва да продължава да отхвърля решенията на румънските съдилища зад граница, докато страната не е в състояние да покаже безапелационно върховенство на закона у дома. Но най-важното е върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана да устои на изкушението да прояви щедрост в доклада си следващия месец за напредъка на реформите в Румъния. Отпускането на помощи в размера на 1.7 млрд. британски лири тази година, последвано от още много други милиарди през следващите пет години, зависи от него. Време е за демонстрация на строга любов към Букурещ.

---------------

В интервю за в. "Таймс" отстраненият президент Бъсеску нарече парламента "развалина пред клинична смърт", като заяви, че цялата криза е била изкуствено предизвикана от противниците му, за да прикрие корупционните им практики. На критика беше подложен и стремежът на много политици да се сближат с Москва, което според него противоречи на националните интереси на Румъния. "Искам Кремъл да е равноправен партньор на страната ни, а не да се намира в положението да влияе на политическите ни решения", смята Бъсеску.

"Таймс" коментира, че безкомпромисните позиции на румънския държавен глава са му спечелили популярност сред гражданите, като според редица наблюдатели президентът има сериозни шансове да спечели предстоящия референдум. Самият той не се съмнява в победата си: "Въпросът не е дали ще спечеля, а как ще спечеля вота." Бъсеску допълва, че този референдум е от историческо значение, защото за пръв път дава правото на гражданите да оспорят решение, взето от политиците.