Иван Мудов – художникът, който рисува точки
В Института за съвременно изкуство е изложено бяло платно 170 x 120 сантиметрa, което в следващите дни и седмици трябва да се изпълни с милиони черни точки. И Иван Мудов – авторът на творбата – ще работи в галерията, докато това не се случи.
Пърформативният му проект е продължение на дългогодишното му медитативно хоби. За целта той си е изградил строен ред, по чийто неизменен ход протича художественият процес. Сяда пред платното и започва с тънък маркер да прави точки на еднакво разстояние една от друга. Точка след точка, ред след ред, десетки, стотици, а накрая – няколко милиона. Всеки медитативен сеанс се протоколира в бележка до платното, на която се записват датата и броят точки, които са изпълнени.
Работата на Мудов се вписва напълно в досегашната му практика – не само като отрицание на самия себе си, но и с ироничното му посягане към класически концептуални творби и автори. "Кражбата" е запазена марка на Мудов – независимо дали буквална или преносна. И именно лекотата, с която той заимства или направо копира, го правеше и един от най-интересните български автори.
И все пак – и най-интересните автори си имат своите върхове и спадове. Не съм сигурна къде по правата ще се позиционира настоящата творба, защото тя се състои не просто в правенето-на-точки, а и в пърформативния, макар и не особено оригинален, елемент на "рисуване" на живо в галерията. Първо да видим дали Мудов ще постигне заветната си цел, която макар и да изглежда проста на пръв поглед, е доста амбициозна. За последните четири години, откакто Мудов се е захванал с това хоби, не е успял да запълни повече от няколко квадратни сантиметра.
Обсесивно-медиативното повторение е добре познат способ на концептуализма. Он Кавара и стотиците му платна с дати (които Мудов вече е цитирал в друга своя работа), Роман Опалка, който методично запълва платната си не с точки, а с последователни цифри – от едно до милиони, Агнес Мартин и още редица концептуални автори от 60-те и 70-те са се занимавали с подобна медитативна художествена дейност. Но повечето от тях са вече отдавна мъртви. На този фон работата на Мудов изглежда като приятно носталгично намигване към концептуализма, но и като не особено интересно и актуално заимстване.
От години Мудов се занимава също с ритуала на откриването на изложба – независимо дали ще бъде с "Вино за откривания" или с галерията му One Night Stand, в която изложбите съществуват само за времето на своето откриване. В настоящия проект обаче няма да има откриване. Има само начало и неясен край (колкото време му отнеме да запълни платното) и между тях всеки може да отиде на място в Института за съвременно изкуство, да наблюдава, да си поговори с художника, а защо не и да се опита да го разсее и да причини неволна грешка?
Aко обърнем внимание на контекста, в който самата работа се случва, тя има потенциала все да се превърне в особено вълнуващ и актуален коментар. В края на миналата година покрай назначението на Яра Бубнова за директор на Националната галерия, както и покрай комичния скандал с пърформанса на Ода Жон в Двореца и конкурса за проект за българския павилион на Венецианското биенале, Институтът за съвременно изкуство се превърна в олицетворение на всичко най-лошо в изкуството и в живота на българина като цяло. Изведнъж целокупната общественост изпадна в масова невроза, започнаха да се привиждат кръгове и други геометрични форми, сфери на влияние, копрупционни връзки и подмолни кроежи за – ако не глобално – то поне локално, на нашите територии, господство. В тази ситуация институтът и галерията, които така или иначе в последните години може би не са в най-върховия си период, се разклати и отвън дава индикации за отслабващи жизнени функции.
И тук идва Мудов с новата си работа, която е просто пълнеж в програмата (по негови думи). И какво се получава в крайна сметка? Един от членовете на института ще рисува точки върху бели платна, колкото галерията да не стои празна. Звучи колкото трагикомично, толкова и наистина премерено и обмислено.
С други думи – колкото и невероятно да звучи – Мудов успява отново да уцели право в девятката.