Столицата на Джибути е интересно място - там са първата китайска база в чужбина, единствената постоянна американска база в Африка, има подобни обекти на Франция, Италия и Япония. Британското и индийското посолство ще отворят скоро, а скоро ще се появи и най-голямата джамия в Източна Африка благодарение на фондацията на турската служба за религиозни въпроси Дианет.

Наоколо е пълно с китайски обекти - пристанище, началото на свободна търговия, която ще е най-голямата в Африка, жп линия до Етиопи и други. Всички те са построени от китайски държавни компании и поне частично се управляват от тях. И това е само малка част от 10-те хиляди (според консултантската компания "Маккинзи") китайски фирми на континента. Тяхната активност в последните години започна да привлича и другите сили - като Турция, Русия, европейските държави и САЩ, разказва сп. "Икономист".

Между 2010 и 2016 г. над 320 посолства са били отворени в Африка според данни на Денвърския университет. Само турските са 26, миналата година Индия обяви, че ще отвори още 18. Тази година ще има среща на върха на Русия и Африка, предстоят подобни събития на Япония и Великобритания, а миналогодишната среща на Китай с африканските лидери събра повече от тях, отколкото посещаващите Общото събрание на ООН.

За десетилетието до 2018 г. китайски високопоставени служители са посетили Африка 79 пъти, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е бил на континента 30 пъти, а френският му колега Еманюел Макрон - 9 пъти, откакто влезе в Елисейския дворец през 2017 г. Сред гостите е и индийският премиер Нарендра Моди (но не и американският президент Доналд Тръмп).

На световните сили са нужни гласовете на Африка в Общото събрание (над четвърт от всички и винаги с 3 от 10 непостоянни места в Съвета за сигурност. За Китай те са важни (и той се възползва от тях) срещу Тайван, на Русия - в опит да бъде признат Крим, на Израел - за признаване на Ерусалим за столица. При гласуване на резолюция, осъждаща анексията, 28 африкански държави се въздържаха.

Междувременно във военен план Африканският рог се превърна в арена на надпревара на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, от една страна, и Катар и Турция - от друга. През 2017 г. Турция изгради най-голямата си военна база в чужбина в Сомалия (тя бе и първата ѝ в Африка), а отвъд Джибути Китай е участвал в учения в Камерун, Габон, Гана и Нигерия. В Демократична република Конго, Мали, Южен Судан и Судан Китай е разположил по-голямата част от мироопазващите си сили в Африка, а те са повече, отколкото имат другите четири постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Китай също така вече продава повече оръжия в Субсахарска Африка от която и да било друга държава - 27% от доставките в региона между 2013 и 2017 г., сравнено с 16% между 2008 и 2012 г., пише "Икономист".

Тази военна експанзия обезпокои другите азиатски сили - Япония строи база в Джибути, Индия укрепва присъствието си в Индийския океан, а този месец ще има военни учения с няколко африкански страни, сред тях Кения, Танзания и Южна Африка. Европейските страни усилват ролята си в Сахел в опит за изтласкване на терористични групи, в държави като Централноафриканската република, Гвинея и Мадагаскар има руски "съветници" или наемници.

САЩ изостават в тези промени и то дори в търговските връзки - между 2006 и 2018 г. обемът на търговията с Африка се е свил с 45%, този на Китай и Индия се е увеличил със съответно 226 и 292 на сто. Увеличил се е и европейският, но по-скромно - със 156%.

В интереса на големите сили вече не става дума само за природни ресурси - според Международния валутен фонд една трета от страните на юг от Сахара могат да очакват ръст от над 5% тази година, а до 2025-а близо 300 млн. африканци ще преминат онлайн. С африкански страни сключват земеделски споразумения и Китай, който изнася все повече ориз за континента (10 пъти повече през 2017 г., отковкото през 2016-а), както и страните от Персийския залив, внасящи между 80 и 90% от храната си. Все повече страни приемат и производствени мощности на европейски и азиатски сили, "Търкиш еърлайнс" лети до 50 африкански града.

Действително Китай променя стратегията си - опитва да осребри икономическите връзки, за да получи политически и военни, а президентът Си Цзинпин призова за повече внимание в какви проекти ще инвестира бизнесът в Африка на фона на гнева на предприемачите, не не всички са били рентабилни. Някои от държавите освен това попаднаха в "дългов капан" за милиарди (макар Пекин да е основен кредитор само на Конго-Бразавил, Джибути и Замбия) като Кения например и азиатският гигант е чувствителен към проблема.

Това може да насърчи други държави да са по-активни в Африка - ЕС обяви, че между 2021 и 2017 г. ще даде 40 млрд. във вид на грантове, САЩ удвоиха фонда си за инвестиции в чужбина от 30 на 60 млрд.

Това променя ситуацията за африканските страни, които вече имат "повече избори от всякога" и не са едностранно зависими от колонизатора си или в един от лагерите в Студената война. От друга страна, те остават по-слабият партньор във военни и икономически споразумения и често се съгласяват на неизгодни условия в желанието си за големи сделки.

С нарасналия избор освен това се увеличават и възможностите за корупция. В Гана или Кения медиите и гражданското общество оказват натиск, но проблемът е, че "Русия и Китай не ги е грижа за африканската демокрация", пише "Икономист". Макар политиката им да е формално на ненамеса, те поддържат автократи и може да се тълкува като вид интервенция. Западът обаче също е правил това, сегашният процес е улеснен от апатията на САЩ по африканските въпроси, а и в новата стратегия на Вашингтон за Африка демокрацията не се споменава.