Новата ера навърши 30
От 30 години живеем в един нов свят. Радикално нов. На 12 март преди 30 години се създава World Wide Web. Това изобретение, Мрежата, което дава възможност за достъп на всички и навсякъде по света до световното море от информация ( и дезинформация, разбира се, и какво ли не) може би е променило и ще променя света и човечеството по-радикално и от Гутенберговата преса, с която се смята, че е започнала Модерната ера в историята.
Създаването на Мрежата горе-долу съвпадна и с падането на Желязната завеса, която допълнително ограничаваше достъпа до информация. В България например можехме да се "информираме" за това какво ставa по света и у нас само от "Работническо дело" и Българската телевизията, от един момент - и от съветската телевизия, където новините, разбира се, бяха пропагандно обработвани и моделирани.
Ако искаш да направиш научно изследване по онова време, най-голямата база данни, до която можеше да имаш достъп беше Народната библиотека -- с чекмедженцата с картончета (които още са там) на азбучния каталог. Но ако не знаеш точно коя книга търсиш, или кой автор, или ако книгата, която ти трябва, я няма там -- спукана ти е работата. Нямаше как да направиш търсене по ключови думи чрез Гугъл и други търсачки в Мрежата, която днес свързва всички световни бази данни.
Спомням си какъв проблем имах да разбера заглавието на стихотворението на Алън Гинзбърг Sather Gate Illumination. Питах най-големите специалисти по английски в България какво е това Sather Gate, но никой не знаеше. Сега с едно кликване можете веднага да прочетете, и видите на снимка, че това е известен портал в двора на Калифорнийския Университет в Бъркли. Но в онези години човек нямаше как да знае това, колкото и добър специалист да е по английски, ако не е ходил лично в Бъркли. А малцина българи по-онова време можеха да си помислят за пътуване оттатък Желязната завеса. Нямаше и как да се свържа по телефона с автора на стихотворението (това стана много по-късно, през 1990-те), за да го попитам.
Дори след комунизма, през 1994, когато заминах за Америка, връзката от България за САЩ ставаше само от домашен телефон чрез телефонен оператор. И беше ужасно скъпа.
У нас се смяташе, че мобифони (големи почти колкото стационарен телефон с антена) имат само мутрите. Аз, като мнозинството хора в България, ползвах пишеща машина. Но и да имах компютър тогава, нямаше да имам достъп до Интернет. Дори в Америка беше така преди появата на Netscape през 1994 и Internet Explorer през 1995, които направиха Мрежата наистина масова и общодостъпна.
Имах привилегията да живея във Вашингтон и можех да разбера какво става в България от българските (разбира се, хартиени) вестници, пристигащи в посолството. Но те пристигаха по презокеанската поща една седмица след събитията, за които пишеха. А българските събития, разбира се, не се отразяваха в американските вестници. Освен едно - идването на Бил Клинтън в София по покана на Петър Стоянов през 1999 г. Тогава България се появи на първа страница в "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" и аз се почувствах много горд. Преди това, по време на Югославските войни, се появявахме само на картата по време на новините, като държава, съседна на трагично разпадащата се балканска федерация.
Днес достъпът ни до информация е неограничен и мигновен. Лошото е, че отново, ако не знаем какво търсим и как да го намерим, ако нямаме здрава лодка и водач или компас, можем лесно да се удавим зареяни в морето (понякога доста бурно) от информация. Или можем лесно да се разбием в коварни скали, подмамени от сладкопойните сирени на фалшивите новини. Или да бъдем превърнати в свине на острова на някоя чаровна Цирцея на дезинформацията и промиването на мозъци...
Все пак ние живеем в един напълно нов свят. Информационната ера ненадейно се роди и израстна пред очите ни.