Държавата е силна с реда, прогреса, с гражданските правдини (откъс от книга за Константин Стоилов)
Излезе книгата "Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел" от Веселин Методиев /издадена от Нов български университет/.
Авторът, който е доц. д-р на историческите науки, беше депутат от Демократическата партия и член на правителството на Иван Костов, обяснява в предговора защо е написал тази книга:
"... отдавна искам да представя на по-широка публика добри примери от родната ни история. Такива са животът и делото на доктора по право и политик Константин Стоилов.
Винаги съм се вълнувал от въпроса, защо бягаме от светлите примери в миналото си като държава и общество (особено от тези в края на ХІХ и първата половина на ХХ в.) и със старание се задълбочаваме в историята на злото. Това ми е приличало, а и днес продължава да ми прилича на четене само на жълти вестници. За масовия читател нуждата от такава информация е известна, но защо и просветеният се вълнува основно от разкази за лошотията и злото?
Надявам се, че давам своя принос и за другия, необходим поглед към миналото на България – да познаваме не само героите, но и почтените хора. Текстът представлява една друга възможна история на българското време и връзката с настоящето. За мен в съвременния свят това е важно и необходимо."
Книгата е портрет на един от строителите на съвременна България, останал по-малко известен. Двата пъти е бил министър-председател, основател е на Народната партия. Той е отлично образован, подготвен, с модерни възгледи за политиката, парламентаризма и за ролята на правителството и администрацията, държи на почтеността в политиката.
Той е автор на нов израз за "братушките": "От това ме е страх: вътрешното незадоволство да не обърне погледите на населението към врагушките и да вземат хората да търсят от тях спасение!". Цитатът е от времето, когато по израза на Веселин Методиев "помощта от Русия е нож с две остриета"
Стоилов прави опит за ограничаване на действието на хули и клевети чрез вестникарските писания. "На 12 декември 1887 г. той ще защитава тази своя идея отново, този път пред депутатите от V ОНС. Тезата му изцяло е построена върху етически и морални норми, въведени в рамките на държавните институции, гарантиращи свобода и независимост на хората и държавата на българите. "Истински свободен е онзи народ, онази държава, гдето има граждани с характер, гдето има граждани с убеждения, готови да положат костите си за тези убеждения". Няма съмнение, че думите са на Стоилов, пише авторът на книгата.
"Дневник" публикува откъс от главата
"С нами Бог"
Стоилов като лидер на млада България (1894–1899)
"С нами Бог". Тази забележителна фраза в дневника на Стоилов е поставена в началото на 1894 г., когато той заема най-високия пост в държавата. За дълго – близо 5 години, той ще управлява, за да постигне наистина големи успехи.
...Показателно е това, което се появява в един ред на 19 май 1894 г., когато е назначен за служебен министър-председател след дългото управление на Стамболов. Ето краткия текст: "7 ч. вечерта съставих министерство (правителство – б.м.). Бог да ми помага."
За Стоилов започва дългата подготовка за спечелването на изборите, които са насрочени за есента на същата година. Той ще измине нов път в партийната си работа, ще изгради Народната партия, ще спечели доверието с откровена и коректна политика, включително и предизборна кампания. Сега вече е открита възможността да прояви таланта и политическата си добродетелност в конкретната, всекидневна политическа работа, но вече като лидер на страната си. Поради това ще се обърне и към големите теми – кои сме ние, накъде вървим, коя е националната ни цел, какво е мястото на българите в Европа. На 24 октомври 1894 г. при дебата за отговора на тронното слово във връзка с откриването на VІІІ ОНС, Стоилов произнася реч, която е сред бисерите в българската политика. Неговият син, съставил тома с речите му и поставял заглавия на всяка от тях, в случая изключително точно е решил да наименува речта: "Малките държави, държавите, които приличат на България, трябва да съзнават, че тяхната сила се състои не в тяхната външна, а в а в тяхната вътрешна политика."
За моя разказ е необходимо да разгледам по-подборно казаното от Стоилов, тъй като съответства твърде много на представата ми за политическа добродетел, изразена в конкретна политическа стратегия. И ето основната идея: "Аз мисля, че една държава с политическото значение на България, с нейната територия и граници, с нейното международно положение, не трябва да се самооблащава, че може да играе роля, че тя е ключът на външната политика на великите държави. Аз мисля, че малките държави, държавите, които приличат на България, трябва да съзнават едно нещо; трябва да съзнават, че тяхната сила се състои не в тяхната външна, а в тяхната вътрешна политика. Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са център на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата, и всякога такива държави се сочат с пръст, като образец на добра организация, и тогава гласът им се слуша в международния свят. Когато хората казват, че тая малка държавица дава пример на политическа зрялост, че е центърът, гдето се почитат гражданските правдини, че е един елемент на прогреса, един елемент на цивилизацията, тогава великите държави и великите мощни държавни мъже свалят шапката си пред нея (Шумни ръкопляскания)."
Кои са акцентите: свободата, редът, прогресът, гражданските права, цивилизационният елемент. От една страна, това наистина са образци на доброто в обществените дейности, но от друга, това са и дълготрайните характеристики на модерната държава. Когато Стоилов се обръща към темата за ценностите и въз основа на тях формулира политическа концепция, е най-силен. Именно в тази позиция той показва, че може да даде една дълга стратегия на младата българска държава; че освен справянето с конюнктурата – най-важната работа на всеки политик, може да представи и визията за бъдещето. А тя е ясна – България ще е уважаван партньор, когато има силна вътрешна политика и ред, който да предизвиква външното възхищение. Това не е валидно единствено и само за времето в края на ХІХ в.; със сигурност историческите факти показват същото и през ХХ в., че и след това. Унижението и пропадането е най-силно, когато нямаш собствен ред, а си зона на външен интерес; когато си загърбил прогреса и свободата, разбирани в техния деветнадесетовеков смисъл. Тогава и деморализацията на националната общност е най-силна. Хората искат да имат конкретна и ясна цел в собствения си дом и тя да бъде зависима от тях, да могат те да изграждат настоящето и бъдещето си. Външната политика ще е сполучлива само когато е налице тази самостоятелност и тази висока обществена дисциплина. А това може да проповядва политик, чийто личен пример в тази сфера е показателен. Това е и своеобразно лидерство, което има съвсем практически всекидневен характер. Целта е постижима и зависима от собствените усилия.
"Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защита на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава. (Гласове: "Браво!" – продължителни ръкопляскания)." Ето я появата на голямата национална цел – нравствено велика държава! Няма как да не изразя възхищението си от тази политическа идея на Стоилов. Не е случайно, че е прекъснат този път с викове "Браво". Възхита е налице и в конкретния момент, но тя може да се определи и като историческа, защото съм убеден, че вдъхновява и в годините след това националната общност или най-малко интелектуалния ѝ елит. Това е силата на морала и етиката, която е в основата на всяка култура и образователна дейност. Но Стоилов говори, че това е сърцевината, душата на реалната българска политика, за да се постигне голямата цел – водеща роля в международните отношения в Европа.
Може и трябва да направя уговорката за проявата на наивност: България трудно може да бъде велика сила, пък било то и нравствена. Да, но дори да остане само нравствена без велика, пак е достатъчно, за да бъде уважаван член на европейската общност от национални държави. Така ще постига и успехи в конкретните си претенции, породени от несполучливите ходове на великите сили.
"Това е, г-да нар. представители, условието, същественото условие на нашата политика, и преди да ви кажа за външната политика, аз исках да се съглася с вас с една аксиома: имаме ли добра вътрешна политика, външните отношения ще дойдат от само себе си. И почитаме ли себе си, милеем ли за нашето отечество, хората ще ни почитат и уважават. (Ръкоплескания)." Стигнахме и до нов принос в дефинирането на понятието патриотизъм – това е себеуважението, умението да милееш за своите. Никъде няма и намек за омраза към другите. Това е чистата вяра в собствените сили, това е морално-етическа рамка за постигане на големите обществени цели. Оттук трябва да произхожда мотив за правенето на политика, за даването от себе си за големия държавен интерес. Знам, че това не е популярно в моето време, и то се дължи най-вече на историческо невежество. Ето го големия пример и обяснението защо сме успели в градежа на модерна България, какъв патриотизъм е изповядван от нашите обществени и политически предци. На мястото на омразата – човешка добрина.
В края на тази част от речта си Стоилов ще определи и личната си роля в събитията: "верен на девиза на скромен министър на една скромна държава, аз ще се обърна към законите и към договорите." Високата нравственост – изразена през етиката на скромността е класическа политическа добродетел по Монтескьо – спазване на законите, както и нещо много важно за малката държава: почитане на международните договори, на онзи ред, благодарение на който си отвоювал свобода и независимост. Темата за независимостта намира още един път място в тази програмна реч: "Но въпросът за независимостта намирам и в друго отношение. Разбирам го в нравствено (подчертаното от мен – В.М.) и политическо отношение; разбирам независим политически народ, който в разрешение на своите съдбини се ръководи само от изключителните свои съображения." Етиката изисква сам да решаваш, защото това ще рече сам да поемаш отговорност и тогава най-добре разбираш общите интереси, за които ще трябваш да се грижиш. Необходимо е и допълнението: ако решаваш сам и имаш безумни претенции, тогава със сигурност ще бъдеш на губещата страна.
И всичко това е реална политика; политика не в бъдеще време, а думи на действащ министър-председател, на човек, който ще успее да реализира петгодишно управление, заздравяващо устоите на държавата и даващо на обществото всички шансове да изгради модерните си политически и стопански отношения, да освободи инициативата на отделния човек, за да може България да прекрачи в ХХ в. като стабилна и развиваща се страна. Тези принципи са толкова устойчив елемент в изграждането на страната ни, че обясняват защо тя оцелява и в трудни и без перспектива дни и месеци, че дори и години.
Есента на 1894 г. дава възможност на Стоилов да произнесе още една реч, която заслужава внимание при изследването на политическата добродетел, такава каквато я определих още в уводните думи. Явно за новия министър-председател е настъпило време, в което да даде простор на своята човешка същност като действащ политик. В случаите до този момент, когато е трябвало да води решителни и силни действия, той все пак е бил част от екип – било при княз Александър І, било при Стамболов. Но при първата възможност за самостоятелно лидерство идва време той да заяви своя политически възглед, своя символ верую на действащ общественик, гражданин и личност, която представлява най-доброто от човешкото при реализирането на общия интерес.
...В тези дни Стоилов ще даде и отговор на темата за правителствената отговорност и в частност тази на отделния министър. На 9 декември 1894 г. той заявява пред Народното събрание: "аз ще кажа, че конституционното управление, както и всяко друго управление, предполага, че начело на държавата ще стоят хора, които имат известен нравствен багаж в себе си, предполага хора, които имат аксиоми, които имат принципи. Ако вие мислите – и за съжаление гледа се тъй от някои – че тоя, който седи на министерския стол, е разбойник, тогава няма полза от никакви закони; но не трябва да се забравя, че които са се удостоили с доверието на народното представителство и стоят на министерските столове, те са първите български граждани (Мих. Такев: И Стамболов беше министър). Да, и Стамболов беше министър, но тежко на тия граждани, които турят на тия места безнравствени хора."