Федерацията на търсачи с металдетектори спечели проект и ще лобира за законови облекчения
Сдружение, чиито членове са свързвани от държавата и от съда с престъпления срещу културното наследство и с иманярство, ще получи 90 хиляди лева, за да анализира законите и да лобира за изменения, пряко засягащи дейността му. Българската федерация по металдетектинг е сключила договор по оперативна програма "Добро управление", по който ще получи 76 461 лв. европейски средства и още 13 493 лв. от държавния бюджет. С тези пари сдружението на хора, търсещи ценности с металдетектори, е обявило, че ще направи анализ на българското законодателство в областта на металдетектинга, на европейските практики и ще набележи евентуално нужни законови промени.
За сключения договор съобщи сайтът "Биволъ". От сдружението също са публикували на сайта си информация за спечеления през декември проект.
Според Закона за културното наследство при извършване на теренни археологически проучвания с металдетектори собствениците им са длъжни да регистрират металотърсачите в 14-дневен срок от придобиването им. За теренни проучвания трябват и специални разрешителни от Министерството на културата. В случай че се правят проучвания без разрешителни, наказанията са глоби между 5 и 15 хил. лв., за фирмите дори до 25 хил. лв. Нерегистрираните металдетектори се отнемат в полза на държавата.
"Почти във всички случаи, когато е ползван металдетектор и у собственика му са намерени движими културни ценности (монети или части от монети или други метални артефакти), съдът приема, че с металдетектора е извършено теренно проучване, и тогава собственикът се подвежда под наказателна отговорност", обяснява във форума на организацията адвокат, който често защитава членовете й при водени срещу тях дела.
"Чрез изпълнението на целите по проекта ще бъдат решени редица проблеми на целевите групи, а именно липсата на установена регулаторна рамка, което води до несправедливо криминализиране на дейността металдетектинг, затруднява търговците и производителите на металдетектори да практикуват търговската си дейност и уврежда интересите на държавата, свързани с опазване културното наследство на страната", се казва в обявлението на спечеления от асоциацията проект.
Федерацията ще анализира практиката на Европейския съюз за металдетектинга, ще направи и правен анализ "за намиране на решения на актуални проблеми в българското законодателство, свързани с опазване на движимите и недвижими културни ценности". Ще се направят също предложения за подобряване на регулаторните режими и законодателството.
Проектът предвижда още "широка информационна кампания за представяне и популяризиране на металдетектинга и ползите от него за развитие на археологията и музейното дело". Планирани са срещи с администрация, министерства, прокуратура и бизнес по тези въпроси.
От всичко това се разбира, че с европейски и бюджетни средства ще бъде платено на организацията директно да лобира пред държавата, администрацията и хората за облекчаване на законодателството, регулиращо именно дейността на същата тази организация.
Федерацията беше учредена в Ловеч в края на октомври 2009 г. и беше регистрирана малко по-късно от съда. Първите коментари на експерти от Министерството на културата, от прокуратурата, антимафиоти и археолози беше, че иманярите правят опит да легализират дейността си чрез създаване на подобна организация. Те обясняваха, че скоро например притежателите на незаконно оръжие, контрабандистите или трафикантите на наркотици биха поискали да имат свое обединение.
Тогава зам.-министърът на културата (сега заместник-кмет на София по културната дейност) Тодор Чобанов коментира пред "Дневник", че е странно, когато се регистрират такива организации, които имат пряка връзка с престъпността в България. А тогавашният министър на културата Вежди Рашидов сезира прокуратурата заради регистрацията на сдружението за металдетектинг.
Бързо търсене в интернет показва редица съдебни дела срещу хора - членове на федерацията, осъдени заради незаконно използване на металдетектори. Както и за притежание на културни ценности.
Според проучване на "Биволъ" в някои от делата дори осъдените са се позовавали на членството си в организацията, за да оправдаят действията си. В документите по някои дела се вижда, че в задържаните са намирани и членски карти на федерацията. Има и съдебни преследвания в чужбина. Един от учредителите на организацията – Николай Георгиев Николов, е бил обект на съдебно преследване в Унгария. През 2013 г. пресцентърът на МВР обявява него и Николай Желев, също от Ловеч, за трафиканти на антики, след като двамата са били задържани на границата между Унгария и Австрия, припомня "Биволъ".
Председателят на федерацията Илия Илиев пък е съден за незаконна колекция от керамични съдове, но преди време уточни пред "Дневник", че е оправдан на две инстанции.
Федерацията поддържа интернет сайт с форум, в който тече доста активен диалог. Често в него могат да се намерят правни и юридически съвети, сред които и как да се финтира законодателството. Или например пред полицията да се претендира, че човекът, заловен с металдетектор, не извършва "теренно археологическо проучване", че не е знаел какви са границите на археологическия обект и че търси предмети като хоби.
Пред "Биволъ" Илиев заявява, че федерацията и нейните членове са нарочени за "черни овце", а много от тях, макар и съдени, са били оправдавани. "Ние може да сме черните овци и да си измиват ръцете с нас, но в един момент трябва да седнем и да видим какви правила трябва да се създадат, за да може да се спазват", заявява Илиев.
Освен за облекчаването на регулациите, Илиев говори и за промени, които ще доведат до по-сериозно финансово компенсиране на хората, предаващи намерените от тях ценности в музеите.
"Дневник" отправи въпроси до управляващия орган на програма "Добро управление" и очаква отговори за това доколко е била взета предвид репутацията на сдружението, когато е било решено тя да получи финансиране. И доколко е редно да се финансират частни организации, които сами да анализират и предлагат законодателни промени в областта, в която пряко работят.