В началото на тази пролет в Иран бурно разцъфнаха и политическите интриги. Още не се бе уталожило брожението заради поредната оставка на външния министър Джавад Зариф и ето, че бе сменен ръководителят на съдебната власт. Предишният, Садек Амоли Лариджани, представител на могъщ политически и семеен клан, внезапно подаде оставка. На негово място Али Хаменей назначи Ебрахим Раиси. А само след дни последният бе избран и на друга ключова длъжност в политическата система на Иран - заместник-председател на Събранието на експертите, което не само избира върховния лидер, но между другото контролира и дейността му.

И докато историята с оставката на Зариф, изглежда, е по-скоро фарс, а не интрига, в случая със стремителното влизане на Ебрахим Раиси във висшите властови ешелони на ислямската република нещата са къде по-сериозни. Дотолкова, че според наблюдателите върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей най-вероятно започва операция "Приемник" с новия шеф на съдебната власт като главен герой.

Едно последвало уточнение засили интригата: Али Хаменей решил да приеме оставката на Амоли Лариджани, щом се запознал с доклад на Раиси за състоянието на съдебната система и методите за повишаване на ефективността ѝ. Налага се обаче да предположим, че същинското съдържание на документа е било далеч по-широко, по-дълбоко и по-остро от неговото название. И е изисквало стремителна реакция, включително по кадровия въпрос. Доскоро мнозина наблюдатели смятаха, че участието в президентските избори от 2017 г. и вторият резултат с 38 на сто от гласовете

на Раиси - единен кандидат на консерваторите в Иран. С което публичната му кариера свършва, а най-вероятната перспектива е да остане политик "от втори ранг" и да трупа годинки (роден през 1960, той е доста млад за днешния кръг реално управляващи в Иран), издигайки се полека в йерархията.

В други времена можеше да стане точно така. Но не и днес, когато все по-голяма част от иранския елит приема идеята, че "вътрешните заплахи са по-опасни за ислямската република от външните". Идеята, разпространена първо в тесен кръг сред шефовете на офиса на върховния лидер и командването на Корпуса на гвардейците на ислямската революция още през 2005 г. - а през 2017 г. шумно и темпераментно представена пред цялата страна от Ебрахим Раиси в предизборната му кампания.

Настанали са трудни времена, в които Ислямската република ще запази своя запас от якост само ако се запази общественият договор между властите и населението. "Готови сме да понасяме лишения заради външния натиск върху родината - заявява, включително на протести, иранският народ. Но само в случай че бремето на този натиск и съответните лишения бъдат разпределени върху всички. Изцяло според принципите за социална справедливост, провъзгласени в хода на ислямската революция."

Но точно спазването на тази справедливост, меко казано, не е сигурно в днешен Иран, особено през втория мандат на Хасан Рохани. Санкциите удрят всички освен прословутия "Северен Техеран" - иранската Рубльовка*. А "делото срещу месарската мафия", "случаят с битумния крал", "аферата със султана на монетите" и разгорелият се тези дни скандал около "делото срещу "Петрокемикъл комършъл къмпани" (РСС)" показват, че

общоприетите представи. И дори "бащите основатели" на ислямската република, "старите бойци", камо ли пък многобройните им чеда и домочадци, нямат никакъв имунитет срещу корупцията и користолюбието, облажват се с охота, търсят най-тлъстите рушвети направо с патологична стръв.

Нито днешната президентска администрация, нито съдебната власт могат с нещо да възпрат тази епидемия от корупция и користолюбие освен с шумни изявления и анонси за поредните сурови и безкомпромисни "кампании за борба". Реформи безспорно са необходими. И "консерваторите", независимо какво се пише за тях, скланят за реформи. Но как да ги прокарват, как да ги контролират при това положение? Част от управляващия елит няма нито воля, нито особено желание за това. Раиси обаче има. Има и мощна подкрепа сред хората, реално управляващи Иран - офиса на върховния ръководител, значителна част от духовенството и Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Без да получава главни роли, Ебрахим Раиси обаче се нарежда сред доверените лица на върховния лидер Али Хаменей още от първите години на ислямската революция в началото на 80-те. И с всяко ново назначение - от шеф на съдебната власт до управител на една от най-богатите религиозни фондации в Иран, "Астан Кудс Разави", фактически холдинг на стойност двайсетина милиарда долара, който ръководи мини, текстилни фабрики, фармацевтичен завод и дори едри петролно-газови компании - това доверие само расте. И стига своя връх точно сега: върховният ръководител дейно го движи към висшите ешелони на властта. Естествено всяка точка от тази възходяща траектория крие нови опасности за Раиси. В крайна сметка дори намеренията на Али Хаменей не гарантират, че той ще е новият върховен лидер - в най-отговорния момент всичко може да се промени и вчерашните съюзници да забравят всичко договорено, вкопчени в схватка за власт.

Но това съвсем не променя факта, че именно Раиси е предложен днес на обществото и елитите в Иран като възможен нов ръководител на страната. А ще сполучи ли да се затвърди в тази роля - днес никой не може да каже "да". Но явно има шансове за това.