Може би вече знаете, че страшно много обичам статистиката и класациите. В последно време наблюдаваме истинска канадска инвазия на световните чартове основно благодарение на новите проекти на Нели Фуртадо и Аврил Лавин. Към тях обаче трябва да прибавим и успеха на "Аркейд файър", а тази седмица ситуацията в световната класация по продажби на албуми е още по-интересна. В топ 10 на най-купуваните заглавия в света откриваме три британски албума (на Мика, Ейми Уайнхаус и "Арктик мънкийс"), едва два от САЩ (Ни-Йо и Тори Еймъс) една японска продукция - Mihimaru GT, и... цели четири канадски тави (на рок бандата "Ръш", Аврил Лавин, Нели Фуртадо и проектът, който е световният номер едно в момента - Call Me Irresposible на Майкъл Бубле). Общият брой продадени бройки от тези четири албума само за седмица пък е около 1 млн. копия (според United World Chart). Изненадите обаче не спират дотук. Ако погледнем европейската класация за албуми на сп. "Билборд", нещата са още по-интересни. И трите най-продавани албума на Стария континент за тази седмица са канадски - първото място е за Майкъл Бубле, следван от Loose на Нели Фуртадо и The Best Damn Thing на Аврил Лавин.

Няма как да пренебрегнем този факт - тази седмица ще си говорим за новия албум на младия джаз изпълнител, озаглавен Call Me Irresposible. Това е третият студиен проект на Майкъл Бубле и още в седмицата на дебюта си той застана на втора позиция в официалните класации на САЩ и Великобритания и както вече споменахме, оглави световния и европейския чарт, а само за първите седем дни бяха продадени 378 хил. копия от него. Парчетата тук са 13 и са приятна компилация от кавъри на класически джаз стандарти, поп евъргрийни от средата на миналия век и вълнуващи нови композиции, създадени от или за самия Майкъл. Големият плюс за изпълнителя е лекотата и емоционалността на гласа му, която му помага да преминава небрежно границите между забавното и сериозното, между блясъка на джаза и непринудеността на поп музиката. Именно затова е и трудно да се определи стилът на проекта - той със сигурност се намира някъде между сериозния поп и класическия джаз. Интересно е и горещото присъствието на едно латино парче, новата салса-бигбенд композиция It Had Better Be Tonight, със сигурност моят голям фаворит тук. Друг уникално любопитен момент е дуетът с бразилеца Иван Гимараиш Линс и тяхната боса нова интерпретация на Wonderful Tonight на Ерик Клептън. В поп стандарта от 60-те години на XX век Comin' Home Baby пък бекинг вокалите са дело на групата Boyz II Men. Сред останалите изпълнения впечатление правят и "кръстникът" на албума - добре познатото Call Me Irresponsible, соул класиката от 1972 г. Me And Mrs. Jones, I'm Your Man на Ленърд Коен, любовният суинг I've Got The World On A String и стилната преработка с госпъл елементи на That's Life на Франк Синатра. Пилотният сингъл от проекта пък е авторското Everything - приятно и лежерно поп изпълнение, което определено звучи по-бедно откъм оркестрация, но пък се запомня лесно и съдържа много важна за успех в САЩ предпоставка - силен кънтри-поп привкус. Другото ново парче в тавата също се разпознава още от първото слушане - това е драматичната балада Lost. Проектът наистина е доста приятен и силен, но в крайна сметка нищо, което не сме очаквали от Майкъл Бубле.