Световната слава на малкото румънско селце Сапанта, което се намира до границата с Украйна, се дължи на необичайна атракция, а именно - местното гробище. В него плочите са произведения на изкуството в ярки цветове, носещи универсални послания, разказва репортаж на romania-insider.com.

Характерът му е заложен още в името: Cimitirul Vesel или "Веселото гробище". Поверие гласи, че радостното отношение към смъртта е наследство на даките, населявали днешна Румъния. Те са вярвали в безсмъртието на душата, а смъртта е била преход към по-добър живот.

Гробището датира от средата на 30-те години на миналия век и е творба на местния народен артист Стан Йоан Патрас - скулптор, художник и поет. Той използва всичките си умения и работи по този шедьовър в продължение на половин век. За този период създава стотици дървени кръстове, издълбани в отличителен стил. След смъртта му през 1977 г. работата продължава неговият ученик Думитру Поп Тинку.

Използваният материал за кръстовете е дъб, който след като бъде прецизно нарязан, се изсушава и изрязва на ръка. Най-забележителното е, че в горната част на всеки кръст е предвиден барелеф със сцена от живота на починалия. Сцените са прости и наивни по стил, но притежават неоспорима сила - възвръщат живота на жителите на селото и представят основното им занимание и основни качества. Жени, които предат или майсторят килими, месене на хляб, цепене на дърва или обработване на нивата, са само част от сюжетите. Разбира се не липсват и музиканти, певци, учители и дори алкохолици.

След като се направи резбата, кръстът се боядисва. Цветът на фона е отличителен ярък син, наречен "Sapânta blue". Според Патра той символизира свободата и надеждата. Оформлението на плочите се допълва и от рими, издълбани под изображението, написани на местния диалект.

Искрени, спонтанни и написани в единствено число, те са послания от мъртвите към живия свят. Стилът обикновено е лиричен, но не липсват метафорите и иронията. Не са подминати и лошите навици, представени хумористично и морализиращо.