Почти всяка държава от бившия Източен блок е преживяла икономически "болести" през последните десетилетия; но тези на Румъния изглеждат хронични. Опитите ѝ в последните месеци да събере нови доходи от данъци върху банките, енергията и телекомите са поредният пример за стремежа ѝ да се позиционира като напълно функционираща икономика.

Преди две години тя изпреварваше по ръст други европейски държави и създаваше надежди, че най-накрая осъществява потенциала на 20-милионното си население и на залежите от петрол и газ. Но сега ръстът спада бързо - от 7% през 2017 г. до 4% през 2018 г. Намаляват и шансовете анализаторската компания MSCI да издигне Румъния тази година до статута на "нововъзникващ пазар", който имат Полша и Чехия, което би привлякло пари във финансовата ѝ сфера. Първичното публично предлагане е в застой, а новите данъци тревожат "Стандард енд пуърс" дотолкова, че компанията заплаши, че ще обяви прогнозата за кредитния рейтинг на държавата за "негативна".

Букурещ обеща да измени мерките така, че да опази независимостта на централната банка, но объркването само затвърди мненията, че политиката в страната е непредсказуема.

В дванадесетте години от присъединяването на Румъния към ЕС производителността на глава от населението се удвои, стигайки около 60% от средното за еврозоната. Рекордно ниската безработица доведе до двуцифрен ръст на средната заплата в последните четири години.

Но в същото време неравенството е високо, една трета от румънците живеят в бедност и милиони нямат достъп до здравеопазване и основни условия за живот – например течаща вода у дома. Населението едновременно намалява и застарява, а упадъкът в борбата срещу корупцията доведе до масови протести.

Макар Румъния да се е изкачила с 16 места в Глобалния индекс на конкурентоспособността на Световния икономически форум от влизането си в ЕС, България, която влезе в същата година, отдавна я е надминала, отбелязва "Ройтерс".

По-рано този месеци бизнесмен от Североизточна Румъния построи еднометрова магистрала в знак на протест срещу лошото състояние на пътищата. В страната има само 800 км. магистрали – наполовината на Унгария, която е двойно по-малка като територия и население. В последните три години са построени само 75 км. и няма нито една непрекъсната връзка от една граница до друга, въпреки обещанията на правителството.

Гуверньорът на Централната банка Мугур Исареску често припомня, че лошата инфраструктура пречи на икономическото развитие. "Румъния ще е готова да се присъедини към еврото, когато има магистрала през Карпатите".

Серия споразумения с Международния валутен фонд между 2009 г. и 2015 г. помогнаха на Румъния да затегне бюджета си и да намали дефицитите, смятани за основната слабост на икономиката ѝ. Публичният дълг като процент от БВП е нисък, колкото на Чехия, около 38%.

Но дефицитите отново се повишават, след като данъците бяха намалени, а заплатите и пенсиите увеличени. Външният дефицит бе 4.7% от БВП през 2018 г., което бе рекорд за десетилетието, макар че правителството удържа бюджетния дефицит под 3%-ния таван, определен от ЕС.

Финансовите пазари също изостават. На основния фондов пазар в Букурещ има само 16 компании, а данъчните промени удариха банките и енергийните фирми, като ги оставиха с най-ниското съотношение цена/печалба в целия регион.

Приватизацията на компании като енергийната "Хидроелектрика" не донесоха очакваните позитиви. Румъния винаги е на радара ни, но засега просто не е постигнала изискванията за определяне като нововъзникващ пазар, коментира Себастиен Либлих от MSCI.