Първата ни спирка е вулканично "поле", осеяно с кратери. На североизток от езерото Митватн се намира поредният действащ вулкан с най-голяма зона на вулканична дейност в Исландия.
Продължава пътеписът на Мария Радева от Исландия. По-ранни текстове четете в рубриката "На път".
Днес, 26 юли, се отравяме по лъкатушещия път за 265 км, по красиво крайбрежие. Обекти ще бъдат Mývatn – Akureyri – Siglufjörður – Sauðárkrókur. Непроизносимо. Отново обещава да бъде горещо и слънчево. Нечуван късмет за Исландия! Първата ни спирка е вулканично "поле", осеяно с кратери. На североизток от езерото Митватн се намира поредният действащ вулкан с най-голяма зона на вулканична дейност в Исландия. Поразява величествената гледка на вулкана, който от време на време "диша". Нямах възможността да го видя "в действие".
Там е и Leirhnjúkur (Лейрнюкуур) също активен вулкан, чийто многоцветен кратер е запълнен от горещо езеро, както и широкият 320 м вулкан Stóra-Víti (Стоура-Вийти) в превод "Ад", но не от Данте. До него се крие друго, доста по-голямо тъмносиньо езеро. 
Крафла е калдера с диаметър около 10 km с 90-километрова зона на пукнатини в северната част на Исландия в района Mývatn. Най-високият му връх достига до 818 м и е с дължина 2 км. Има регистрирани 29 изригвания в историята. Последното е от 1984 година. 
Да се разхождаш из района е доста странно. Имаш чувството, че под краката ти ври и кипи. 
Областта е покрита с многобройни разломи на около 100 км. Най-активната вулканична дейност е концентрирана на 14 км и представлява различни вулканични образования, които са резултата от взаимодействие на газове, вода и рядка лава. 
Първото изригване се предполага, че е станало преди 100 хиляди години, до момента земята в района не се е успокоила. Близката геотермалната станция захранва с електричество град Акурейри (Akureyri), втори по големина в страната, и цялата източна част на острова. 
Не след дълго стигаме до поредния водопад. Пред нас е един от най-известните и живописни в Исландия: "Водопадът на боговете" или Годафос, (Goðafoss). От разлятата му грива се образуват води пръски и, пречупени през слънчевите лъчи, "хващам" дъгата. 
Стори ми се огромен. Водата на река Skjálfandafljót пада от височина 12 метра и се разстила на ширина 30 метра. 
Обиколихме го целия и тръгнахме по черен високопланински път във вътрешността на острова към красивия Aldeyjarfoss (Алдеярфос). На 1800 м надморска височина сред хълмисти полегати върхове без каквато и да било растителност. За мене това беше абсолютният фаворит между всички водопади. Сред космическа нереалност от черно сиви поля чуваш шума на водата. 
Лъкатушейки по черни камъни, вулканичен прах, през цепнатина се вие река, и изведнъж виждаш как буйни бели води от ледник се стичат между черни базалтови колони. Невероятна гледка. 
Гледчерната вода скача в леден поток от 20 метра височина, а черните базалтови колони сякаш я крепят. Това е "моят" водопад! Черно-белият контраст още ме преследва наяве и насън. 
В парка растителността е впечатляваща. Единствено на това място видяхме тундра: брези, ели и папрати, характерни за 66 паралел – ниски, тип "джуджета". 
Исландия е пълна с пасища, гората трудно оцелява сред постоянни изригвания. 
В този район исландците обичат да идват на пикник през лятото. И в такива горещи дни естествената сянка на дърветата е спасяваща. 
Водата и гората са кристално чисти. 
еусетно ето ни във втория най-голям град в страната – около 55 хил. души, който се слави с красивите си дървени сгради и удобно пристанище, разположено "в дъното" на най-дългия исландски фиорд (около 60 км) – Eyjafjörður (Ейяфьортур). 
Центърът е като една улица, която започва от катедралата - изчистена, със строги линии, и свършва до театъра. 
. Театърът, основан 1917 година, сградата е подновена 2017, чета на табелката. Май не е по евро проект, а от кметството Отзад има амфитеатър за летни спектакли. Забавното е, че исландците, които не са излизали от острова, никога през живота си не са срещали комар. Значи тук могат спокойно да се насладят на играта на актьорите на открито. 
По централната алея са разположени кафенета, книжарници, бутици – всичко е ръчна изработка от качествени материали и цените са сериозни дори на сувенирите. 
И красиви къщи. Прави впечатление, че хората сами си ги боядисват. Всяко лято се ремонтират, заради влагата корозира ламарината на къщите, виждаш скелета – с електромотор и собствениците с хитри бояджийски инструменти. Навсякъде трудът е максимално подпомогнат от "умни" машинки. 
Според поредното социологическо проучване, исландците са едни от най-удовлетворените хора на планетата И аз оставам с това впечатление. Нищо че зимно време слънцето е 4 часа. Не съм чула да страдат от депресия. 
А това са елфи, тролове – имат зловещ вид и не са "приказни" добри герои. 80% от населението вярва в съществуването им. Поради тази причина съществува специална служба за защита на тролове и елфи. За да не притесняват митичните създания, исландците до ден днешен избягват определени улици и зони, които се приемат и имат славата на техни свърталища. Тези тук за нас, туристите. Да ги видим какво представляват, ако случайно ги срещнем 
Градът е известен с ботаническата си градина. Бях удивена колко много цветя растат по тези ширини. Красиво аранжирана и безупречно подредена. 
Всички цветя бяха представени в естествената си среда. 
Отново по колите, продължаваме по красивото крайбрежие на полуостров Tröllaskagi, "нарязано" от множество дълбоки долини, наподобяващи фиорди. На него се намират и най-високите планини на острова, извън централните му части. 
Минаваме през рибарските селища Dalvík (Далвийк) и Siglufjörður (Сиклюфьортур), а крайната ни точка за деня е градчето Sauðárkrókur (Сойдауркрокюр), разположено край блатистата делта на река Jókulsá (Йокюлсау). 
Денят завършва с поредната порция красота и удивлението, че субполярната флора може да бъде толкова ярка и цветна. 
Очаквайте продължение следващата сряда. 