Данаил Кирилов - виртуозът на лобисткото законодателство
Данаил Кирилов, който натрупа силно открояваща се биография като председател на правната комисия и е разпознаван като емблематично лице на лобисткото и конюнктурно законодателство, е бъдещият министър на правосъдието.
Премиерът, който лично съобщи новината, обясни избора на Кирилов с необходимостта да се отговори на изискванията на Европейската комисия да бъдат изпълнени всички препоръки по мониторинговия доклад за правосъдието и вътрешния ред, и конкретно - да бъдат включени за проверка общинските съветници в обхвата на антикорупционния закон.
Мотивът на премиера буди недоумение по две причини: първата е, че именно Кирилов заедно със заместника си в правната комисия Хамид Хамид (ДПС) бяха вносителите на промяната да бъдат извадени общинските съветници от обхвата на закона. И втората - че за изпълнение на изискванията на ЕК първостепенна е законодателната работа, още повече че препоръките обхващат далеч по-широк периметър, като например да се създаде законов механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор при данни за нарушения. Изискване, чието изпълнение лека-полека замря и няма изгледи да се съживи.
Новината е изненадваща за онези, които са следили заседанията на ръководената от Кирилов комисия и го намират незаменим в изпълнението на съмнителни законодателни задачи, които белязаха и трите управления на ГЕРБ. Забележително със своята откровеност е негово изявление по повод спорните промени на Наказателно-процесуалния кодекс от 2017 г., от което личи същинската му роля на юридическо острие на ГЕРБ:
"Поел съм грижата да бъда предложител на тези идеи"
- заяви тогава Кирилов, явно нагърбил се с отговорност пред субекти и интереси, които искат да държат в зависимост съдебната власт.
Сред постиженията му се откроява онова, което стана емблема на Кирилов: днес да прокарва едни законодателни разпоредби и да ги аргументира, утре да предлага диаметрално противоположни, и също да ги аргументира. При това с невъзмутимо спокойствие той се наема да мотивира всякакви идеи колкото и да е очевидно, че са продиктувани от заинтересувани кръгове.
Кирилов утвърди практиката да се внасят законопроекти от депутати, заобикаляйки по този начин експертните работни групи в Министерството на правосъдието. (Той постъпи така и съвсем наскоро, с приемането на последните промени в Закона за съдебната власт на 27 март, предложени от него и група депутати, изпреварвайки проекта на работната група в правосъдното министерство, която готви цялостен пакет от изменения, в който обаче ги няма предложенията на Кирилов и Емил Димитров ЛРевизоро.)
Забележителни бяха заседанията на комисията и особено среднощното на парламента на 14 февруари тази година, ръководени от него, на които беше на практика елиминирано преференциалното гласуване. Данаил Кирилов беше неуморният говорител на небходимостта от тази промяна и с най-убеждаващ вид отричаше да е продиктувана от ДПС след договорки за взаимни законотворчески услуги с ГЕРБ. След протести на опозицията Бойко Борисов реши да бъде отменена отмяната на преференциите и Данаил Кирилов се появи, отново завидно спокоен, в сутрешните блокове на телевизиите да обясни необходимостта на връщането на стария преференциален праг.
Дали тази бърза рефлективност при всякакви обстоятелства е в характера на Кирилов, или става дума за рационално-прагматична оценка на съответната ситауция, като се има предвид изменчивостта на политическите му симпатии (той започва кариерата си на политическата сцена като член на БСП, а след като Бойко Борисов става кмет на София напуска лявата партия и влиза в новата ГЕРБ). Какъвто и да е отговорът, той не променя картината, която гледаме от пет години:
Всички спорни, противоречиви , съмнителни законодателни решения от 2014 г. насам минаха през правната комисия под ръководството на Данаил Кирилов
Едни от тях нарушиха стратегията за съдебна реформа в интерес на прокуратурата и главния прокурор и техни партньорски кръгове; други създадоха условия за разпиляване (и разграбване) на активите на КТБ след фалита й; трети обслужиха интереси на бизнеслобита в строителството и околната среда; четвърти надградиха тъй наречената антикорупционна комисия с правомощия, които я направиха специална надсъдебна служба...
Заради лекотата, с която той прокарваше проектите през правната комисия, някогашният депутат Георги Кадиев го оприличи навремето на фокусник от парламентарната трибуна. Тогава изглеждаше да е пресилен епитетът на Кадиев, продиктуван от вземането на решения в комисията при видимо липсващ кворум. Сега - преди десетина дни - на 26 март, Кирилов потвърди определението на Кадиев. Той обявяваше за приети текст след текст на второ четене на промените в Закона за съдебната власт в комисията с необходимите 13 гласа при видимо присъствие в залата на не повече от 7 депутати. Отсъстващите били делегирали волята си. Който не вярва, да иде да ги пита. И това - пред очите на журналистите.
На същото заседание Кирилов се прояви и като отличен артист: за да прекрати спора с присъстващите на дебата магистрати, които с експертна задълбоченост възразяваха на някои текстове, основно на въвеждането на кариерен бонус за напускащ предсрочно главен съдебен инспектор и членове на Инспектората на ВСС, той обяви за неприета разпоредбата за свръхбонуса, предложена от него и от Емил Димитров Ревизоро преди второто четене. И медиите излязоха със заглавия, че Кирилов е проявил добра воля и се отказал от възмутителната за съдебната общност промяна. На другия ден той вкара разпоредбата в пленарната зала и тя тихомълком беше гласувана. Там нито имаше кой да възразява, нито медиите му обърнаха внимание, те бяха изцяло погълнати от маршрутите на Цветанов след кацането му от САЩ. Завидно уцелване на момента.
Данаил Кирилов откровеничи пред журналисти, оставяйки смесени чувства
Той си позволява в частен разговор с журналисти да се произнася с остро негативни оценки за събития, за политици, адвокатски кантори, представители на бизнеса, които според неговата представа са се проявявали враждебно не само към него, а в ущърб на обществения интерес. Любопитно е - ако не е направена уговорката, че разговорът е частен, и журналистът изнесе публично неговите думи, дали Кирилов ще отрече. И въобще как би постъпил. Мисля, че не би отрекъл. Той е способен да изнамери всякаква интерпретация на думите си и въобще няма да се разтревожи дали тя изглежда правдоподобна.
Такова спокойствие и откровеност, граничещи с непукизъм как е възприеман един политик, не се среща често. И то е особено ценно на разкаляния законодателен терен, какъвто е българският днес, където се налага да вкарваш закони със задна дата и да мотивираш незащитими тези, видимо продиктувани от лобита и кръгове, на които трябва да се придаде привидно приемливо обяснение.
В този смисъл Данаил Кирилов е незаменим на парламентарния терен и трудно ще му бъде намерен наследник. Затова и изтеглянето му оттам и изпращането му на министерския стол, на който можеше да седне и някой от заместниците на Цецка Цачева, буди въпроси, които тепърва ще получават отговори. Извън ясния: че лице на българското правосъдие става виртуозът на лобисткото законодателство.