Поредицата на Мария Радева за Исландия продължава. За да откриете предишните фотогалерии, последвайте линка към рубриката "На път".
Поредицата на Мария Радева за Исландия продължава. За да откриете предишните фотогалерии, последвайте линка към рубриката "На път" или прегледайте прикачените статии.
27 юли: Sauðárkrókur – Hraunfossar – Reykholt – Hvalfjörður – Reykjavík (370 км)
Напускам Митван. С мъка се разделям със застинало-магическата и спокойна красота на областта. Пътуваме през историческата област Skagafjörður (Скаафьортур), известна с коневъдството си. Също един от главните рафтинг центрове в страната, заради множеството ледникови реки, идващи от вътрешността и вливащи се в едноименния залив.
Най-сетне за исландските коне, които ме възхитиха от пръв поглед заедно с овцете. Това е древна порода, селектирана от 1000 години на острова. Красиви и дружелюбни, изпълнени с доверие и симпатия към човека. 
С най-различни цветове: "блондинки", "брюнетки", на петна; с бели, черни, сиви гриви. Макар че ги описват в енциклопедиите с голяма глава и ниски, на мене ми изглеждат дребни и изящни. На ръст са не повече от 134 см – от гривата до краката. Приличат на пони, но са нещо средно между него и нормален кон. През 8-9 век са докарани на острова от викингите. Подбирани дребни, но силни животни, за да се поберат повече в лодките. 
През 982 г. Аладингът /исландският парламент, както си спомняте/ приема закон, който забранява доставка на коне на острова, с цел да се избегнат болести. В по-късните векове, дори и да участват на състезания някъде из Европа или Канада, е било забранено да се върне животното обратно. 
През 18 век конете масово загиват при голямо изригване на вулкан, но хората бързо успяват да ги развъдят отново. Тази единствена порода се е пригодила към суровите условия. Конете са много съобразителни: знаят да вървят по лед, да оцеляват из планинските простори и по цяло лято пасат свободно на табуни. До преди 50 години са били използвани в селското стопанство и за превоз. 
Днес са атракция за туристи, служат за езда на цели исландски семейства и за хипотерапия (лечебни практики при проблеми в мускулно-скелетната система и някои ментални разстройства). Имат разкошна, красива грива и дълга до земята опашка. Живеят доволни и щастливи до 40 години. Устойчиви на студа, рядко боледуват – с гъста, топла козина. Единственото, което изобщо не ми допадна, че си ги похапват. Месо от коне, деликатеси и кайма има навсякъде. Но тук ядат и печена чайка, та за конете ли ще се чудя 
Ето ни в Glaumbær (Клоймпайр) – стара ферма, с традиционни торфени сгради. Видяхме много такива из острова, но бяха изоставени и полуразрушени. 
Торфените постройки са може би единствените съхранени в музей. Това селище е било ферма на пастор. Самите къщи са изградени от торфени тухли, които се редуват с парчета земя с трева. Като късове се полагат с тревата надолу за вентилация, последният слой се слага вече с тревата нагоре. 
Ето как къщата изглежда отзад. Вместо керемиди са използвали кора от бреза или дъски, ако в района има дървета, ако не се привършва с почва с трева. Само вратата и отворите за прозорци са дървени. Уникалното е, че вътре няма никаква влага. И че такива "хобит" къщи имат живот 40-45 години. 
Разделени са на постройки за момчетата, момичетата и за пастора със съпругата. Били са 14 деца. Предният ред къщи са занаятчийски: грънчарска, за изработка на земеделски сечива, най-различни селскостопански дейности. 
Жените имат стаи за предене, тъкане и бродерия с прозорци за светлина. 
Встрани вече са представени къщи от дърво от 17 и 18 век... 
...съответно с интериор на епохата. Прави впечатление, че семейството е разполагало с много музикални инструменти. 
Лютеранската църква е скромна, светла и приветлива. 
В двора ѝ е погребан Snorri Þorfinnsson, считан за първия европеец роден в Новия свят! Snorri Thorfinnsson (Снорри на старонорвежки и исландски означава "борба"), умрял е около 1090 г.). Той е син на завоеватели-викинги Innorfinnur Karlsefni и Guðríur Þorbjarnardóttir. Снорри Торфиннсон вероятно е роден между 1004 и 1013 г. във Винланд (Америка), което го прави първия европейски гражданин, роден на американския континент, при условие че Гренландия се определя извън Америка. Името Винланд е дадено от скандинавските народи на Северна Америка, които я откриват 5 века преди Колумб. Той става важна фигура по-късно в християнизирането на Исландия. (Скромен обелиск отразява събитието.) 
Няколко години след раждането му, семейството се връща отново в Исландия, като причина се изтъква противоречието с местното население на американския континент. В диплянката на музея срещнах следната информация: майката на Снорри - Guðríur Þorbjarnardóttir, отива в Рим при тогавашния папа Бенедикт VIII, за да иска признаване на факта, че е родила първия европеец във Винланд и най-вече, че са открили нови земи. Този подвиг - откриването на Винланд, и житието на смелата жена, се описва в сагата за Ерик Червения и гренландците. 
Гудрид и нейният съпруг Шорфинур водят експедиция до Винланд с кораб – 60 мъже и 5 жени. Дори да е само мит, за мене това е подвиг на една изключително смела и еманципирана жена! Този факт не съм го срещала другаде в историческите публикации за материка Европа. Но със сигурност семейството са били смели мореплаватели и пътешественици, където жената е била наравно с мъжа. 
Ако се доверяваме на древните саги, Гудрид е имала вълнуваща съдба. Докато е била далеч из Европа, Снорри – синът й, строи църква в близост до семейната ферма. Когато се Гудрид се връща от Рим, става монахиня и живее в нея като отшелник. 
След красивите ливади и гледки пътувам покрай залива Húnaflói (Хунаблой), преди да се отклоним от главния път и да навлезем малко на изток към град Reykholt (Рейколт) и интересните водопади Hraunfossar (Храунфосар). Те са образувани от каскада ручеи, течащи върху поле от застинала лава (hraun е исландската дума за лава), които се вливат чрез малък скален праг в река Hvítá (Квитау). 
Този път водопадите ме изненадват, вместо "обичайните" величествените и бурни, виждам цяла мрежа по-скоро скални потоци, които като дантела се спускат към реката. Феерия от вода. 
Каскадна водна плетеница,... 
...вливаща се в бурна, ледена река. 
Отново ледник - Langjökull (Лангьокутл) – в превод от исландски "дълъг ледник", вторият най-голям в страната с 953 кв. км площ. Красиви са подстъпите към него – контраст на сиво-черна кал и камъни и бялата чистота на топящ се сняг. 
Има големи, тип туристически, возила с по 8-10 колелета, на които се качваш и по трасирани пътища се навлиза навътре в ледника. Мисля си, че е добре тази атракция да бъде забранена. 
Късно вечерта пристигам в Рейкявик. 
И хуквам по културни мероприятия. В тази страна на почит е музиката, а концертната зала е с уникална акустика. Отвън на мене ми заприлича на ледник. 
Градът през лятото не спи. Понеже е светло и разходката е до ранните часове на утрото. Пълно е с туристи, местните също не спят. По заведенията са, танцуват, забавляват се. Излизат от време на време за цигара или пият бира на улицата – дамите са в летни рокли и боси, а аз с яке Интересна история е, че бирата е била забранена 75 години, незнайно защо. Разрешена е едва през 1989 г. Традиционната исландска силно алкохолна напитка се нарича Brennivin – нещо средно между водка и уиски. Прави се от картофи и се ароматизира с ким. 
Безупречна чистота, независимо от денонощието. Редят се модерна и стара архитектура, в синхрон. 
След интересния и наситен с емоции ден трудно се заспива. Но, лека нощ, Рейкявик! До утре! 