Стотици документи, загубени във Втората световна война, бяха върнати в Германия
Повече от 600 безценни ръкописи и документи, смятани за заграбени от белгийски войници от библиотека в Германия в края на Втората световна война, бяха върнати в Университета в Бон в четвъртък, обявиха от учебното заведение.
Сред творбите, за които се е смятало, че са безвъзвратно загубени, са средновековни ръкописи, ранни принтове от XV век, исторически карти и илюстрирани книги за птици от XIX век от библиотеката на почитания орнитолог и изследовател Максимилиан от Вийд-Нойвийд.
Михаел Херкенхоф, куратор на ръкописите и старинните книги, съхранявани в университета и регионалната библиотека на Бон, описва връщането им като "огромна изненада". По думите му това е най-голямото връщане на изгубени книги в библиотеката в нейната 200-годишна история, както и едно от най-големите отделни връщания на културни предмети, загубени във войната.
"Трябва да почистим много от творбите, както и да ги реставрираме и каталогизираме наново, но това е луксозно предизвикателство, тъй като никога не сме си представяли, че ще видим тези трудове отново", допълва Херкенхоф пред "Гардиън".
За съществуването на 600-те творби се разбра, след като белгийката Таня Грегоар ги предложи за продажба в лондонския клон на аукционна къща "Сотбис" през есента на 2017 г. Нейният баща бил почитател на книги и бил назначен на служба в Бон като войник по време на следвоенната окупация и макар обстоятелствата да не са съвсем ясни, се смята, че е бил замесен в пренасянето на книгите в Белгия.
След като екипът от специалисти на аукционната къща започнал да проучва колекцията, разбрали, че има нещо неясно в нейната история, тъй като в нея имало книги без подвързии, разкъсани страници и изтрити печати от библиотека, което ги навело на мисълта, че в миналото някой се е опитал да прикрие техния произход. Това разказва Лукас Бауман, асистентът по съставяне на каталози в отдела по книги на "Сотбис", разкрил и произхода на колекцията.
Онова, което помогнало на специалистите, били някои етикети за отбелязване на положението им в рафтовете на библиотеката и подписи, които не били отстранени и така било установено, че са собственост на университетската библиотека на Бон.
Грегоар получила като компенсация сума, чиито размери не се разкриват, но по думите й е значително по-ниска от действителната стойност на книгите. Парите били дадени от културната фондация на германските провинции в знак на признание за желанието й да върне книгите на техния законен притежател.
"Тя демонстрира морален подход към въпроса от самото начало, тъй като бе доста шокирана да открие как книгите са попаднали в нейно владение и й беше трудно да се отнесе с нас справедливо", казва Херкенхоф, който осъзнава, че за библиотеката на университета това е неповторим късмет. "Преди всичко не е чак толкова обичайно преживяване аукционна къща да те извести, че според нея са открили нещо твое, а на второ място в лицето на г-жа Грегоар имахме някого, с когото можем да водим подобаващ диалог."
Министърът на културата в Германия Моника Грютерс описва случая като "развръзка за пример" на един от многото случаи на реституция от Втората световна война, повечето от които са далеч не толкова изяснени.
Случилото се с университетската библиотека в Бон е необичайно, тъй като става дума за връщането на заграбени предмети в Германия. Много по-често срещани са случаите, в които физически лица или държави получават такива, заграбени от страна на нацистка Германия. По време на нацистката диктатура милиони предмети са иззети основно от еврейски фамилии и други опоненти на режима в Третия райх.
Бауман казва, че "Сотбис" винаги се опитва да изясни произхода на предметите, които се предлагат за продажба и търг, както и да подпомага връщането им, когато е подходящо. "Това е перфектен пример за това колко плодотворна може да бъде съвместната работа между публичния пазар и институциите", допълва той.
По негови думи от около 15 хил. предмета, предлагани на "Сотбис" за продажба в Европа всяка година, само при около 50 има съмнения за произход, а около 30 от тях се оказват "трудни за разрешаване случаи".