Стени и мостове
Неотдавна папа Франциск каза, че този, който гради стена, ще стане неин затворник. Той и преди е ползвал тази метафора: "Строителите на стени сеят страх и разделят хората. [...] Знаем, че бащата на лъжите, дяволът, предпочита общество разделено и в раздор." В своето изказване папата визираше стената, която Доналд Тръмп иска да се изгради по цялата граница между САЩ и Мексико. Но изказването му имаше и по широк метафоричен смисъл. Папа Франциск противопостави строителите на стени на строителите на мостове, цитирайки "Мостът на Дрина" на Иво Андрич.
Мостът на Дрина на босненския лауреат на Нобелова награда за литература е своеобразен роман-хроника, който разказва живота на различни поколения жители на град Вишеград. Там през 16 век Мехмед Паша Соколович (роден в този град и взет като десетгодишно дете от еничарския корпус, за да стане по-късно Велик везир) нарежда изграждането на този прочут мост. Мостът, който е своеобразен главен герой в романа на Андрич е и символ на босненския народ, състоящ се от католици, православни и мюсюлмани. Той е и символ на целия Балкански полуостров като мост между Изток и Запад. Балканският човек има такава идея за себе си. Впрочем още разделението на Римската империя на Източна и Западна през 4 век минава през днешната територия на Босна. Това е и първото разделение на Европа на Източна и Западна.
Ние, жителите и строителите на Балканския мост, сме преживели и вековни завоевания и кръвопролитни войни помежду си. Преживели сме издигането на множество стени между нас, от крепостните отбранителни стени на средновековните градове до Желязна завеса. По комунистическо време имаше на Балканите и една мини-желязна завеса между съветска България и по-либерална Югославия, включително между България и Македония. Желязната завеса (и Берлинската стена като нейна най-директна визуализация) беше използвана не за да отбранява от нашествие, а по-скоро да спира гражданите на Съветския съюз и съветските сателити в Източна Европа да пътуват на Запад. Ние бяхме затворници на тази стена. Желязната завеса рухна преди 30 години и през последното десетилетие ние станахме жители на обединена Европа.
Но точно през тези години, покрай бежанската криза и възхода на националпопулизма,
стените пак се върнаха на мода
Сега те подобно на средновековните стени имат "отбранителна цел" – но не да спират военни нашествия, а да спират притока на хора, мигранти от бедните към богатите страни.
Папата неведнъж се е изказвал за състрадание към бежанците, имигрантите, бедните и страдащите навсякъде по света. Помним обаче какво се случи в неотдавна у нас, в Белене, когато католическият свещеник Паоло Кортези поиска да приюти законно пребиваващо в България имигрантско семейство от Сирия. Той беще изгонен от селото, след получаване на смъртни заплахи за живота му и запалване на черквата.
Папа Франциск съшо така е видимо отворен за
диалог между световните вероизповедания
не само между различните християнски църкви, а и диалог с други вероизповедания, в името на мира. Mежду 5 и 7 май папата ще посети България. Казва се, че посещението му е под мотото "Мир на земята". Но Светият синод на Българската православна църква заяви, че съвместна служба за мир с папата е невъзможна.
Когато папата направи изказването си за стените и мостовете, самият Доналд Тръмп отговори, че Ватиканът бил ограден от най-масивна стена. Често се говори и за многобройните скандални случаи на католически свещеници обвинени в сексуално посегателство над деца. А висши духовници в Католическата черква са обвинявани, че са прикривали такива случаи. Но въпреки старата стена около Ватикана и въпреки тежките грехове на някои католически духовници, от папа Франциск, който заклейми тези ужасни грехове, идва призива за грижа за бедните и прокудените и призива за градене на мостове, за мирно съжителство на хора, народи и вероизповедания. Лично за мен това е много вълнуващо.
Папата вероятно визираше както стената, която Доналд Тръмп иска да изгради, така и стените на някои европейски лидери, като Виктор Орбан, които се представят за по-големи католици и от папата и са против допускането на бежанци от "нехристиянски" страни. Светски лидери се представят като борци за запазване християнския характер на Европа. Но далеч не всички бежанци от Сирия или Африка са мюсюлмани и страхът на много европейци от бедните мигранти, страх подклаждан от националпопулистите, всъщност не е на религиозна основа и не е само страх от ислямския тероризъм. (Впрочем много от бежанците през 2015 бягаха точно от терористичната "Ислямска държава"). Това е по-скоро икономически страх сред гражданите на стара Европа. Но също така това е израз (често неосъзнат или непризнаван) на расизъм. Това е страха от различните. Особено в страни, които нямат колониална история и не са свикнали с расовото и религиозно многообразие.
Но думите на Папа Франциск против стените и за мостовете могат да се отнесат и към стените, издигани от нашите духовници и тяхното нежелание да участват в граденето на мостове – особено мостове в западна посока. Опасявам се че нашата църква се занимава повече с това да заклеймява Дънов или Ванга, или Конвенцията за зашита на жените от насилие, или да се отграничава от Ватикана, отколкото с грижа за бедните и страдащите у нас. Нашите висши духовници са много принципни, когато става дума за каноническите различия с католическата черква. Но те предпочитат да не коментират собственото си сътрудничество с комунистическите тайни служби (служби, виновни за гибелта и страданията на хиляди невинни хора). А традиционното (от онези времена) послушание пред Москва струва ми се продължава и до днес.
Това послушание и това мълчание, или отказ от покаяние за сътрудничестото с репресивния апарат на комунистичската атеистична диктатура принципно и канонично ли е? И няма ли тук двоен стандарт? Или страх от света? И предпочитание да се градят стени, отколкото мостове.
За съжаление и днес християни и мюсюлмани продължават да се мразят като през Средните векове и дори да се убиват в името на Бог. Градят се нови и нови стени. Средновековието се върна с пълна сила наскоро в държавата Бруней, чийто султан, един от най-богатите хора в света, въведе закони в духа на ислямския шериат, според които наказанието за гей връзка е смърт чрез замерване с камъни.
Но защо дори общуването в името на мира между две християнски черкви в Европа се оказва невъзможно?
Все едно още живеем във времето на кръстоносните походи
тези религиозни войни на Европа срещу исляма, една от които не пощади и християнския Константинопол. Тревожно е, че не само ислямският, но и христянският фундаментализъм и радикализъм вместо да отмира набира сила. Но това ли е истинската вяра в Бог?
Комунистите направо забраняваха Бог като отживелица и пращаха дръзналите да вярват, че има нещо друго освен "вечно движеща се материя" по лагери. Но и днес има войнстващи атеисти, борци не срещу религиозния фундаментализъм, а срещу религията по принцип, в либералните академични среди.
В днешния технологически напредващ и все по-богат като цяло свят расте и разделението между бедни и богати. Вулгарния материализъм, материалните блага като единствена цел в живота, егоизъм и алчността са на пиедестал. За марксистите религията е опиум за народа и дори светският духовен живот и културата е само някаква надстройка над икономическата база. Духовните ценности или напълно се отричани, или се интерпретират в някакъв тясно догматичен дух.
В световната война за материално обогатяване водеща е завистта и всеки е срешу всеки. Путин води хибридна война срещу Европа и САЩ, срещу целия западен демократичен свят. Но и за Тръмп материалният интерес на САЩ (например в отношенията със Саудитска Арабия) е по-важен от защитата на Западните морални ценности.
Още през 1990-те, веднага след края на Студената война, и особено след атаките над кулите близнацие в Ню Йорк, се възроди, и то не само сред ислямските терористи, средновековно звучащата идея за религиозна война между цивилизациите, за третирането на носителите на други култури като смъртни врагове. Но сега с възхода на националпопулизма се върви към една безпринципна война на всеки срешу всеки.
Рушат се мостовете, градени бавно и мъчително от Просвещението насам. Рушат се мостовете, градени от либералната демокрация с борбата за граждански права, за расово и полово равенство, за равенство пред закона. Рушат се мостовете, създадени от международните организации и международното право след Втората световна война – с идеята за общочовешките ценности и заклеймяването и преследването на виновните за геноцид, робство, политически, етнически и религиозни гонения и убийства.
В крайна сметка
войната е между света на вулгарния материализъм и егоизъм и духовния свят
в който красивото и доброто са по-ценни от богатството и властта.
Знам че това звучи утопично, но не могат ли всички световни вероизповедания — християни, мюсюлмани, евреи, индуисти, будисти — да обединят усилията си, заедно с правозащитните и екологически организации – за да вървим към един свят, в който духовните ценности (а те включват идеята за равноправие – всички сме равни пред Бог или пред смъртта, уважение към човешкото достойнство на всеки, морал – отнасяй се към другите, както искаш и те да се отнасят към теб, грижа за общия ни дом — Земята) са по-важни от жаждата за власт и притежания? Свят, в който духовното не е надстройка, а база, на която се гради човешко благоденствие и щастие?
Всеки човешки живот е ценен и всеки човек има право на щастие. И никой няма право да отнема живота или правото на щастие на другите. Изглежда все пак, че властта над другите и материалните притежания правят хората по-щастливи? Но Франциск от Асизи е казал: "Помни, че когато напускаш този свят няма да вземеш със себе си нищо, което си получил, а само това, което си дал."
Материализмът и алчността ни разделят, градят стени между нас. Но има общочовешки духовни ценности, които могат и трябва да бъдат база за строене на мостове. И база за благоденствие и щастие.