Две световни войни, реновации, мръсен въздух: какво е преживяла "Нотр Дам"
"В "Парижката света Богородица" е слято, размесено и съчетано всичко — романското абатство, философската църква, готическото и саксонското изкуство, тежкият кръгъл стълб, който напомня Грегоар VII, символиката на херметиците, с която Никола Фламел се явява предшественик на Лютер, папското единство, схизмата, "Сен Жермен де Пре" и "Сен Жак дьо ла Бушри".
Тази централна църква прародителка е нещо като химера: тя е заела от един храм главата, от друг - крайниците, от трети - тялото, и тъй има нещо общо с всички" - това пише Виктор Юго в едноименния си роман (в превода на Лилия Сталева, качен в "Читанка"). Още през 1831 г. писателят се опитва да припомни на сънародниците си значението на катедралата и да посочи в каква опасност е тя, макар да отбелязва, че за нея по-опасни са модерните архитектурни промени, отколкото времето и околната среда.
Пожарът, който унищожи голяма част от покрива на "Нотр Дам" снощи, стресна и натъжи както парижани, така и цяла Европа. Но катедралата е преживяла и други бедствия в близо деветвековната си история.
Тя е построена на място, където преди е имало храм, посветен на Юпитер, а с навлизането на християнството във Франция там са били построени един след друг четири църкви. През 1160 г. архиепископът на Париж Морис дьо Сюлли да реши да построи по-голям храм в готически стил.
Дизайнът на сградата се дължи предимно на него, той е събрал и парите за построяването ѝ, лично е избрал иконописците и изобразените сцени, разказва сп. "Тайм". По онова време "Нотр Дам" е била най-високата катедрала в света с новия си за архитектурата оребрен свод, за който Сюлли е вярвал, че може да издържи тежестта на сградата; един от строителите му пък създава първите подпорни арки.
От архитектурна гледна точка тя наистина "съдейства за революцията, която наричаме готическа архитектура", коментира експертът по сградата Стивън Мъри, който е преподавател по история на средновековното изкуство в Колумбийския университет.
Кралят на Франция (Луи Седми) е искал да построи великолепна катедрала, която да покаже, че Париж е политическата и икономическа столица", обяснява Лорен Фери, куратор в Корнелския университет и бивш куратор на Френския национален архив. "Тогава съюзът между църквата и държавата е бил силен, както и идеята, че Франция е първа сред християнските държави, така че най-голямата и най-великолепна катедрала трябва да бъде в Париж. В следващите векове страната посреща и изпраща лидерите си там. Наполеон Първи е бил коронован за император в нея през 1804 г. Папа Пий Десети обявил Жана Д’Арк за блажена там през 1909 г. Там се провеждат и заупокойните служби на френските президенти, сред които Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран.
А снощният пожар не е първият път, в който катедралата е пострадала тежко. През XVI в. хугенотите разрушават някои от статуите, които намират за идолопоклоннически. Луи XIV и Луи XV изменят много неща, за да приведат катедралата в унисон с по-класическия стил на периода – мозаечните стъкла от XII и XIII век се заменят с прозрачни такива, за да влиза повече светлина; мястото на хора се изгражда отново с мрамор.
През 1793 г. по време на Френската революция антироялисти са премахнали и обезглавили статуи на библейски крале, за които смятали, че изобразяват френски монарси. През 1977 г. археолози ги открили и възстановили.
Изгорелият покрив е оригиналният такъв, построен от 5000 дъба. Средновековната кула стрела, която се срути вчера, е била премахната през 1786 г., защото е била нестабилна, и построена отново през 60-те години на 19-ти век по дизайн на Южен-Еманюел Виоле-ле-Дюк, който създавал и модела за статуята на свети Тома, смятан за закрилник на архитектурата. "Сега оплакваме тази част от кулата, но когато е била добавена към вече съществуващата катедрала, това е било много противоречиво решение", отбелязва Фери. Известните гаргойли са добавени по същото време.
"Нотр Дам" преживява и двете световни войни и камбаните ѝ оповестяват края на Първата и освобождението на Париж през 1944 г.
Възстановяването ѝ щеше да бъде трудно, дори без пожара – тя вече е била в опасност от други увреждания. Каменната зидария от външната страна е пострадала в последните два века заради замърсяването на въздуха в Париж, което е ускорило ерозията на декорацията и е обезцветило камъка. До края на 80-те години няколко гаргойли и кулички са паднали или са били прекалено нестабилни, за да бъдат оставени в сградата.
През 1991 г. започва огромна реновация, която заменя по-голямата част от екстериора, макар да опазва оригиналните архитектурни елементи. На покрива се слага дискретна система от електрически кабели, за да гони гълъбите, западната фасада е почистена и реставрирана за посрещането на Нова година през декември 1999 г.
Четирите камбани от XIX век на северните кули са били разтопени и превърнати в нови бронзови камбани през 2013 г., за да се отпразнува 850-ият "рожден ден" на катедралата. Дизайнът им е направен по подобие на оригиналните камбани от XVII век.
Въпреки ремонтите състоянието на "Нотр Дам" продължава да се влошава и в последните години правителството предложи нова програма за реновация на стойност около 100 млн. евро. Последният ремонт на стойност 6 млн. започна миналата пролет и, за щастие, медните статуи на покрива бяха премахнати дни преди унищожителния пожар снощи.