През 2018 г. Институтът за етнология и фолклористика с Eтнографски музей към БАН започна кампания за набиране на предмети от времето на социализма, които ще включи в експозиции. До този момент има над 1500 предмета, които предстои да бъдат реставрирани, картотекирани и постепенно изложени.
През 2018 г. Институтът за етнология и фолклористика с Eтнографски музей към БАН започна кампания за набиране на предмети от времето на социализма, които ще включи в експозиции. До този момент има над 1500 предмета, които предстои да бъдат реставрирани, картотекирани и постепенно изложени.
Идеята е да се документира битът и традициите преди 1989 година. Притежателите на интересни предмети от времето между 1944 и 1989 година могат да ги дарят на музея, а той се ангажира да поддържа личен контакт с всеки дарител.
Предметите, които пристигат в музея, не са толкова уникални, някои от тях още се използват, но след 20 години няма да има домакинство с такива вещи, казва Васил Балтаджиев, единият от създателите на колекцията. Процесът е бавен, необходимо е да бъдат заснети, измерени, описани, да бъдат прегледани от реставратор, само част от тях са обработени.
Йордан Харисков, живее в САЩ, прибира се в България, за да продаде имот на баба си и дядо си в Казанлък. Баба му и дядо му купуват място, започват да правят тухли, за да съберат пари, за да построят къща. Къщата е строена 8 години, сега е в центъра на града, а едно време на това място е имало ливади. Къщата е оставена без надзор и поддръжка последните няколко години. 
Близките му не са живеели богато, получавали са минимална заплата, работили като готвачи. 
Най-интересно, което намира в къщата, е радиото, но за съжаление, когато решил да пробва дали работи, кабелът гръмнал. Радиото е руско от 50-те години на миналия век. То е било важен предмет за много хора в България, след 40-те години не е имало телевизия. Хората са се събирали заедно, за да слушат радио. Било е скъп аксесоар да го притежаваш. 
Друг интересен предмет, който намира из старите шкафове Йордан Харисков, е книга с поеми от втората му баба, кратки стихчета.
Решава да ги донесе в Етнографския музей, след като видял, че хората продават в интернет стари вещи.
"Колкото и пари да изкараш от вещите, ще заминат, а пък вещите имат стойност". Консултирал се с наследниците и ги донесъл.
Харисков се надява хората да запазят старите вещи и да не ги изхвърлят или пък да ги дарят на музея.
" Хубаво е, че социализмът влиза в музея, трябва да се изучава и да се види какво е имало през тези години. Да се представя обективно периодът.''
Идеята за създаването на тази колекция е на Васил Балтаджиев и Илиана Страхилова. Решават, че сега е дошъл моментът. Хората, които ремонтират стари апартаменти, изхвърлят ненужните и стари вещи. Все по-трудно ще става да се намират такива предмети свързани с периода, в момента е все още лесно и достъпно.
В началото Васил и Илиана носят предмети от домовете си. Китеникът в експозицията ''Рожден ден'' е от къщата на бабата на Васил от Кюстендил. Доста неща за музея е донесъл от там.
След началото на кампанията много хора носят интересни предмети, други намират на битака за стотинки.
Васил е роден през 1993 г., за него предметите са и вид спомен, защото през кризата на 90-те години тези предмети остават в бита. Признава, че голяма част от предметите им е трудно да ги разпознаят, но се допитват до по-възрастните колеги и молят дарителите да разкажат историята им.
За него това време е част от историята и бита на българина.
Голяма част от посетителите са от Западна Европа, не са се сблъсквали с режима и за тях е интересно.
''Повечето хора са обременени, ние не толкова, и нашият фокус е върху бита, както на музея, така и върху създаването на тази колекция.'' 
Музеят събира вещи от всички периоди. Много хора се свързват с Васил и Илиана по телефона, разказват за предметите, изпращат снимки, за да се прецени дали са нужни. Така музеят се сдобива в началото на кампанията с 2-3 радиоточки.
Дори ги канили в жилища да избират вещи, преди собствениците да ги изхвърлят на боклука.
Васил не може да каже кой е най-интересният експонат.
"Тук много ценни вещи няма, ценна е историята и когато един предмет е по-нестандартен, с история, става много ценен за нас."
Дарителската кампания няма краен срок. 
Обувките се оказват голяма ценност за музея. Трудно се запазват, износват се бързо и се изхвърлят, голяма радост е, когато в музея получат нови обувки. 
