През последните години името на сирийския град Идлиб бе често споменавано в новините, когато ставаше арена на битките между силите, борещи се за надмощие в превземането на държавата. След започването на конфликта в страната Нур и Осама са сред тези, които решават да избягат. Пътят им минава през Турция, където Осама работи като готвач. От 2014 г. са в България, където получават международна закрила и решават да се установят и продължат живота си с двете деца, едно от които е родено тук,

И двамата обичат да готвят и да споделят храната си с близки и приятели на обща голяма трапеза. Демонстрираха го с други техни сънародници, с които приготвиха традиционни ястия за желаещите да ги опитат в кулинарното училище Food connection.

Докато Осама се е специализирал в салатите и основните ястия и дори не обича сладкиши, Нур е специалист тъкмо по тях.Това, което ги различава от традиционните сирийски семейства е, че в тях по традиция готвят само жените в къщата, мъже готвачи има само в обществените места за хранене.

По стандартите на развитите общества тези хора са много скромни и предпочетоха да са сготвили преди да дойдат гостите, които завариха вече разпределянето на храната по чиниите. Проста, но много вкусна - засища и очите. Фатуш и табуле - най-известните арабски салати, Кабса - много ароматен ориз басмати с пилешко месо, Халуа ал жибн - десертът, който успява да съчетае халва с моцарела и пълнеж от маскарпоне и сироп, овкусени с розова вода и поръсени с шамфъстък.

Осама е завършил английска филология в родината си. Разказва, че не си намира работа по специалността и за да се грижи за семейството си започва да работи като готвач в Дубай. Там остава почти 2 години, след това над година готви в Турция. В крайна сметка със семейството му се установява в България, където е родено и второто дете. И тук започва готварска кариера след като е натрупал опит в тънкостите на арабската кухня.

В Сирия готвят жените, учени по традиция от майки и баби. Затова и Осама не знаел кой знае колко за готвенето, макар да твърди, че го привличала от малък кухнята на майка му. В крайна сметка се захваща с готвене, когато отишъл в университета. Разказва, че звънял постоянно на майка си да пита как се готви едно или друго и накрая научил "хиляда рецепти".

Все още обича да бъде в кухнята, макар да е заменил кухнята с бюро в аутсорсинг компания в София. Вкъщи основно готви жена му, която все още не говори български, грижи се за домакинството и децата, а отскоро има група във "Фейсбук" за популяризиране на арабските сладкиши.

Смята, че има много общо между сирийската и българската кухня, с изключение на подправките - тези в сирийската кухня са по-ароматни - пилешко с ориз, сарми, пълнени тиквички, мусака - с патладжан, бадеми и домати.

Нур казва на свой ред, че сирийската храна е много близка с тази в съседните на родината й страни и на практика няма големи разлики. Засега у дома приготвя тъкмо тази храна, макар че децата й харесват и онова, което се дава в детската градина и в училище в България. "Ядат всичко". Естествено, че искат да бъдат водени и в ресторанти за бърза храна. За да избегне колкото е възможно по-често това, Нур приготвя вкъщи бургери и картофки, които да наподобяват онези в лъскавите опаковки. Разказва, че засега стратегията е успешна.

Приятелите на Осама и в София следват традициите от родината си - всеки приготвя по нещо и се събират около голяма маса през уикенда. Ходенето по ресторанти не е в традициите им. В Идлиб понякога се е случвало да поръчват храна от тях, но не можаха да си спомнят да са ходили, за да се хранят там.