Като се пишат стратегически документи, е добре да се има предвид не само какво и как ще се прави, но и кой ще го прави, какви специалисти има, за да осъществят набелязаното. Това препоръча директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Христо Попов на днешната публична дискусия по проекта на стратегия за развитие на културата в следващите 10 години.

Както той, така и други участници в обсъждането отбелязаха, че става все по-осезаема липсата на експерти в сферата на консервацията, реставрацията и опазването на културното наследство. А планираната в стратегията основна цел - децентрализация на управлението и финансирането на културните дейности, ще завари местните власти и общности неподготвени. И без нужния експертен и научен капацитет. Друга критика към проекта на първото му публично обсъждане, беше, че няма представители на финансовите институции, които да се ангажират с изпълнението на заложените цели.

Експерти, работили по първоначалния вариант на стратегията в назначени от министъра на културата работни групи по отделните направления в стратегията, пък се оплакаха, че след тях някой, неизвестно кой, е променял идеите и написаното. Без особен професионализъм при измененията. Не пожелаха за момента да навлизат в конкретика.

Чуха се и критики, че стратегията не е достатъчно добре структурирана, някои области, като архитектурата например, необосновано са пришити към визуалните изкуства и др. Че няма необходимата яснота кой раздел от културното наследство къде попада. Това се оказа проблемно и за днешната първа дискусия, на която част от участниците не знаеха какво точно ще се обсъжда - движимо, недвижимо културно наследство, архитектура, визуални изкуства или друго.

Първата част от обсъждането днес беше общо по целия документ, а в дискусията бяха набелязани основни проблеми, които трябва да бъдат решени в бъдеще.

Стратегията трябва по-ясно да набележи механизми за развитие на специалистите, все по-ясно се усеща тяхната липса, отбеляза Христо Попов. От думите му се разбра, че все по-проблемни стават опазването и консервацията на вече откритото културно наследство. Няма консерватори и реставратори, в по-голямата част от регионалните исторически музеи такива специалисти липсват, музеите искат да наемат, но няма, отбеляза директорът на археологическия музей. Призова да се работи с министерството на образованието по този въпрос.

Изправени сме в ситуация да можем да си купим скъпа и модерна техника и да няма кой да работи с нея, посочи Попов. Друго, за което той призова, е да се намери механизъм за последващ контрол на резултатите от финансираните археологически разкопки. А не да се раздават средства "по подразбиране", без след това да се прави мониторинг на свършеното.

Освен че регионалните музеи нямат нужните специалисти, такива няма и в общините, на които са делегирани дейности по опазване на културното наследство, се каза още на дискусията. А тепърва стратегията залага още повече да се предоставят дейности на местната власт. За която експертите обявиха, че няма да е подготвена да ги поеме.

Арх. Мария Железова от Камарата на архитектите заяви, че общините не са подготвени и не знаят какво да правят с това, което държавата им е предоставила за стопанисване. Даде пример с малка община край река Дунав, която трябвало да стопанисва ценен археологически обект, който обаче е предоставен на общината, без да е социализиран. Разкритите археологически ценности обраствали в трева, която от общината регулярно палели. Сами можете да си представите какво се случва с експонатите, които биват обгаряни няколко пъти в годината, посочи Железова. И отбеляза, че никой не е обяснил на местните власти какво всъщност трябва и могат да правят и какво е категорично забранено. Затова тя призова държавата да изработи правила и ясни критерии, инструкции по този и подобни въпроси.

Арх. Константин Пеев от Съвета за паметниците на културата и забележителните места - ИКОМОС/България, също посочи, че реставратори за археология в България почти няма. Не се отпускат и нужните средства за опазване на вече разкритите обекти. Пеев отбеляза, че за миналата година например средствата за реставрацията на над 40 хиляди паметника са колкото за разкопките - около 1.5 млн. лв., и това далеч не е достатъчно.

Негови колеги отбелязаха, че за реставрация, консервация и социализация на разкритата археология често се разчита само на обществени поръчки, и то когато има външно финансиране, а държавата не финансира почти тази дейност.

Председателят на асоциацията на реставраторите Иван Ванев също отбеляза, че нищо не стимулира и не развива образованието по реставрация и квалифицираните кадри в сферата. А Законът за културното наследство дава много общи и отворени критерии за включване на хора в списъка на специалистите, които могат да извършват консервация и реставрация и съответно да бъдат назначавани на подобни длъжности. Така в списъка попадали и хора с не особено големи компетенция и професионализъм.

В същото време тези хора могат да бъдат назначавани в общинските комисии, които издават разрешенията за намеси в паметници на културата от местно значение. Това по думите на Ванев оставяло съмнение както за политическата обвързаност на тези комисии, така и изобщо за техния експертен потенциал и възможности за качествени решения.

Представители на останалите видове изкуство също отправиха забележки. От театралната общност поискаха държавата да намери механизъм да стимулира частните театри и инициативи за свободен театър. Никой частен театър не може да си позволи например да постави класическа пиеса, в която участват 14-15 души, това е непосилно икономически, отбеляза Емил Емилов от синдиката на българските артисти. И отбеляза, че след като държавните и общинските театри получават държавна подкрепа, трябва да се намерят такива механизми и за свободните инициативи.

Представителят на Министерството на културата обеща, че ще вземе всички бележки предвид, поиска становища в писмен вид и каза, че те ще бъдат отразени в документа. Предстоят още дискусии по проекта за стратегия, които да разгледат други части на стратегията по професионални направления.