Двамата млади актьори се изявяват на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев", а от три месеца - и в свое частно представление, което създават с режисьора Венцислав Асенов. Отказват да делят спектаклите на "леки" и "стойностни" и цитират колегата си Стефан Мавродиев, че "има театър, който става, и театър, който не става". "Напоследък сякаш сме склонни към черно-бели определения. Кой казва кое е халтура?", пали се Юлиян Петров, докато обсъжда дали набиращата популярност частната инициатива в театъра не води към лесносмилаем репертоар, за да осигури приходи. Допълва, че има различни представления и зрители и така е редно да бъде.

Двамата са избрали по-трудния път - и за публиката, и за себе си. Собственият им проект - "Камъни в джобовете" по текста на ирландския драматург Мари Джоунс, е от онези наглед комедийни спектакли, които неусетно започват да човъркат зрителя с размисли по житейски въпроси, връщайки го към видяното дълго след излизането от залата. Докато се превъплъщават в многобройните персонажи от снимана в Ирландия холивудска суперпродукция, актьорите преживяват кризите на съвременната личност, за да се изправят пред избора да потънат или да продължат с поглед към слънцето.

Сами на сцената, с оскъден реквизит, Петров и Хаджиангелов изпълняват общо 14 роли и залагайки на впечатляващи темпо и актьорско майсторство буквално приковават вниманието на публиката в продължение на над час и половина. Доверяват се за това изпитание на Венцислав Асенов, с когото вече са правили доста представления и знаят какво е способен да извади от актьорите. Определят пиесата като виртуозна, тъй като съчетава "желязна драматургия" с импровизация. Динамиката в изпълнението е изтощителна (нещо, което публиката може да забележи по лицата им по време на аплодисментите), но в същото време ги зарежда с огромна енергия и са готови да го играят всяка вечер.

Наясно са, че спектакълът няма да е интересен за публика, която иска да се разтовари от деня в театралната зала. Най-малкото, защото проследяването на действието изисква съсредоточеност. "Не е като да гледаш "Приятели" и да отскочиш да кухнята, за да си направиш яйца за вечеря, а след това да се върнеш пред телевизора и да не си изпуснал нищо съществено", обобщава Александър Хаджиангелов. Представлението им не е от модните за сезона и затова привлича зрители, които искат театър, а не да се отбележат в социалните мрежи от залата. Това обяснява и защо по време на представлението в залата почти не се виждат осветени от екраните на смартфоните лица.

Досега "Камъни в джобовете" е показван предимно в София, но от този месец започва да излиза от столицата. Вече са били в Самоков, предстоят им изяви във Враца и Русе, а през септември и в Хамбург. Шегуват се, че представлението се събира в колата на Юлиян Петров - актьорите и режисьорът в купето, реквизитът - в багажника, и са готови за турне.

Гледат на работата си по спектакъла като на частен бизнес, за който се надяват да им донесе удовлетворение, приходи и пътувания и затова не се оплакват от неизбежните затруднения. "Имахме нужда от разнообразие и решихме да си направим нещо наше. Защото понякога влагаш всичко от себе си и по независещи от теб причини нещата не стават и това те ядосва", казва Александър Хаджиангелов. А колегата му допълва: "Обичам да контролирам нещата и затова предпочитам, когато всичко си зависи от мен".

Тримата с Венцислав Асенов усвояват в движение нещата, които стоят зад такъв бизнес извън артистичното амплоа - от регистрирането на сдружение, през плащането на отчисления за авторски права и купуването на касов апарат за продажба на билети, до осигуряването на зала, осветление, разпоредители... Финансират авантюрата изцяло с лични пари.

Трудна задача се оказва и рекламата на представлението, която също е изцяло в техните ръце. Наясно са, че принципът "от уста на уста" е добър, доколкото дава оценка на работата им, но крайно недостатъчен. "В София всяка вечер се играят поне 20 представления и трябва да убедиш зрителя да дойде именно на твоето, вместо на друго, за което приятелите му са си купили билети", обяснява Юлиян Петров. Казва, че едва сега истински е осъзнал необходимостта от организатор, който да поема тези задължения. И тъй като за тях това все още е мираж, сега тримата се навлизат в тънкостите на рекламите в социалните мрежи и преговорите с рекламодатели.

Посоките, в които двамата търсят пътя си, са много още времето им като студенти в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Освен в театъра, Юлиян Петров вече има зад гърба си главна роля във филм - "Пеещите обувки" на Радослав Спасов, където играе Еди Казасян. Участва в "Каръци" на Ивайло Христов, чийто възпитаник е, и в няколко късометражни филма. Популярност, както може да се очаква, му носи сериал - "Скъпи наследници".

Александър Хаджиангелов, който е завършил класа на Атанас Атанасов, е носител на няколко театрални награди, сред които и "Аскеер" (през 2016 г.) за изгряваща звезда за ролята на Пилето в едноименното представление по романа на Уилям Уортън в Младежкия театър. Най-популярната му изява пред камера е главната роля във филма "Радиограмофон", отличен с наградата на публиката на "София филм фест".

Натоварването им е сериозно - понякога до 12 часа дневно, включващи репетиции, снимки, едно или две представления дневно. Съботите и неделите пък им се губят заради детските представления - в Младежкия театър те по традиция са много и почти няма някое, в което поне единият от двамата да не участва (в част от хитовете на програмата отново са под режисурата на Венцислав Асенов). Смеят се, че не биха отказали някой свободен уикенд, но всъщност не гледат на заетостта си като на камъни в джобовете - напротив, работа ги държи във форма и ги кара да се развиват: "Натоварването, особено преди премиера, те превръща в оголен нерв, готов си да реагираш на всичко".