Габриела Думитру трябваше да се пенсионира преди години. Вместо това тя работи повече от всякога. 65-годишната жена е едната половина от екипа от двама лекари в неонатологията в Слобозия, град, намиращ се на около два часа път от румънската столица Букурещ, разказва "Гардиън".

Думитру изкарва три или четири 24-часови смени на седмица, по време на които, когато може, дремва за около час. Нейният колега е на 75 и официално се е пенсионирал преди 15 години. Те вършат работа като за четирима или петима лекари, израждайки приблизително 1200 бебета на година и грижейки се за родените с проблеми.

Неонатологията в Слобозия е пример за по-голямата криза в Румъния, където през последното десетилетие хиляди лекари и медицински сестри напуснаха заради по-високи заплати в Западна Европа. А те са само малка част от огромния поток хора, напускащи Централна и Източна Европа, където правителствата опитват да се справят с последиците от загубата на много от най-талантливите си млади хора. Според скорошно проучване над 50% от румънците са притеснени за ефекта от емиграцията върху страната. Това е най-високият процент сред включените в изследването страни.

Около 3.4 милиона румънци са напуснали в десетилетието след присъединяването към ЕС, показа проучване на румънски бизнес лидери. По данни на здравното министерство 43 хил. лекари са заминали за същия период. В същото време анализ на базираната в САЩ неправителствена организация Population Reference Bureau сочи, че румънското население ще намалее с 22% до 2050 г. - най-резкият спад в световен план, заради комбинацията от емиграция, висока смъртност и ниска раждаемост. Прогнозата за България също е тревожна.

В окръг Яломинца, на който Слобозия е столица, 44% от всички позиции за лекари са свободни според най-скорошната статистика на здравното министерство. В страната свободните места са 26%, което значи, че

Думитру разказва, че през ноември в неонатологията на Слобозия е трябвало да дойде нов лекар, след като болницата финансирала престоя в болницата в Букурещ за обучение за работата. Кандидатът обаче просто изчезнала, след като завършила обучението си, което не се случвало за пръв път.

Държавният секретар по извънредните ситуации, д-р Раед Арафат, коментира, че първата мигрантска вълна е била преди присъединяването на страната към ЕС през 2007 г., като много медицински сестри заминавали за Италия. "Тогава загубихме целия си контингент от медицински сестри в град Търгу Муреш в рамките на две години, след това обучихме нови и веднага загубихме половината от тях."

Нещата наистина се влошиха по време на икономическата криза година след присъединяването към ЕС. "Изгубихме лекари, които мислехме, че никога няма да напуснат, най-висококвалифицираните", казва Арафат. По думите му страната страда особено много от липса на анестезиолози и лекари в спешната помощ.

Еврочленството създаде огромни възможности за талантливи млади румънци да пътуват, учат и работят в Западна Европа. В опит да спре изтичането на медицински специалисти правителството удвои заплатите в сектора през последната година, но опитите да бъдат задържани талантливите хора са особено трудни в провинцията, където икономическият потенциал е ограничен.

страната. "Три милиона румънци са заминали за чужбина, като много от тях са с ниска квалификация, и без това щеше да има много висока безработица в провинцията", коментира Кристиян Гинеа, вицепрезидент на съюза "Да спасим Румъния". "Истинската трагедия е, че системата не се променя достатъчно, за да ги привлече отново", допълва той. Неговата партия планира да води кампания за европейските избори с лозунга "Ще върнем децата ви".

Правителството се надява, че увеличените заплати в здравния сектор ще бъдат ключови в борбата срещу изтичането на професионалисти, но засега резултатите не са обещаващи. По-рано тази година министърът на образованието Екатерина Андронеску каза, че 10 хил. лекари са напуснали Румъния през 2017 и 2018 г.

Кълин Попеску-Търичану, председател на румънския сенат, се надява, че Брекзит ще даде стимул на румънските лекари и сестри, работещи във Великобритания, да се върнат у дома. "По-голямата част от хората, напуснали страната, го направиха по икономически причини", казва той, посочвайки, че правителството прие драстично увеличение на заплатите, за да спре това движение, но резултатите засега не са впечатляващи.

Според Арафат страната може да бъде сигурна, че хората вече няма да напускат за пари, но системата е пълна с ненужна бюрокрация и дори докторите да искат да се върнат, може да трябва да чакат с месеци заради документацията.

В Слабозия Думитру признава, че условията за работа в болницата са се подобрили значително в сравнение с наследената от комунизма ужасна ситуация през 90-те години. Тя приветства и увеличението на заплатите. Но смята, че парите не са всичко: "Сега имаме цялото необходимо оборудване и заплатите се вдигнаха. Но не става въпрос само за пари, трябва да променим абсолютно всичко, включително и манталитета в обществото."