Изкуственият интелект (ИИ) може да премахне в бъдеще милиони работни места, навреждайки на икономическия растеж в развиващи се региони като Африка.

Професионалният ми път премина в международното развитие и през последните години създадох в Оксфордския университет изследователска група, която да се занимава с въздействието на внасящи радикална промяна технологии върху развиващите се икономики. Може би най-важният въпрос, който разглеждаме, е дали изкуственият интелект ще представлява заплаха, или ще открие нови възможности за развиващите се региони като Африка.

Оптимистите казват, че такива места могат да използват бързо напредващите системи с ИИ, за да увеличат своята производителност и да направят гигантски скок напред. Аз обаче съм все по-обезпокоен, че изкуственият интелект на практика ще блокира традиционния път за растеж, като замени нископлатените работни места с роботи.

Както ни казва Кай-Фу Лий, който работи като в Пекин и инвестира в изкуствен интелект, ИИ е потенциално най-революционната технология, която ще се появи през този век. Той освен това наред със свързаните технологии на машинното обучение и роботиката напредва със светкавична скорост.

ИИ вече има капацитета да замени много работни задачи, които са основани на правила и повтарящи се, и не изискват голяма сръчност или отзивчивост. В развитите икономики например роботи замениха доста повече от половината работни места в автомобилостроенето и свързани с него отрасли през последните десетилетия. Автоматичните системи вече се радват на по-висок процент от доволни потребители, отколкото хората в кол-центровете, а това заплашва един ключов източник на работни места в много страни.

По същия начин системи, които позволяват използването на ИИ, водят до значителни загуби на работни места в "задните офиси" на банките, здравните, застрахователните и счетоводните компании. Това са работни позиции, които през последните години бяха прехвърлени в развиващи се страни като Индия, Виетнам, Южна Африка и Мароко.

Според нашето изследване в Оксфорд около 40% от работните места в Европа са уязвими от ИИ през следващите десетилетия. Същото важи за близо половината в САЩ и още по-голям дял в развиващите се държави.

Някои твърдят, че ИИ ще създаде също толкова много работни места, колкото ще бъдат загубени заради роботите, и че не бива да се тревожим прекалено много. Аз обаче смятам, че тези нови работни места ще бъдат съсредоточени в някои части от развития свят и че развиващите се страни ще останат встрани.

Това е от най-голямо значение в по-бедните държави, които използват своята сравнително нископлатена работна сила като първи етап от догонването на развитите икономики. Примери за това са Китай, Тайланд и Виетнам. По-голямата част от заплашените работни места на такива места ще бъдат по-нискоквалифицирани. Фактът, че също така има тенденция бедните страни да страдат от недостиг на висококвалифицирани работници, обаче може да подкопае още повече тяхната конкурентоспособност.

Развитието на спомагателни технологии ще направи предизвикателството още по-голямо. 3D принтирането ще се комбинира с ИИ, за да позволят на потребителите в богатите страни да си правят сами, много по-близо до дома, дрехи, обувки, устройства и други продукти според своите индивидуални нужди.

Увеличаването на това производство може да означава, че епохата на изнасяне на производства в развиващите се страни наближава своя край.

Гай Райдър, генералният директор на Международната организация по труда (МОТ) към ООН, показва как политиката на протекционизъм ще ускори тази тенденция. Връщането на производства в развитите страни никога не е било на по-високо равнище, въпреки че у дома си идват не работни места, а ИИ и роботизирани процеси.

В момент, когато технологиите играят все по-доминираща роля в глобалната икономика, онези части от планетата, които движат техническото развитие, придобиват още по-голяма мощ. Просто погледнете концентрацията на богатство и доходи на места като Силициевата долина.

Тази тенденция може да стане глобална, като увеличи неравенството. Тъй като дигиталната икономика е трудна за количествено измерване и е трансгранична, данъчните приходи на държавите са подкопани - нещо, което намалява инвестициите в инфраструктурата, здравеопазването и образованието.

Технологичният сектор освен това изсмуква таланти от целия свят, оставяйки недостиг на човешки капитал в някои държави. Всички икономики сега изискват висококвалифицирани хора да работят в отрасли като изкуствения интелект, но е налице тенденция тези обикалящи света индивиди да предпочитат да живеят в сигурни и развити градове, които предлагат най-добрите кариерни възможности.

С някои изключения, които са впечатляващи, като Бангалор в Индия, за по-бедните страни ще е по-трудно да привличат и задържат такива работници, което ще ги направи още по-уязвими.

Ефектът на концентрацията е очевиден не просто от гледна точка на местоположението, но и сред самите компании. Например, едва шепа, които работят в САЩ и Китай, сега доминират сектора на ИИ. Това означава, че европейските и японските компании изостават.

Всичко ли е загубено? Може би не. Появяват се нови фирми, които имат за цел да използват ИИ, за да повишат икономическия растеж и производителността в развиващите се страни. Те също така осигуряват на гражданите достъп до образование, здравеопазване, заетост и други възможности.

Една такава компания е M-Pesa. Тя използва система, основаваща се на мобилната телефония, за трансфер на пари, чиято платформа е използвана от над 60% от кенийците. M-Tiba, друго кенийско приложение, използва подобна технология, за да предоставя здравни услуги на над 4 милиона души.

Някои експерти твърдят, че ИИ може да донесе в развиващия се свят същите внасящи радикална промяна ползи като мобилните телефони, помагайки за преодоляване на липсата на инфраструктура, която допринася за ниските доходи и изпадането на развитието в застой.

Публикувани неотдавна доклади на проекта Pathways for Prosperity Commission и на Световната банка твърдят по подобен начин, че изкуственият интелект и дигиталната икономика могат да осигурят образование, както и работни места и доходи, за хората в бедните страни, включително за онези в изолирани селски райони.

Много от тези компании обаче са едва в началния етап от развитието си и все още не е ясно дали те ще успеят. Не е ясно и дали положителният опит в малък брой страни като Кения може да бъде възпроизведен успешно другаде, нито пък дали позитивите са повече от заплахите, не на последно място от гледна точка на загубените работни места и данъчни приходи, както и на нарастващото неравенство.

Часовникът цъка и рисковете за развитието, породени от изкуствения интелект, никога не са били по-големи. Политическите ръководители навсякъде трябва да слушат внимателно и да помислят сериозно как да отговорят.

/Превод от английски: Николай Станоев/