Още музей или СПА в Централна баня
Спорът дали Централната минерална баня да стане изцяло музей, или да се съхрани и първоначалното й предназначение отново се разгаря. Неотдавна главният архитект на София Здравко Здравков назначи анализ за финансовите параметри на спа варианта, защото в общинския съвет привържениците на идеята се увеличават, вероятно и заради растящия принос на туристическия бизнес в софийската икономика (3.4 млрд.лв. приход за 2017 г.).
"Търсим да си изясним има ли финансова обосновка вариантът за изграждане на спа-център в северното крило на сградата", обясни арх. Здравков. Именно северното крило, което остана нереставрирано при голямото обновяване на сградата, сега е ябълката на раздора.
Превръщането на част от Централна минерална баня в Музей за история на София струва 7 милиона лева, от които 5 са по европрограма, а останалите плати Столичната община. Сбирката бе открита през 2015 г. и е разположена върху 3800 кв.м, но богатото фондохранилище може да запълни още много зали. Затова миналата есен зам.кметът по културата доц. Тодор Чобанов и арх. Станислав Константинов, по чийто проект бе създаден музеят, предложиха следващ проект, този път за адаптация на северното крило в средище за културни прояви.
Няколко години общината чакаше инвеститор за изграждане на спа-центъра. Поне 8 милиона лева ще струва изграждането му, изчислил е арх. Константинов и добавя: "За истински СПА център трябват и външни басейни, и санитарно-хигиенна зона, плюс хотел и паркинги наблизо. Но около Централна баня няма свободни терени за тях."
Столичната община успя да осигури европейско финансиране за музейната част в Банята, докато за същинската й дейност - балнеологията, която е в герба на София, се чака външен инвеститор. Логично е той да търси възвръщаемост от всеки свой лев и трудно ще му излязат сметките, ако вложи 8 милиона лева за СПА център, а да няма дори паркинг наблизо. Но е спорно дали щеше да се намери външен инвеститор, който да вложи 7 милиона лева за музея.
Затова към анализа за финансовата обосновка, назначен от главния архитект, се налага и друг – как да се върне обликът на Стара София в тази централна зона. Точно тук си струва общината активно да се намеси, защото спа център би съживил нявгашния колорит на улиците с малките магазинчета около Банята и Халите. И сега посещавано от чуждестранните туристи, това пространство може да стане забележителност. Просто, защото няма да е музей или разкопки под стъклен похлупак, а жива атракция, която предлага и преживяване – потопяване в терми с 42 градуса топла вода от извора, както се е правело тук от времето на императорите Улпий Траян, Марк Аврелий, Константин Велики..., тоест от близо две хилядолетия само до преди 30-ина години.
"Един музей може да бъде къде ли не, но балнео и СПА център имат смисъл само до топлия минерален извор, защото там лечебните свойства на водата му са най-силни", обяснява хидрогеологът проф. Павел Пенчев, председател на Българската асоциация по подземни води.
Проектантът на музея в Централна баня, арх. Константинов, е на друго мнение: "Това е цивилизационен избор: Дали да водим детето си на музей, или на баня?"
Ако ще се спасява Централна баня като място за къпане със сапун – да, това е отживелица.
Аргумент: Дебитът на извора намаля
След земетресението в Перник през 2012 г. дебитът на минералния извор е намалял от 16 л/сек на 12 л и няма ресурс за спа. Сериозен аргумент, изтъкван от зам.-кмета доц. Чобанов в подкрепа на варианта музеят да се разгърне и в северното крило на сградата. Запитан дали 12 л/сек не са достатъчни за СПА той отказа коментар и препрати към главния архитект на София Здравко Здравков, който отговарял за минералните води.
Хидрогеологът проф. Пенчев следи каптажа на минералния извор от 1978 г. "Изворът издържа бомбардировките през 1944 г. и не секна. Чак като се построи метрото само на 30-ина метра от каптажа, дебитът спадна и сега е 12 л/сек по данни на Столичната община. Десетки хотели сме проектирали и за СПА център в Централна баня ще са достатъчни 5-6 л/сек", смята той.
Световни балнеокурорти като Баден-Баден и Карлови вари ползват извори с общ дебит от 8-10 л/сек, а тук има 12 л/сек и се твърди, че не стига. А това са 1 милион литра в денонощие", чуди се арх. Ивайло Захариев от гражданската инициатива "Термално-нормално".
"В цялото Софийско поле извират в секунда около 500 л минерални води. От тях ние ползваме максимум 80 л по данни от сайта на общината. Ценността на водата при Централна баня не е толкова за пиене, колкото за балнеология, която ние не ползваме. Това е хилядолетна традиция тук". заключава арх. Захариев
За какво е полезна
"С балнеологични процедури водата помага при възпалителни дегенеративни заболявания на опорно-двигателната система (артрити, травми, ревматизъм, радикулит, счупвания на костите -б.а.) и гинекологични болести. При пиене в определени дозировки въздейства при жлъчно-чернодробни, бъбречни и стомашно-чревни заболявания, при подагра, диабет и затлъстяване", съветва Цвети Лукарска, председател на Националната камара по минералните води в България.
Битката е за двата големи басейна
Дискусията музей или СПА център в северното крило на Централна баня сега се фокусира върху двата големи басейна там, все още оставени на разрухата. Дали да са пълни с вода и софийските ученици да се учат да плуват там, както беше до преди 30 години? Или да се превърнат многофункционални зали с модерно сценично оборудване, както предлага проектантът арх. Константинов?
"Има два басейна в зали с божествена архитектура за обществено ползване. Те без вода ще станат прекрасни за конференции, за ревюта, за балове и концерти", уверява арх. Константинов. Ако се реши и тази част на сградата да бъде музей, той предвижда и Зала за водата с богата експозиция от артефакти. "В центъра на експозицията е водата като символ, а не за къпане. Това ще е един извор и всичко в залата ще е около него", обяснява проектантът. Като в храм ще се отдава почит на минералния извор, а ще има и отделен мемориал за архитектите на сградата австриеца Фридрих Грюнангер, Петко Момчилов и Харалампи Тачев.
Арх. Константинов твърди, че е предвидил и помещения за балнеоложки център. "В проекта ми има балнеология – лечение чрез минералните води на всякакви болести – гинекологични, дихателни и т. н. Предвидени са и лекарски кабинети. Но парите досега стигнаха само за реализиране на първата част (на музея-б.а.)", обясни арх. Константинов.
Последен шанс за спа
Сега е последният шанс, предупреждава арх. Захариев. "Банята бе затворена през 1986 г., защото тогава е нямало пари за ремонта й. Никой не е казвал, че тя спира да работи, защото няма посещения или не може да се самоиздържа. После 30 години властта я остави на забравата и разрухата и сега Столичната община ни казва: "Ние възстановихме сградата, намерихме как да я спасим". Но тя не е просто една сграда, а тя и функциите й са две неразделни части. Сега казват, че нямал дебит изворът, нямало паркинг... Вместо да сме доволни, че София има минерален извор и построена сграда, негодуваме за хиляди дребни неща", чуди се арх.Захариев. Според него, общинарите искат да превърнат всичко в музей, защото поддържането му е по-лесно, отколкото на спа център.
"За всички е ясно, че решението за превръщането на част от Банята в музей беше взето много отдавна /при кметуването на Стефан Софиянски-б.а./", каза кметът Йорданка Фандъкова. "Ние успяхме да го реализираме с превръщането на част от сградата в музей за история на София. За другата част има друго решение, други предложения" и с усмивка добавя: "Съчетанието баня и музей ще бъде много интересно..."
Комбинацията изглежда странна, но възниква въпросът: Не беше ли по-разумно да се възприеме идеята на проф. Тодор Кръстев Музеят за история на София да отиде в Княжеския дворец, където е естественият декор на царските каляски и мебели? Тогава нямаше да сме изправени пред опасността да се пренебрегне лечебният извор, първопричина за възникването на София. Още повече последният доклад на "Визия за София" препоръчва на Столичната община да се развие т.нар. здравен туризъм, който набира популярност в цял свят.