- Нищо не се е объркало. Броят на хората не намалява, протестите станаха постоянни. Имахме демонстрации в 100 града, а сега решихме да помогнем на организаторите да се фокусират върху Белград.

Естествено, че очакваме властта да отказва да участва в диалог с нас, но ще продължим с протестите в различна форма. Не сме наивни. Знаем, че (президентът Александър) Вучич няма особено желание да каже, че иска да сложи край на кризата, продължила вече почти 5 месеца - много дълго наистина. Някои хора са нетърпеливи да видят промяната в Сърбия, други са уморени да вървят и протестират. Сърбия сега обаче не е в състояние на нормалност и то не заради протестите, а защото правителството отхвърля основните ни искания - избори и добри условия за изборите, свобода на пресата и медиите, особено на регулатора ни за телевизия и електронни медии. Искаме и да организираме информационно бюро за публичния обществен оператор. Освен това предложихме в събота екип от медийни експерти и други фигури от обществените среди - не партийци - да дадат идеи кои закони да променим, как накрая да имаме честни избори, каквито нямаше. Нямаме свободни медии, нямаме честни избори. Това правителство се капсулира в корупция и насилие. По националните телевизионни станции можете да видите само обичайното изопачаване.

Затова не просто искаме платформа за опозициията - рядко можете да видите интелектуалец, експерт или публична фигура, която да говори критично. Вучич има огромно мнозинство в парламента, но сигурно това е първото правителство, създало "обратна процедура за блокиране" - поправки на законопроекти, базирани на пълни безсмислици. Когато правителството предложи 300 такива, пречи на опозицията да говори. Също така, когато и някой опозиционен депутат да се качи на подиума и каже "Александър Вучич", микрофонът се изключва. Не знам държава в ЕС да има такива практики. Затова бойкотираме парламента - не защото сме "за" бойкота, но защото го смятаме за инструмент.

- Тъкмо това се опитва да направи правителството - иска да представи протестите така. Всъщност те са пълни с енергия и се правят заради народа - не е истина, че са за елита, както казва Вучич. Не сме елит. Новият елит, създаден от Вучич, са "напредняците" (жаргонна дума за членовете на управляващата Сръбска прогресивна партия, СНС - бел. ред.), които изсмукват кръвта на хората. Стават все по-богати всеки ден, опитват да се обогатят. Всички са членове на СНС. По нашите оценки има 500 милионери във висшите ешелони на СНС и останалата част от членовете или имат работа заради Вучич, или се надяват да я получат. От малките градове участниците са смели хора от всички групи - безработни, земеделци, пенсионери, студенти, хора, които работят в здравеопазването или истински пролетариат. Не бих тръгнал в посоката, която Вучич се оптива да покаже. Това е стар трик. Той иска да види света през розови очила, през своите медии.

А в света на реалостта се вижда друго. Миналата година имахме 65 хил. бебета в Сърбия за година - най-малкият брой за послените 100 години. По същото време над 60 хил. напуснаха Сърбия. Млади професионалисти отиват в Германия или Норвегия. Сигурен съм, че хората напускат и България. Не зная за страната ви, но емигрантите тук не го правят само защото нямат пари - те нямат и перспектива. Вярват, че системата няма да се промени към добро. Затова опитваме да променим системата, а не правителството - за да не може да остане човек в нея вечно. Хората да виждат, че някои служители не могат да се избират над два пъти, както е в САЩ. Омръзна ни от хора, които казват, че остават завинаги.

- Бихме се радвали системата да се поправи, да. Да има нормални заплати, не 360 евро, да има реформи в образователната система, по-добър достъп до висше образование, по-добри заплати за докторите, професорите, гимназиалните учители, всички тези цели могат да се изпълнят, както и независимите институции. Сега всички те са в джоба на г-н Вучич. Институциите са сплашвани и шантажирани, за да не вършат работата си. Говорите за плакатите за Косово, но има и други. Това не е е просто коалиция, не става дума само за Съюза за Сърбия, а за исканията на "1 от 5 милиона" (така се нарича протестното движение - бел. ред.). Хора от различни идеологии се събраха, за да променят системата, да имат свободни избори и медии. Вярват, че това е правилният формат. И числата показва, че сме прави - подкрепата за Вучич расте в последния месец, а за опозицията обединена - се увеличава.

Разбираме, че за някои Косово е на дневен ред, за други - работни места. Не е трудно да се обединят всички. Направихме го обаче. Някои хора вярват, че тези приоритети са национални.

- Да, защото опитахме всичко друго. Седем години опитвахме, седем години имаме тази автократична система - в два блока, в три блока, идеологически оцветени, и не стана. Докато сме разделени и слаби, подкрепата за него расте. Докато спорим за идеологическите си раздили - аз съм доста по социалдемократ от Бошко Обрадович, който е националист и десен - "щурмоваците" на СНС не правят разлика между нас. Когато те нападнат с железен прът, както направиха с мен, не ги интересува дали съм ляв или десен. И това ни доведе до отрезвяващо заключение. Когато къщата ти гори, не спориш за цвета на кофата вода, с която ще гасиш пожара- не те интересува дали е зелена или жълта. Важното е да има вода в нея и тя да угаси пожара.

- ЕС се интересува от протестите. Имаме много жива комуникация с хората от ЕС, Съединените щати, но и Руската федерация. Говорим с всички те знаят какво става. Мога да ви кажа, че има несъответствие между нещата, които чуваме от тях и г-н (Йоханес) Хан (еврокомисарят за разширяването - бел. ред), Федерика Могерини (върховният представител на ЕС във външната политика - бел. ред.) и други преставители, които идват в Белград и показват подкрепа за г-н Вучич.

- Не казвам това. Особено г-н Хан не подкрепя протестите. Не разбира защо го правим, честно казано, срещнахме се с него. Но за пет месеца контактите и представителството на реалността в Сърбия се увеличиха. Разговаряме с тях и знаят защо го правим, за какво се борим и каква е истинката картина, а не тази на Вучич. Имате и другата страна - когато официални лица дойдат, те имат само похвали за Вучич, за така наречените му реформи. Това тласка хората повече към евроскептицизъм. Да си казвам - може би не трябва да сме там, а това е опасно. Затова смятаме, че ЕС трябва да чуе истиснката история и това се случва. Отнася се и за руснаците. Но някои страни нямат комуникация с опозицията тук, нямат го в културата си, както Русия. Други говорят с всички, особено България. Трябва да променим отношението към някои други съседи. Сега имаме най-лошите си отношения от 50 години. Нямам предвид България.

- Да. Но с Хърватия и Босна и Херцеговина отношенията с най-лошите от войната насам. Същото е с Македония. Единствените изключения са съседите на изток, а и Унгария - Вучич и Орбан искат да се състезават в стила си. Но всички тези неща са политически, икономически, социални отклонения в сърцето на Европа.

Може да няма Балканска пролет, (защото между отделните страни) няма координация. Но всички хора искат промяна и разбираме посланията от Подгорица и Тирана, от Баня Лука и други места или София. Разбираме, че елитите ни и олигархията бутат региона към тъмни времена на стабилокрация. Ако не стреляте един по друг, може да правят каквото си искат. Искаме да променим това.

- Няма само да вървим и да протестираме, ще направим и нещо друго. Да, например ще установим някаква свободна зона в парка при президентството, така че няма да бъде блокада на президентството, а район, където хората да лагеруват, да говорят с медиите и държат речи, за да поддържаме напрежението. Не е достатъчно да ходите и да протестирате веднъж седмично. Разбрахме, че при тези основателни и, бих казал, логични и естествени искания на опозицията, ако Вучич продължи да ги пренебрегва, ще намерим начин да му окажем още натиск. При това - винаги без насилие.

- Възможно е. Не казвам, че ще се случи, но може да намерим други начини - да блокираме сградата му, институции или пътища. Но това е последна мярка. Опитваме да избегнем това. Вярваме, че още има място за разум и разговори с правителството.

- Разбира се. Това е демокрация. Създаваме нова политическа култура и не можем да мислим еднакво. Но вземем ли решение, ще се придържаме към него.

- Не, защото всички тези протести се родиха именно от апатията, репресиите, насилието. Разбира се, че има хора, върху които потисническото отношение оказва огромно влияние. Това е дълъг процес и е трудно да се извади нацията от упойката, под която е поставена.