Половин милион души в рядко споменавана в европейските медии страна в Африка са напуснали домовете си за няколко години заради езици, които само преди век техните прадеди не са и подозирали, че съществуват.

Правозащитни организации периодично напомнят, че в Камерун, на изток и юг от границата с Нигерия, цели села биват изгаряни заради сблъсъци на англофони с въоръжените сили, докато Западът и Африканският съюз оказват съдействие най-вече за борбата с "Боко Харам" в северните щати. В държавата с общо 24 млн. души население над 1.3 млн. имат спешна нужда от хуманитарна помощ.

Проблемът, който отприщи насилието преди над две години и половина, бе свързан с говоренето на два европейски езика: английски и френски.

Френският и английският са официалните езици на Камерун, но вторият се говори в едва 2 от 10 административни района, в северозападната и югозападната част на страната. Там живеят около 20% от населението ѝ.

Само допреди сто години камерунците се сблъскват ежедевно с друг западен език - до края на Първата световна война земята им е германска колония. Поражението на Германия обаче изисква територията да се раздели на две от Обществото на народите - район с френски мандат (по-голямата част) и такъв с британски мандат (останалата) близо до границата с Нигерия.

Британският мандат управлява две територии - Северен и Южен Камерун, заедно създаващи Британски Камерун. Независимостта на Камерун и Нигерия от Обединеното кралство през 1960 г. поставя въпроса какво да се случи с двете територии. На референдум северът решава да се обедини с Нигерия, а югът - с Камерун.

Активисти в двата англоезични региона от години твърдят, че жителите им са маргинализирани. Темата изплува в регионалните медии през 2016 г., при мащабни протести в западните региони по границата с Нигерия. Те бяха предизвикани от решението да се назначат говорещи френски магистрати начело на съдилища в регионите, както и изпращането на учители франкофони там.

Година по-късно въоръжени бунтовници обявиха, че двата региона по границата символично са станали независими и започва кампания за натиск върху централното правителство, за да се съгласи то на отцепването. Това подтикна властите в столицата Яунде да изпратят армията. Оттогава сблъсъците продължават, като враждуващите страни се обвиняват в нарушения на човешките права. Не е известно колко са убитите в конфликта от 2016 г. насам, но според публикации на Би Би Си и неправителствената организация "Хюмън райтс уоч" броят им се измерва в стотици, а може и да е по-голям. През септември миналата година "Амнести интернешънъл" съобщи, че 400 цивилни са загинали в резултат на сблъсъците и на сепаратистко насилие само за година.

That is Bamenda in Cameroon Anglophone region sounding like Raqa in Syria but no one is talking. Guterres lobbied to romance w/ Paul Biya, France dispatched 6billion CFA to intensify the genocide while Schaffhausier and Dominique Bilde tells #EUparliament Biya Biya is a nice guy pic.twitter.com/jsUIPwYQHF

— ManeSalahFirmino (@NtaniAli) April 25, 2019

Кризата постави въпроси за преизбирането на управляващия от 1982 г. президент Пол Бия, но той все пак получи нов мандат през октомври миналата година. Заради сепаратистките вълнения някои представители на властите искаха вотът да се отложи (Би Би Си съобщи през юни 2018 г., че председателят на сената е поискал той да се състои поне година по-късно). В говорещите английски обаче малцина отидоха до урните. Бия, който е на 85 години, отхвърля призивите за диалог с думите, че "Камерун е един и не се дели", а ООН отправя периодични - и безрезултатни - критики както към армията, така и към бунтовниците.

Напусналите домовете си в двата региона често избират сигурността на големите градове, но някои се страхуват да го направят. Десетки хиляди се крият далеч от населените места без достъп до храна или медицинска помощ, над милион деца нямат възможност да посещават училища, каза преди дни генералният секретар на Норвежкия бежански съвет Ян Егеланд. "Бил съм по цял свят, занимавал съм се много години с хуманитарна работа, но бях наистина шокиран от невероятния мащаб на тази извънредна ситуация, който е подценяван, за който се пише малко и който международната общност пренебрегва."

Заради основната сепаратистка организация - "Бойците за свобода на Амбазония" - стотици англофони са напуснали домовете си. Част от бойците атакуват училища, търговски обекти и други и се опитват да окажат натиск за създаване на държава с името Амбазония в Северозапада и Югозапада - двете англофонски провинции. Амбазония е река в южен Камерун.

Властите вече повдигнаха срещу ръководителите на бунта обвинения в държавна измяна, опитаха и да овладеят медиите и интернет. Това обаче не отказва бунтовниците и конфликтът скоро ще навлезе в третата си година.