"Изключително радостен съм, че една напълно реална румънска история сега ще достигне до много хора по целия свят. Тази награда е и окуражаващ знак за режисьорите от малките страни, принудени да работят с ограничени бюджети" - с тези думи младият румънски режисьор Кристиян Мингиу прие престижната "Златна палма" за своя "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" на церемония в грандтеатър "Люмиер". Филмът за нелегалните аборти по времето на тоталитаризма беше показан още в първия ден на фестивала и предизвика дъжд от похвали в международните медии. Някои го нарекоха "пример за почтеност в киното". Освен със стила на Кенет Лоуч документалният подход на Мингиу беше сравнен и с киното на братята Дарден. Нискобюджетната румънска продукция получи и приза на международната критика (ФИПРЕССИ).

Румъния отнесе и другата голяма награда на фестивала, тази на паралелната програма "Особен поглед", където в памет на нелепо загиналия в автомобилна катастрофа Кристиян Немеску беше показан монтираният след смъртта му California Dreamin. Филмът без финал разказва за неочаквания престой на американски военни в малко селце. Младият Кътълин Митулеску беше сред 15-те избрани, които тази година участваха с авторски проекти в уъркшопа на Кан LAtelier du Festival и си тръгна със сериозни надежди за скорошна копродукция. Заради наградите на показваните през предишните години "Смъртта на г-н Лазареску" на Кристи Пую, "Как празнувах края на света" на Кътълин Митулеску и "12:08 на изток от Букурещ" на Корнелиу Порумбою френската преса масирано заговори за бум в най-младото румънско кино.

Голямата награда на 60-ия кинофестивал в Кан, която е втората по значение след "Златната палма", беше присъдена на японската режисьорка Наоми Кавасе за филма й Mogari No Mori ("Утринната гора"). Наградата на журито си поделиха черно-бялата анимация "Персеполис" (съвместната продукция на живеещата във Франция художничка от ирански произход Марджане Сатрапи и режисьора Венсан Парано, озвучена с гласовете на Катрин Деньов и Киара Мастрояни) и "Тиха светлина" на мексиканеца Карлос Рейгадас. "Посвещавам филма си на иранския народ", каза Сатрапи по време на награждаването. Посвещението беше прието като израз на ясна политическа позиция, особено след като иранските официални власти връчиха на директора на фестивала Жил Жакоб протест срещу включването на филма в официалния конкурс. Фатих Акин получи наградата за "най-добър сценарий" ("От другата страна").

Известният с подчертания си интерес към тийнейджърите Гюс Ван Сант ("Слонът", "Последни дни") беше отличен със Специалната юбилейна награда на 60-ия фестивал за Paranoid Park.

The Diving Bell and the Butterfly, заснет от американеца Джулиан Шнабел, но изцяло с френски актьори, получи наградата за най-добра режисура. Емоционалната история на парализирания бивш главен редактор на известното списание Еlle Жан-Доминик Боби, написана с лекарска помощ, беше обявена за апотеоз на човешкия дух.

Наградата за най-добра мъжка роля отиде при Константин Лавроненко от Русия и беше приета лично от режисьора на "Изгнание" Андрей Звягинцев. Заради емоционалната си интерпретация на млада майка, загубила съпруга и сина си, чаровната корейка Джеон До Юан напълно заслужено беше обявена за най-добрата актриса на фестивала.

Извън играта останаха Кустурица, Александър Сокуров, Тарантино и братя Коен, чийто филм No Country For Old Men успя да впечатли международната критика.

Френско-израелската продукция "Медуза" (Meduzot) на Етгар Керет и Шира Гефен получи "Златната камера", присъждана за дебют.