Битката за износа на ток
"Дневник" в понеделник представи основните сфери на интереси на най-големите български частни компании, стъпили в енергетиката. Освен на полето на консултантските услуги и при доставките и ремонтите на централи основните играчи в сектора мерят сили и за две други сладки хапки от енергетиката - износа на ток и участието в големите проекти за нови производствени мощности.
За схемата за износ на електроенергия и за основните играчи в нея по-добре да не говорим нищо, защото, ако се разрови, става взривоопасно, твърди енергиен експерт. Шефовете на Централното диспечерско управление на НЕК, които познават системата и потоците на износа, почти не се сменят през годините. Може би затова едно от първите неща, които се свързват с идването на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, е смяната именно на главния диспечер на републиката - шефа на това управление, който заемаше този пост още от времето на правителството Виденов. Затова и тази смяна беше изтълкувана от енергийните експерти като сигнал за предстояща промяна на основните играчи в този пазар.
Борбата за квотите
Битката между посредници и търговци да получат квота за износ от Националната електрическа компания е жестока, твърдят търговците. Тя се засили още повече през тази година, след като експортът на ток беше ограничен силно със заповед на министър Овчаров заради окончателното спиране на трети и четвърти блок в АЕЦ "Козлодуй". В момента над 20 компании искат да разделят определените за износ 200-300 мегавата през юни, съобщиха от електросистемния оператор. Той вече се занимава с експорта след разделянето на НЕК на търговско дружество и на системен оператор.
Основни играчи в бранша като Богомил Манчев и Христо Ковачки имат интереси и в износа и търговията с ток. В този отрязък от енергетиката се включва и Васил Божков.
Богомил Манчев участва на пазара с "Енергийна финансова група" и "ЕФТ България", а Христо Ковачки - чрез ТЕЦ "Марица 3 Димитровград", която освен производител е и търговец на енергия. Васил Божков се включва чрез "Трансевроенерджи", дружеството иска да изнася ток за Хърватия. Към момента Ковачки не е особено активен участник, но не отрича амбицията си също да започне да изнася след отварянето на пазара от 1 юли.
Богомил Манчев включва в списъка на конкурентите си и "Фронтиер", въпреки че компанията на Красимир Георгиев официално не участва на пазара на енергия. Манчев твърди, че "Фронтиер" се опитва да се намеси в износа чрез лицензирания търговец на електроенергия "Енерджи партнърс". Изпълнителният директор на компанията Румяна Георгиева обаче отрече пред "Дневник" всякаква връзка на фирмата с "Фронтиер". А енергийни експерти коментираха, че е напълно възможно Манчев умишлено да пуска такава информация, за да отстрани силен конкурент като "Енерджи" от пазара.
Надпреварата е ожесточена заради факта, че дори търговците да имат подписани договори, НЕК може да им откаже с мотива, че липсва техническа възможност. Затова и търговци, и посредници опитват всякакви възможности за политически протекции, за да въздействат на ръководството на компанията и да получат от квотата за експорт на ток.
Ударите под кръста на този пазар се обясняват и с липсата на ясни правила за разпределението на количествата електроенергия. Електросистемният оператор не обявява публично квотите за експорт, да не говорим за провеждането на търгове. Официалното обяснение е, че в нито един нормативен акт не е записано подобно задължение.
Мъглата около посредниците
Иначе енергийните експерти обясняват, че схемата за експорт е изключително проста. Посредникът е задължен да плати предварително полученото количество и да поеме всички рискове по сделката. НЕК се задължава само да достави тока до границата. Така и двете страни са доволни - посредникът заради комисионата, а държавното дружество - заради бързите и безрискови приходи.
Допреди година посредниците, които реализираха сделки заедно с Националната електрическа компания, бяха тайна. Преди две години в писмо до парламентарната антикорупционна комисия НЕК признава, че 90% от износа са осъществени именно от посредници, но не посочва кои компании продават ток зад граница. Официалното обяснение за огромния дял е, че електрокомпаниите в съседните страни, закъдето България изнася, предпочитат да работят с посредници. А и НЕК не може да си позволи разсрочено плащане за 60 дни, ако експортира директно.
Едва миналата година държавният монополист отчасти извади на светло фирмите, с които работи. Тогава от пресцентъра на НЕК обявиха, че това са швейцарската Atel, германската EGL (Електрицитет гезелшафт Лауфенбург), Sempra, групата EFT (Енерджи файненсинг тийм), френската EDF и шведската Ezpada. Неофициално се твърди, че през миналата година ЕFT е получила най-голяма част от износа. Датският клон на тази група има дялово участие в "ЕФТ България" на Богомил Манчев.
Сладкият ток от АЕЦ "Козлодуй"
Освен при износа търговците на ток се конкурират и при разпределението на квотите, предназначени за свободна търговия на вътрешния пазар. Най-сладката хапка тук е квотата на АЕЦ "Козлодуй" - централата, която произвежда най-евтината електроенергия. Именно за нея се води и най-голямата битка между 13-те лицензирани търговеца на електроенергия.
И тук, както и при износа, липсват ясни правила, по които търговците се конкурират за квотата. Според изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов предложената цена е водеща за избора на компаниите. От значение е и доколко партньорът е коректен.
Според неофициални информации основната част от квотата на АЕЦ "Козлодуй" за миналата година е получила "ЕФТ България" на Богомил Манчев. През тази година той обаче е бил принуден да си подели количества с "Енерджи партнърс". Според различни източници споровете между двете компании довели до намесата на министър Румен Овчаров, който препоръчал на ръководството на АЕЦ да подели поравно квотата. Шефът на централата отрече да е получавал инструкции от Овчаров. Наистина имахме спорове за квотата от АЕЦ "Козлодуй", коментира Манчев пред "Дневник".
Големите проекти
Строежът на АЕЦ "Белене" и изграждането на нова производствена мощност в комплекса "Марица-изток" също се очертават като сериозно поле на конкуренция в бранша.
За това кой да строи 600-мегаватовата мощност в "Марица-изток" претендират италианската компания "Енел", германските RWE и Е.ON и Христо Ковачки. Според различни източници именно интересът на Ковачки към проекта притеснява големите енергийни компании, тъй като има едно преимущество - може да използва площадката на фабриката си "Брикел", която е подходяща с оглед плановете за бъдещо развитие на мините. Площадката на "Брикел" е по-близка до мините, а проектът на "Енел" е най-напреднал, коментира изпълнителният директор на мини "Марица-изток" Иван Марков, без да взима отношение. От "Енел" обявиха, че вече са готови с предпроектното проучване и очакват да завърши екооценката.
Според Марков работна група трябва да изработи критериите за оценка на различните оферти, а най-важният трябва да бъде бързината, с която ще се изгради новата централа. "Ако не се бяха случили тези неща около министъра, досега процедурата да беше стартирала, но сега нещата най-вероятно ще се забавят", кахъри се Марков. Допреди година той беше съдружник с Иванка Овчарова, съпругата на енергийния министър, както и с бившия зам.-министър Иванка Диловска в "Енерготрейд консулт". И тримата продадоха акциите си на Еленко Божков - бивш секретар на енергийното министерство при правителството Виденов, който сега представлява НЕК в ръководството на "Енел Марица-изток 3".
В проекта "на века" - строежа на втора атомна централа в Белене, българските фирми ще се борят като подизпълнители за поръчки на стойност за 1.2 млрд. лв. Ще се включат над 100 български компании, изискванията са да имат опит, финансови възможности и обучен персонал, казва Богомил Манчев, който заедно с фирма "Парсънс" е архитект-инженер на проекта. По думите му списъка с кандидатите за подизпълнители вече е изготвен от българска страна и е изпратен за одобрение на руската "Атомстройекспорт", избрана да строи "Белене". Манчев твърди, че НЕК си е запазил правото на глас при избора на руските фирми, които ще се включат в проекта от страна на "Атомстройекспорт" и по искане на българския монополист две компании вече са отпаднали от списъка.
Държавната НЕК също участва на пазара за износ на ток. През 2002 г. НЕК регистрира дружеството НЕКО (Тransbalkan Electric Power Тrading Company) с гръцките "Прометеус газ" и "Дамко енерджи", компания на "Копелузус груп". В него българската компания държи 50 на сто, а гръцките си делят по 25%. Идеята при създаването на НЕКО беше дружеството да продава енергия на крайните потребители в Гърция, като печалбата се инвестира в рехабилитация на преносната мрежа.
Преди дни агенция "Блумбърг" обяви, че НЕКО ще изнесе около 100 мВт за Гърция. Каква е дейността на смесеното дружество през годините и колко печели от нея държавната електрокомпания остава търговска тайна.