Необходимостта от специална защита на децата е провъзгласена още в Женевската декларация за правата на децата от 1924 г. (България е член на Международния съюз за закрилата на децата от 13 април следващата година.)

През 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско решава да събере деца сираци и да ги заведе на празника на лодките-дракони. Този жест на благотворителност съвпада със Световната конференция по въпросите на детското здраве, провеждаща се по същото време в Женева. Смята се, че идеята за международен ден на децата е оформена тогава.

Първи юни става официален Международен ден за защита на децата през 1949 г. с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените. Отбелязан е за първи път през 1950 г. в 51 страни по света.

"С тази декларация за правата на детето, мъжете и жените от всички народности, признавайки, че човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, потвърждават своите задължения, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:

1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно.

2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.

3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.

4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.

5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя."