На 1 юни 1946 г. край град Жилава е обесен диктаторът Йон Антонеску, управлявал Румъния по време на Втората световна война и обвързал страната с хитлеристка Германия. Той е роден през 1882 г. в буржоазно семейство с военни традиции. Учи във военните училища в Крайова и Яш, през 1904 г. завършва пръв във випуска си Кавалерийското училище, а през 1911 г. - и Военната академия. През 1913 г. участва в Междусъюзническата война срещу България и печели високи държавни отличия. По време на Първата световна война е шеф на щаба на маршал Константин Презан и архитект на румънския отпор на германското настъпление през 1917 г. в Молдавия.

Военните му качества му печелят прякора Червеното куче. Между двете световни войни е военно аташе във Франция и Великобритания, командир на Висшата военна школа в Букурещ, шеф на Генералния щаб, а през 1937 г. и 1938 г. и военен министър. През септември 1940 г. е назначен за премиер от крал Карол I, след като под германски натиск Румъния е принудена да предаде Южна Добруджа на България, половината Трансилвания на Унгария и части от Бесарабия и Буковина на СССР. Два дни след назначаването му той принуждава Карол II да абдикира, поставя на престола сина му Михай и се обявява за кондуктор (водач) на страната, като си присвоява правомощията на диктатор.

Изправен пред война на три фронта, Антонеску търси съюз с Германия и влиза в сферата на сателитите на Берлин. Румънски войски участват на Източния фронт, но след понесените тежки загуби в битката за Сталинград популярността на диктатора рязко спада, въпреки че той е върнал Буковина и Бесарабия под румънски контрол. През август 1944 г., когато съветските войски са на румънската граница, Антонеску е свален след преврат, организиран от крал Михай, и е арестуван. През май 1946 г. срещу него е организиран бърз процес от взелите властта комунисти и той е признат за виновен за инвазията срещу СССР и екзекутиран.