Това е откъс от сатиричната поема "Японска история" на Валери Петров. Цитирам го вместо отговор на въпроса какво би се случило, ако министърът на земеделието Тошикацу Мацуока, негов бизнеспартньор и директорът на Агенцията за възобновяемите ресурси Шиничи Ямадзаки (тези дни те се самоубиха заради подозрения в корупция) бяха българи.

Предвид трагичния край на последните трима, би било безвкусно да си представяме как министър Т. Мац. разхожда своя доберман, бидейки в неплатен отпуск, докато премиерът се чуди как да го отстрани. Или как Ямадзаки ту изчезва, ту отново се явява в някой телевизионен сутрешен блок, за да намекне за компрометиращи снимки на гейши с членове на японското правителство и техни високопоставени гости.

Сигурно е обаче, че ако бяха българи, и тримата щяха

така, както е сигурно, че ако българите бяха японци, върховете на държавата щяха доста да оредеят, главният прокурор да се оттегли в някой тих манастир, за да пише "Хайку за ручея", а Франко Фратини да се чуди с кой от последните самураи да кара ски в опустелия Боровец…

Но не, тук не е Токио, както би казал Остап (имам предвид литературния образ, а не кюстендилския). Тук безобразието открай време подлежи на "кризисен мениджмънт", в резултат на което минава и заминава без сериозни последствия за "Кадзодупе" и "Гашти". Поредното мегадоказателство: полуфиналът на поредния мегаскандал под формата на поредното меганищо. Пак няма повдигнати обвинения. Пак, естествено, няма да видим осъдени. Най-много Вальо Топлото да "изгори" окончателно. Пълно замитане и омитане. Каквото било-било. Един казал нещо, друг друго, но нищо. "Само думи" (по Борис Велчев) и толкоз.

Впрочем някой да помни какво отключи лавината от тежки обвинения за изнудване, отклоняване на пари, заплахи за физическа разправа? Или защо по едно време главният прокурор заяви, че е "омерзен" и дори поиска помощ от Брюксел? А не беше ли президентът, който настояваше "българското общество да научи цялата истина"? Е, то я научи. И какво от това? Научи, че живее в държава, където:

*един министър прикрива бизнесмен и заплашва живота на шефа на следствието

*следователи изнасят информация в опит да попречат на дело от обществена значимост*оръжейни търговци, енергийни консултанти и всякакви "странични" на властта лица се ползват с политически чадъри

*шефът на следствието рекетира министър, иска подкупи и лобира за хазартни фирми*28-годишен тулуп, назначен за зам.-министър по бедствията, редовно притиска едно предприятие за съответните "месечни вноски"

*някакви манекенки харчат стотици хиляди левове държавни пари благодарение на "близките си контакти" с министри и еврокомисари

*друг министър разчиства старите си вражди, като тайно подслушва и снима всичко това, нищо че самият той се е накиснал до ушите и отдавна не е ясно от коя страна на бариерата е - зад Маджо или пред Маджо

*премиерът не знае кого по-напред да изхвърли и за какво

*главният прокурор се чуди как да постигне баланс в отстраняването на "лошите", за да не наруши "инфраструктурата" от добре оплетени и преплетени взаимни зависимости

*а президентът е зает да сглобява наум (и не само) коалиции с нови "алтернативи", които да укрепват статуквото…

Дори само половината от тези обвинения, хипотези, сценарии и конспирации да са истина, българското общество "научи", че живее в режим на тотална корупция и разпад.

Дори да е прочело единствено биографиите на Делян Пеевски, Корнелия Нинова и шефа на "Булгартабак" Христо Лачев, "научи" на какви посредствености е поверена държавата.

И дори всичко, което се изсипа през последните седмици, да беше лъжа, "научи" тъкмо това - че го лъжат арогантно и нагло, непрекъснато и отвсякъде.

То знаеше за бездната, но този път я видя. "Проверката не е установила Румен Овчаров да е заплашвал чрез посредници Ангел Александров с убийство" - ето за тази бездна говорим. Защото самото допускане, че министър ще тръгне да плаши шефа на следствието с убийство и че такова като нищо би могло да се случи, вече е диагноза.

За какво тогава беше целият шум, с молбите към Брюксел и шумното "омерзение" на Борис Велчев? Защо изобщо "проверката" трябва да продължи при положение, че и снимките някак удобно изчезнаха и разпечатките от уличаващите разговори, записани още през август миналата година, се оказаха "невеществено" доказателство? Няма смисъл, то си е ясно: нашият Мацуока ще отиде на "почетна длъжност", а Ямадзаки - в "заслужена пенсия". И през цялото това време държавата ще продължи да се скапва, защото изначално и по принцип е лишена от най-важното - желание и кураж да се въздаде справедливост. Простичко казано - да бъде наказано злото, за да може отнякъде малко по малко в това блато да тръгне и нещо добро.

А уж за първи път имахме главен прокурор, който не говори като в "Плод и зеленчук", и на всичкото отгоре се ползва с доверието на "Запада". А уж за първи път целият този скандал се развиваше пред очите на Брюксел и под реалната заплаха от налагането на санкции. А уж за първи път президентът, успял да получи втори мандат чрез всевъзможни политически и икономически уговорки, имаше възможност да се погрижи за себе си, без да се налага да влиза в поредните сложни сделки с този и онзи срещу онзи и този. "Суета, вятър…" Или, както казваше Какумура-сан от "Японска история":

Иди го разбери какво друго е имал предвид освен пълната безнадеждност на положението…