Чужди компании, представители на известни международни марки за яхти, имат интерес да пренесат производството си в България и проучват възможностите на пазара. В същото време това е шанс за българските производители да увеличат капацитета си и да стъпят на международния пазар. Това каза Станислав Касъров, който е председател на Българската федерация по ветроходство, по време на специализираната конференция "Яхт порт 2007" в курорта Ривиера. Организатор на събитието е в. "Дневник" в партньорство с "Диневи груп".

В момента различни видове яхти се правят в Царево, където преди години работеше старият държавен завод за лодки, каза Касъров. Като наследство на тази индустрия в града работят четири-пет по-малки фирми, които имат производствен капацитет и правят плавателни съдове предимно за износ. По думите на Касъров вече има чужди компании, които проучват възможностите за създаване на смесени дружества или друг вид партньорство с българските фирми, които да започнат да произвеждат за чужди компании. Това е шансът за българските компании да стъпят и на големия международен пазар, на който трудно биха навлезли с българска марка, обясни той.

Причината чуждите инвеститори да искат да пренесат производството си тук е заради все още ниската цена на работната ръка, обясниха още от Българската федерация по ветроходство. За сравнение Касъров посочи, че работник в компания за яхти и лодки в България би взимал около 500 евро, а колегата му в Германия - 5000 евро месечно възнаграждение. Има обаче някои опити за износ на работна ръка в чужбина, която да работи в производствените предприятия на компаниите навън. Това би се отразило негативно на българската индустрия, предупреди Касъров.

По данни на федерацията в момента има силен инвеститорски интерес и към изграждането на модерни яхтени пристанища в българските курорти. След като бяха построени стотиците хотели по морето, сега инвеститорите търсят възможности за включването на допълнителни забавления в туристическия продукт, казаха представители на бранша. От новите проекти в момента е готова само марината на братя Диневи в курорта Свети Влас. Тя ще бъде официално открита през това лято. Освен това обаче има над 10 проекта за изграждането на нови яхтени пристанища в различни курорти по Черноморието. По прогнозите на Касъров през следващите от три до десет години в България ще има около 15 нови марини с общ капацитет между 2 и 4 хил. яхти. Все още яхтингът в България обаче е възпрепятстван от липсата на специализирано законодателство, което да разделя търговското корабоплаване от спортния и туристическия яхтинг, каза управителят на "Венид яхт" Георги Михов. Към това мнение се присъединяват всички представители на яхтения и ветроходния спорт, които ежедневно се сблъскват с проблеми, казаха участници в конференцията. В момента се разработва специализирана наредба, в която ще бъде регламентиран яхтингът и която вече е в напреднала фаза, обяви Йордан Маджаров, началник сектор "Гранично контролно-пропускателна дейност" към регионалната гранична служба в Бургас. В първоначалния вариант на проекта на наредбата обаче бяха записани ограничения, които само биха възпрепятствали още повече развитието на яхтения бизнес, алармираха представители на бранша. Подобно ограничение на свободното плуване например е задължението, преди да напуснат яхтеното пристанище и да навлязат в морето, пасажерите да трябва всеки път да обявяват къде отиват, в каква посока ще плуват и др. Яхтингът е свободен спорт и не трябва да се ограничава от такива безсмислени проверки, каза Йово Николов от "Капитал", който като любител на яхтения спорт беше модератор на един от панелите.

Събитието продължава и в събота с организирането на изложение на яхти и луксозни автомобили във Варна. Конференцията и изложението се провеждат със съдействието на "Хипо груп Алпе Адриа" (Hypo Group Alpe Adria), "Яхтинг БГ", "Сънсийкър" (Sunseeker), "Ел Зет яхтинг", "Алианц", "Венид яхт", "Вивател" и "Мерцедес Бенц".

-----------------

Десетки проблеми посочиха представители на ветроходството и яхтинга, които срещат непрекъснато заради липсата на ясен регламент. Така например, противно на световната практика, служители на граничната полиция са проверявали пасажерите на яхта от Слънчев бряг до Балчик и са искали от туристите, които са били само по бански, да покажат личните си карти. Внезапни проверки на полицията и преглеждане на документите стряскат непрекъснато и чуждите туристи, навлезли навътре в морето, оплакаха се яхтсмени. Трябва много точно да се раздели търговското корабоплаване от любителското плаване и да се посочи в кои случаи пасажерите трябва да бъдат проверявани и в кои те са просто туристи и любители, каза зам.-председателят на Държавната агенция по туризъм Станислав Новаков.