През последните 2-3 години Варна е един от градовете с най-бурно строителство в страната. Миналия месец Националният статистически институт отчете, че в цялата страна издадените разрешения за нови обекти само през първите три месеца на 2007 г. са били с 40% повече в сравнение със същия период на миналата година. Като зони с най-активно строителство се посочват Черноморието, планинските курорти и столицата. Според статистиката двете морски области - Бургас и Варна - държат първото място по обем на инвестициите в жилищно строителство. След тях се нарежда София. Увеличение на издадените строителни разрешения е отчетено и при сектора на административните и офис сгради. Нарастването продължава плавно и системно всяка година.

Посочените цифри са в подкрепа на доказателството, че строителството все повече се оформя като сериозен икономически сектор у нас. В него се влагат милиони евро, а конкуренцията е реална. Във Варна шумно бяха представяни редица проекти за нови бизнес сгради, хотели и ваканционни комплекси. Според данни на Националния статистически институт за миналата година във Варна са издадени 22 строителни разрешения за административни и офис сгради, а през 2005 броят им е бил 23. Ням как обаче да не направи впечатление, че голяма част от сградите, които се появяват в града, са дело на едно архитектурно бюро "Дизарх" ООД (www.dizarh.com). Създадена през 2003 г., в портфолиото си фирмата има разработки на проекти за 8 офис центъра, 6 хотела и над 15 жилищни комплекса. Преобладаващата част от тях са във Варна и курортите в близост до града. Само за 4 години 30 годишният Делян Жечев и 32-годишният му колега Светослав Станиславов успяват да натрупат солиден актив от поръчки за над 580000 кв. метра разгъната застроена площ.

Според информацията в системата ДАКСИ двамата управители на "Дизарх" имат и 10% собственост в "Мото-Пфое пропъртис". Като член на екипа на архитектурното бюро обаче фигурира и Венелин Жечев, директор на дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" в община Варна и баща на Делян Жечев. През 1999 г., когато кметът Кирил Йорданов спечели първия си мандат, Венелин Жечев оглави дирекция "Архитектура и благоустройство" и изпълняваше функциите на заместник-кмет. След това беше назначен за директор на "Устройство на територията", а преди малко повече от година пое сегашните си функции в общината. Носител е на доста отличия, сред които "Златна значка" на Съюза на архитектите в България, награда "Варна", "Архитект на годината".

С фигурирането си в екипа на "Дизарх" арх. Венелин Жечев не нарушава закона, защото не участва в управлението на фирмата. Логично обаче идва въпросът целесъобразно ли е архитект, работещ в едно бюро, да дава и становища по проектите на същото това бюро?! "Признаваме и няма да го крием, че съвсем в началото, още като студенти и при създаването на дружеството, наш ментор и учител, който ни даваше напътствия и съвети, беше бащата на Делян - Вили Жечев, спомня си Светослав Станиславов. Фирмата заработи бавно, първите ни проекти бяха за малки хотели в Балчик и Крапец. Дипломните ни работи бяха наградени от Съюза на архитектите в България и Камарата на архитектите. След това станахме първото бюро, получило ISO 9001:2000, бяхме лицензирани от Moody`s International, което признава продукта ни като конкурентно международен." Арх. Делян Жечев казва, че му е омръзнало да работи и да бъде обвиняван заради връзката баща си. Казва, че винаги се е придържал към професионалната етика. "Когато бях главен архитект на Провадия, отказах да проектирам какъвто и да било обект в общината. Дори предложих да се обърнат към архитекти от Варна, но те пък поискаха ужасно високи цени за работата си, неоправдано високи. И предполагам, че затова сега има атаки от колегията към нас", казва арх. Делян Жечев.

Така или иначе обаче затвореният кръг Венелин Жечев - "Дизарх" ООД - дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" в община Варна няма как да остане невидим. В него се завърта и вечният юридически казус - за разликата между законосъобразното и целесъобразното. За властите, морала и т.н.

---------------------

Ще говоря с цифри. Първо, във Варна проектират реално над 120 архитекта. Във Варна на експертен съвет минават по 40 проекта, при това крупни, а не малки къщички. Много бих се радвал, ако всички минат през ателието, ама не може всички. В момента най- големите обекти, които работи "Дизарх", са в Балчик, два обекта в София, все извън Варна. Има и такива във Варна. Аз се гордея, че синът ми е такъв добър архитект. Но не може да стане вече номерът да му дадем обект, защото баща му е добър архитект. Хората, които правят големи проекти и дават големи пари, търсят някой, който да им свърши работата. Но за мен пак ще продължават тези приказки.

Най-големите ни обекти не са във Варна. Но в града се носят такива мълви, че на инвеститорите може нещо да се помогне заради свързаните имена. Нашите проекти заради притесненията, които съществуват, са гледани и от главния архитект, и от кмета с най-голямо внимание. И нямаме проект, който да не е бил връщан за промени, за забележки, за озеленяване. Това ни изигра много добра услуга, защото се научихме да си изпипваме проектите. Слуховете са нещо нормално.

Аз никога няма да се отрека от баща си, той ни помага от първия ден. Той е авторитет в този град. Но аз съм Делян Жечев, работя сам и сам си изкарвам хляба. Съжалявам, че баща ми работи в тази администрация, но не мога да променя това обстоятелство.

Не искайте от мен да контролирам всичко в този град, невъзможно е. Особено този процес, в който решаващо място има инвеститорът. Той сам избира кой да е проектант, кой да е изпълнител на проекта. И ако не му харесва, е в пълното си право да го възложи на друг. Такъв процес не подлежи на администриране от страна на общината. Той се регулира по естествените закони на пазарната икономика.

"Щом не е незаконно, значи е нормално. И Петър Диков е архитект на София например и проектира обекти в цяла България. Нека архитектите да доказват кое е нормално и кое не.

-----------------

За целесъобразност просто не може да се говори. Според буквите на закона всичко е наред, но тук се касае по-скоро за морал. Всички норми на етично поведение са записани в професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България. Очевидно, че арх. Жечев не спазва тези разписани норми, защото той е длъжен да защитава обществения интерес за качествата и естетична среда и да изисква това от инвеститорите. Това трябва да е водещото за един професионалист. Но в този случай наблюдаваме ситуацията един архитект да участва от двете страни - на участник и на арбитър при реализацията на един проект. Това е недопустимо от морална гледна точка - да проектираш ти или синът ти нещо и после сам да си го одобриш. Но това е схемата, която действа в момента и по която изтичат проектите от общината. Да не говорим, че става дума за огромни пари. На това се дължи и фактът, че всички сгради, които се появяват напоследък, си приличат. А уж има свобода, реално обаче тя се ограничава от различните интереси.

Де юре няма никакво нарушение. Де факто обаче е ясно за какво става дума. Но никой съд не може да го определи като нещо незаконно. Друг е въпросът, че не е морално. Преди години добрата практика беше при реализацията на големите архитектурни обекти, особено тези, които предстои да се построят в централната част на града, да се организира конкурс за проекти. По този начин се съобразяват различни неща и има шанс да бъде избран най-добрият вариант. Такъв беше случаят с т.нар. Дупка, например въпреки че и там нещата се провалиха. Но това беше практика отпреди 10 години, която беше изоставена.

----------------------

Из Професионален кодекс на Камарата на архитектите в България:

Чл. 1 Архитектът е длъжен да проявява обективност и безпристрастност в случаите, когато дава своето експертно мнение относно предложение от страна на предприемач или относно договорен документ, обвързващ инвеститор с предприемач или снабдител. (...)

Чл. 2 Архитектът е длъжен да избягва ситуации, в които съвместява функциите на участник (страна) и арбитър при реализирането на една и съща работа. (...)

Чл. 3 Архитектът е длъжен да изпълнява съвестно и точно своите задачи, да избягва всякакви ситуации или действия, несъвместими с професионалните му задължения или способни да хвърлят съмнение върху неговата добросъвестност, или да дискредитират професията.

Чл. 7 Архитектът, на работа в общинска или държавна администрация, не може да бъде материално заинтересуван, пряко или косвено, от възлагането и изпълнението на архитектурен проект или устройствен план, чийто обект е разположен на територията, в която той администрира.

-------------------

1. Бизнес и логистичен център гр. Варна  разгъната застроена площ - 82 000 кв.м - 2007 г. проектирана

2. Търговски център "Пфое мол", гр. Варна разгъната застроена площ - 27 000 кв.м - 2006 г. проектирана

3. Офис център "Мираж", гр. Варна разгъната застроена площ - 2440 кв.м - 2004 г. проектирана

4. Офис център и складова база "Изо гарант", гр. Варна - 2006 г. проектирана разгъната застроена площ - 11 895 кв.м

5. Офис център "Олигарх"-Джи-м груп ЕООД, гр. Варна - 2003 г. - първа част, 2004 г., втора част - проектирана, разгъната застроена площ - 4440 кв.м

6. Офис център "Варна моторс", гр. Варна - 2005 г. проектирана разгъната застроена площ - 2500 кв.м

7. Жилищна сграда с офис център и магазини "Санара" - гр. София - 2004 г. проектирана, разгъната застроена площ - 12 800 кв.м

8. Търговски център "Варна" - гр. Варна  разгъната застроена площ - 13 800 кв.м - на Дорелов - 2003 г. проектирана

9. Складова база с офиси и магазини, гр. Варна - 2005 г. проектирана

разгъната застроена площ - 4500 кв.м

1. Кемпински хотел гранд Eрмитаж - кк Златни пясъци - 2003-2004 г. проектиран, разгъната застроена площ - 76 000 кв.м

2. Хотел "Венеция гранд казино", гр. Ловеч, разгъната застроена площ 24 500 кв.м

3. Хотел "Гларус" - кк Златни пясъци - 2005 г. проектиран разгъната застроена площ - 10 800 кв.м

4. Апартхотел "Явор" - кк Златни пясъци, разгъната застроена площ 14 582 кв.м

5. Хотел "Белвю парк" - кк Златни пясъци, разгъната застроена площ - 24 125 кв.м

6. Хотел "Бендита Маре "- кк Златни пясъци, разгъната застроена площ - 22 300 кв.м

1. Жилищна сграда Festa Tower, гр. Варна, разгъната застроена площ 42 000 кв.м

2. Вилно селище "Литекс-Топола", землище с. Топола, общ. Каварна, разгъната застроена площ - 96 420 кв.м

3. Ваканционен комлекс "Буджака", местност Буджака, землище гр. Созопол, разгъната застроена площ - 955 кв.м

4. Жилищна комплекс Sandor hills, кк Златни пясъци, разгъната застроена площ 17 700 кв.м

5. Жилищен комплекс "Вива" - Варна, разгъната застроена площ - 9000 кв.м

6. Жилищна сграда Semiramida garden, гр. Варна - разгъната застроена площ 12 800 кв.м

7. Жилищен комплекс "Евро", търговски център "Бурлекс", Варна - разгъната застроена площ 9000 кв.м

8. Жилищни сгради - кв. Виница, Варна - разгъната застроена площ 1200 кв.м

9. Жилищен комплекс "Порт палас", кк Слънчев ден - разгъната застроена площ 22 000 кв.м

10. Жилищен комплекс "Сиконко билдинг" - гр. Варна - разгъната застроена площ - 10 000 кв.м

11. Жилищна сграда Marvel Residence, гр. Варна - разгъната застроена площ 3500 кв.м

12. .Жилищна сграда, кв. Виница, Варна, 1200 кв.м