На езика на метеоролозите случващото се тези дни между Русия и САЩ вероятно трябва да се нарече "смразяване" или "ранна слана". На езика на брокерите то би звучало като "меча политика посред пазар на биковете". На езика на политическия покер това е по-скоро надлъгване с ефектни блъфове.

Фактът, че го правят двама президенти, кара нещата да изглеждат внушително. Фактът, че го правят в края на последния си мандат обаче, само подсилва усещането за опит да се разиграват карти, които след 2008 г. ще държат други обитатели на Кремъл и Белия дом.

Вярно е, че ожесточените словесни атаки от Москва срещу противоракетния щит и критиките на Запада за т.нар. руска "суверенна демокрация" събудиха призрака на студената война. Но търпеливото им отблъскване и омаловажаване от Вашингтон целят да върнат в реалността - студената война отдавна свърши и едва ли има спор кой е губещият в нея. Забележката на президента Джордж Буш, че Русия вече не е враг, стъпва на очевидни факти - руснаците, дори и да си представим, че искат това, не са достатъчно силни, за да го постигнат. Повечето от войнствените заплахи на президента Владимир Путин са кухи и затова трябва да се пренебрегнат с мълчание.

Военният потенциал на днешна Русия е несравнимо по-малък отпреди, бюджетът й за отбрана е сигурно 10 пъти по-свит от съветските времена (и дори руските ястреби не виждат как ще го увеличат безболезнено от сегашните 2.7% от БВП), страната е в дълбока демографска криза и губи по близо 1 милион души от населението си всяка година... Путин заплашва да напусне Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), но след подписването му преди 17 години толкова неща са се променили и толкова много танкове, оръдия и самолети са нарязани и претопени, че това е по-скоро символичен жест. Намекът за напускане на договора за ядрените въоръжения "Рейгън - Горбачов" от 1987 г. пък е по-скоро предизвикан от изскачането на сцената на нови играчи като Индия, Пакистан, Северна Корея и може би Иран, а тук руснаците по-скоро искат да си говорят с американците, а не да се карат.

В Америка също има много въпроси за противоракетния щит. Самият факт, че Русия не харесва нещо, не означава автоматично, че то е добро, писа тези дни анализаторът Уилям Аркин. Дори самият факт, че искаме да разположим това заради иранска заплаха, вече означава, че САЩ са склонни да признаят на Иран, че наближава статута на достоен конвенционален противник на Америка, и Вашингтон не може да стори кой знае какво, за да попречи това да се случи един ден, допълва той. Така или иначе американският Конгрес замрази парите за строежа на обектите в Източна Европа докато не се изчистят споровете с руснаците и не се докаже, че има смисъл от системата.

Защо тогава целият този политически театър се разиграва точно сега. Вероятно защото сцената на годишната среща на Г-8 е най-добре осветената, сниманата и гледаната. Ако Путин иска да направи впечатление, тук е мястото да се държиш точно обратното на това, което се случи преди година на този форум в Санкт Петербург.

Нека погледнем нещата реално. Пълноправен член ли е Русия на Г-8? Очевидно не. Тя бе приета там по времето на Борис Елцин с цел да й се помогне да стане демократична, свободна и приятелска страна. Като гледаме състоянието на днешна Русия, какъв тон държи и как й допада повече форматът Г-7+1, този опит, изглежда, не успя. Означава ли това, че трябва тя да бъде изключена и на нейно място да влезе Китай? Може би. Както справедливо отбеляза тези дни руски анализатор, нашият кораб влезе могъщо в голямото пристанище на демократичните държави, пусна котва и... започна бързо да се пълни с вода.

Най-силното оръжие на Кремъл днес са петролът и газът, а най-големият кошмар - сриването на цените им на световните пазари. Западът вече изгуби няколко "газови" битки с Русия, за да си позволява по-твърд тон. В мрежата на енергийните договори вече са навързани и производители, и потребители - Туркменистан, Казахстан, Австрия, Белгия, Унгария, Германия, Франция, Италия, да не говорим за Гърция, България, Латвия и Словакия. Опасно ли е това? За някои държави може би е тревожно, но чак опасно едва ли. Да не забравяме, че Европа получава една четвърт от енергията си от Русия, но и че Русия изнася 65% от енергийните си суровини на европейския пазар и това в сериозна степен връзва ръцете на Москва.

В същото време изстива ентусиазмът по правенето на бизнес с руснаците. Руските банки и бизнес вече очертават нещо като пета колона в лондонското Сити и другите големи финансови центрове. Това, че буквално се къпят в пари, плаши дори финансовото министерство в Москва. Само тази година всеки ден в Русия са влизали по 600 милиона долара инвестиции, но вижте кой ги създава. Това са заемите за десетки милиарди долари, които руските частни и държавни олигарси вземат от капиталовите пазари. Точно тази сила е и най-слабото място на Русия.

Ако Западът иска да я контрира, може спокойно да въведе правила да не се допускат до капитали руснаци с мръсни ръце. Де факто едно IPO в Лондон е продажба на активи, откраднати по време на скандалната т.нар. приватизация от 90-те години. Като стана дума за бизнесмени, да отворим приказка и за визите - защо да не се разшири с други имена прецедентът САЩ да отнемат визата на Олег Дерипаска? Докато си говорим за "бизнесмени", в арсенала на ответния удар спокойно може да попадне изгонването на руски шпиони - нали и без това чуваме напоследък, че разузнавателната активност на Русия се е върнала към равнищата от времето на студената война?

Разбира се, всичко това е само един сценарий, който вероятно и ще си остане такъв. През последните 15-20 години да водиш твърда политика към Русия бе равносилно на това да си съсипеш кариерата. Всеки искаше да се изтъкне като адвокат на търговията, инвестициите и приятелските отношения. Защо? Защото Европа има нужда от енергия и вместо да си я доставя от взривоопасния Близък изток, предпочете Русия. Нека в Близкия изток си се оправя Америка.

Сега е любопитно как за броени седмици отредената в масмедиите роля на глобален Враг номер едно изведнъж се прехвърли от Джордж Буш на Владимир Путин. При това няма спор, че Кремъл вероятно е търсел този ефект най-малкото заради публиката у дома.

Пред радио "Ехото на Москва" политологът Александър Коновалов обясни, че целият този словесен двубой се разиграва заради вътрешнополитически причини. "Студена война, като всяка друга глупост, може лесно са се организира особено ако имаш много пари и няма какво друго да правиш. Но тя не съответства нито на идеологическите настроения, нито на нашите планове и интереси", казва той. Според него технологичните параметри на американската система показват, че тя очевидно не е насочена срещу Русия, но е трябвало Вашингтон навреме и подробно да обясни какво мисли да прави. "Има три причини за кризата - оскърбиха самолюбието ни; това даде повод на руските военни и на военнопромишления комплекс да поискат още повече пари; предстоят избори. Нищо не сплотява нацията така, както външната заплаха и сега много неща властта ще си прави по-лесно", допълва Коновалов.

В този дух Ан Епълбаум, колумнист на "Вашингтон пост" и автор на наградената с "Пулицър" книга "ГУЛаг - лагерите на смъртта", разказа тази седмица емблематична история. Докато се разхождала между рафтовете в прочутата московска книжарница "Дом на книгата", се изправила пред цяла стена от исторически заглавия, възхваляващи съветските бойни пилоти, военни герои и дори самия Сталин. Всичко това сред лъскави корици, отрупани с червени знамена, петолъчки, сърпове и чукове - все символи на имперското минало, модата към което се подхранва и манипулира от Кремъл. Нямаше да има проблем с пищните тържества за Деня на победата, ако не беше сблъсъкът с Естония, станал символ за нетърпимост на Москва към това, че дори бивши съветски републики имат различен поглед към "славната и героична" история. С най-различни технологични оправдания бяха спрени петролът към Литва, вносът на грузинско вино и полско месо... В този смисъл "ракетните" намеци на Путин са чисто политическо оръжие и той не се поколебава да го употреби.

Защото не става дума за възраждане на Русия, а възраждане на националната й гордост - малък, но съществен нюанс. Да се възроди Русия означава петродоларите да се използват за политика за по-висок стандарт на руснаците, а не за ултраскъпи къщи в Лондон, яхти в Монако или бронирани мерцедеси в Москва. Да се възроди националната гордост обаче означава да се сглоби отново илюзията, че си обкръжен от врагове (финансиращи и вътрешните такива като Гари Каспаров например), че искат да разграбят руските територии.

"Става дума за чиста психология. Това изобщо не е сериозно, не е и студена война. Путин иска Западът да го възприема сериозно. Това му помага да заема позата на защитник на Русия, която е жертва на американската агресия. Ако вземете предвид антиамериканизма по света, ще видите, че това действа в полза на Путин. Помага му да стои във властта и да я увеличава. Така че не се тревожете много, само мъничко. Студената война не се завръща, но може би хвърля едно око през рамо", обяснява Генадий Герасимов, бивш говорител на Москва от съветско време.