Като се има предвид, че кожата е най-големият орган и че поема 60% от козметиката, която използваме върху нея, въпросът какво съдържат кремове, лосиони, шампоани, балсами и парфюми става някак наложителен. Джозефин Феърли, която освен настолната за  Великобритания книга 21st Century Beauty Bible е написала още куп статии и рецензии на козметични продукти, казва, че професията й все повече започва да я притеснява, защото всеки ден й се налага да тества върху себе си какви ли не мазила.

Ако доскоро да имаш достъп до най-новата и скъпа козметика е било върхът на сладоледа, в последно време сме малко по-добре информирани и доста по-скептично настроени към добре опакованото обещание за красота. Голяма част от конвенционалната козметика се прави от синтетични химикали, извлечени от петрол. Някои се поемат от кожата в малки и вероятно безопасни количества, други са по-упорити и достигат кръвоносните съдове - оттам пътят им е отворен.

е първото, което търся на етикета, когато избирам козметика. Парабените (метил, етил, пропил, бутил) са навсякъде, въпреки че са доказано токсични. Използват се, защото увеличават срока на годност на кремове и шампоани, но у много хора те причиняват алергични реакции и възпаление на кожата. Излишните количества не се изчистват от организма, а се трупат в тъканите. Друг упорит химикал е триклозанът, който се използва заради антибактериалните си свойства.

Следи от него са намирани чак в майчино мляко. Germall II и Germall 115 (зад това търговско име се крият химикалите imidazolidinyl urea and diazolidinyl urea) се използват като консерванти. Често се комбинират с други химикали, защото нямат добро антигъбично действие. Germall 115 по-конкретно отделя формалдехид при много ниска температура. Sodium Lauryl Sulfate пък най-често се използва в шампоаните, за да прави пяна, е силен алерген, който дразни очите и кожата и може да причини косопад и пърхот. Синтетичните аромати (в парфюмерията се използват над 2000) и оцветителите също трудно могат да се избегнат в конвенционалната козметика.

Освен че

тази химия не е биоразградима и се отмива във водите на света. По данни на международната природозащитна организация WWF следи от триклозан са намирани в тъканите на речна риба. Фталатите пък (химикалите, благодарение на които кремовете лепват върху кожата) причиняват хормонални изменения не само у хората, но и у нищо неподозиращите животни. Животинският свят няма избор - постоянно е изложен на токсини от замърсения въздух, почвата и водата.

Биопродуктите са отговор на проблема със замърсяването на храната, но в случая с козметиката математиката не излиза, защото в ЕС все още няма закон, който да регулира биокозметиката. На практика всяка козметична фирма, която използва 1% биосъставки, може да изпише "био" на етикета си. В този смисъл "био" съвсем не решава и проблема със синтетиката. Понеже законодателството изостава, Soil Association във Великобритания и Ecocert във Франция - две от най-големите европейски биосертифициращи организации, са създали собствена строга система за сертифициране на биокозметика, която гарантира, че продукти с тяхното лого не използват токсични химикали и съдържат между 70 и 100% биосъставки  според това колко от съставките съществуват в биовариант.

все още няма козметика с логото на Soil Association или Ecocert, но изобилието от етерични масла е добра алтернатива. Етеричните масла по дефиниция нямат нужда от консерванти, защото не съдържат вода, и ако са продукт на биоземеделието, могат да се превърнат в най-чистата възможна форма на козметика. От няколко години българската фирма Еcomaat произвежда точно такива биоетерични масла и макар голяма част от тях да се изнасят, тези продукти могат да се намерят и у нас.

Еcomaat отглеждат роза, лавандула, мента, салвия, маточина, хисоп и съставките им са 97-100% биосертифицирани. Атанас Кръчмаров, управител на фирмата, казва, че в Еcomaat не възнамеряват да произвеждат бяла козметика, защото етеричните масла могат напълно да заменят употребата на конвенционални кремове.