Строителството на небостъргач в България сега е по-скоро въпрос на имидж, отколкото на необходимост, смятат специалистите в строителния бранш. Високите сгради се появяват, когато се изчерпват терените за застрояване в центъра на града, а цените им станат непосилно високи. Може би това е и причината въпросът все още да не е уреден нормативно. В Закона за устройство на територията се говори за строителство на сгради до 12 етажа и повече. И по света няма единно определение за небостъргач - за Европа това е сграда над 100 метра, докато за Азия и Северна Америка - над 150 м. Първите небостъргачи се появяват в САЩ в началото на миналия век. Това става възможно благодарение на развитието на технологиите, налагането на високоякостните стомани и на асансьорите. У нас най-високата сграда е хотел "Родина" в София. Според различни източници височината й е от 80 до 101 м.

Общите устройствени планове на София и Пловдив предвиждат изграждането на високи сгради. Според главния архитект на столицата Петър Диков подходящи са местата около бул. "Тодор Александров" след бул. "Христо Ботев" и площад "Македония". Там високата сграда на КНСБ е първата реализация от няколко проекта, които трябва да оформят клъстър. Планът на София предвижда високи сгради и в района на Централна гара, около хотел "Кемпински Зографски" и "Зона Б5". В момента се правят проучвания и за жилищните квартали "Младост", "Люлин" и "Красна поляна".

Новият общ устройствен план на Пловдив предвижда построяването на няколко небостъргача в района на кв. "Гладно поле". Другият подходящ терен, който може да поеме функциите на административен и бизнес център на града, е незастроеният парцел между ул. "Ген. Радко Димитриев" и бул. "Санкт Петербург". Там е предвидено да бъдат издигнати сгради до 30 етажа. Преди три години пловдивският предприемач Стоян Сариев лансира идеята за пловдивски Световен център на Марково тепе. Той искаше да построи две кули близнаци на по 60-етажа, но плановете му останаха само на думи.

Бургас е на път да изпревари двата най-големи града у нас със строителството на първия небостъргач. Проектът на предприемача Ваклин Стойновски е в най-напреднала фаза от всички обявени - очаква се всеки момент да получи разрешително за строеж. Планът за построяване на 155-метрова сграда взриви обществеността и архитектурната гилдия, защото парцелът се намира в Морската градина на метри от плажа. Неотдавна и общинският съвет на Несебър разреши да бъде вдигната висока сграда в село Тънково, което е на 2 км от Слънчев бряг. Идеята е на местния предприемач Чавдар Александров. Той е купил 250 дка земеделска земя и вече е променил предназначението й. Освен небостъргач той ще строи ваканционен комплекс.

Изваждането на всички необходими документи за започване на строеж е дълъг и сложен процес. Докато проектът получи одобрението на множество държавни и общински органи, изминават дълги месеци - оптимистите дават срок година и половина, а според песимистите може да отнеме и петилетка. Първо се изисква изменение на подробния устройствен план за застрояването на парцела, както и одобрение от общинския експертен съвет по устройство на територията. Проектът се съгласува с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Необходимо е разрешение и от Министерството на транспорта заради преминаващите над града самолети. Необходимо е съгласуване на инвестиционното намерение с Министерството на околната среда и водите. Геоложките проучвания са задължителни. Те отнемат време, защото се взимат специални проби от почвата. Общината издава визата за проектиране, след което и разрешително за строеж. Ако обаче някой от съседите реши да обжалва строежа на небостъргача, съдебното дело може да отнеме две-три години. Затова е добре предварително да се направи обществено обсъждане на проекта, нищо че не е задължително, съветва от опит Ваклин Стойновски.

Строителството на небостъргач ще бъде предизвикателство за българските компании, които нямат такъв опит на родна земя. Единствено "Главболгарстрой" и "Техноекспортстрой" са строили високи сгради, но в чужбина. Според президента на "Главболгарстрой" Симеон Пешов няма проблем с осигуряването на техниката - тя може и да се наеме. Към строителството на небостъргачите обаче има определени изисквания. Изграждането започва с изливането на дебели колони, т.нар. пилоти, върху които стъпва бъдещата сграда (нещо като наколните жилища). Пилотите се набиват, докато срещнат твърда скала. Гръбнакът на сградата е ядрото, в което са разположени стълбите и асансьорите. Издигането на небостъргача става именно покрай ядрото. Заради завихрянето под сградата ъгълът между нея и земята не трябва да е прав. За да се осигури пожарната безопасност, е необходимо да има два допълнителни водни резервоара, както и външно стълбище. Отделно се строят други два празни резервоара, които да поемат водата при евентуален обилен валеж. На върха на небостъргача задължително се монтират радарни устройства. Това е изискване на транспортното министерство заради преминаващите самолети.

Засега е спорна ефективността на вложение в строеж на небостъргач у нас, затова зад повечето планове не стоят крайни инвеститори, а по-скоро спекуланти, твърдят участници на пазара на имоти. Според тях предприемачите по тези проекти в момента се се опитват да извадят всички необходими разрешителни, за да вдигнат цената на имота и проекта и след това да го препродадат на краен инвеститор. Все още не съм видял реален инвеститор за строителство на небостъргач, казва и главният архитект на София Петър Диков. По думите му строителството на една висока сграда струва до 50% по-скъпо от стандартен строеж. Според изчисленията на Росен Плевнелиев, управител на българския клон на "Линднер", които построиха "Бизнес парк София", строителството на небостъргач е с поне 30% по-скъпо на единица площ от това на друга сграда. У нас все още са малко компаниите, готови да плащат по-скъп наем само заради имиджа да имат офис в небостъргач, коментира още Плевнелиев.

София има нужда от небостъргачи, но кога ще стане това ще покаже пазарът, аз поне не съм оптимист, че ще е скоро, коментира архитект Петър Диков. Прогнозата на президента на "Главболгарстрой" Симеон Пешов пък беше "още догодина".

---

Някои от по-големите проекти в София

- Кулите близнаци недалеч от "Пирогов" на братя Джанкови. Те ще са над 270 м, с около 75 етажа. Според публикация на "Стандарт" проектът "Софи център" вече се продава

- Офис сграда над 150 м, която е част от проекта "Сердика център", който ще се строи на мястото на бившия завод "Балканкар Средец" на бул."Тотлебен"

- Проектът "Ропотамо плаза" на бул. "Цариградско шосе" - сградата ще е висока около 100 м

- Срещу хотел "Кемпински Зографски" е предвидено да се издигнат две 30-етажни сгради

- "Гвоздеят" на проекта на испанската "Риофиса" на Централна гара е 90-метрова кула, в която ще се помещават офиси и хотели

- Изграждането на кула предвижда и проектът на "Олимпиън мол енд тауър" на "Юрокапитал финанс" на бул. "Сливница"

- На бул. "Цариградско шосе" е предвидена висока офис сграда до хипермаркета на "Карфур"

- "Одеса инвестмънт" планира 27-етажна сграда до бизнес парка в кв. "Младост"