Британката Сали Джоунс е известна китаристка и участва в една от прочутите групи в кралството. През 2013 г. се присъединява към "Ислямска държава" в Сирия, след като се запознала с британския хакер от пакистански произход Джунейд Хюсейн. Той успява да я вербува като първата терористка камикадзе.

Сали, която е на 47 години и има две деца, е известна с многото си псевдоними – "Госпожа Терор", "Ножът" и "Бялата вдовица". В социалните мрежи я знаят и с името Ум Хюсейн.

Тя беше убита през 2017 г. по време на въздушна бомбардировка. После тази новина се оказа фалшива и тя се появи и иска да се прибира в родината си. Преди това Ум Хюсейн написа в Туитър: "Знам какво върша. Раят има своята цена, така че се надявам извършеното от мен да е цената на Рая."

В книгата си "Лондонистан: как Великобритания създава вътрешната държава на терора", излязла още през 2006 г., авторката Мелани Филипс пише за появата и развитието на екстремистки ислямистки групи в Обединеното кралство, както и за толерирането от страна на британските власти на дейността на избягали от арабските и другите ислямски държави. Тя засяга и въпроса със засилващите се страхове на британците от ръста на крайнодесните ислямистки течения и разширяване влиянието им сред мюсюлманските общности, насочено срещу устоите и ценностите на британското общество.

Според Филипс екстремистките идеи водят до сблъсъци, които не са свързани с религиозността и произхода на гражданите. Според нея Лондон се превръща в сборище на терористичните ислямистки течения, чиито привърженици са дошли от Близкия изток. Директорът на Международния център за борба с радикализацията и политическото насилие Питър Нюман казва, че в страната винаги е имало спор между Скотланд ярд, където настояват да бъдат арестувани най-видните дейци на тези течения, от една страна, и тайните служби, от друга, които предпочитат тези групи (и в частност новите имигранти) да бъдат оставени да действат, за да могат да бъдат наблюдавани и проследявани.

Нюман уподобява тези противоречия на опит за еквилибристика, който обаче може да свърши с грешка. Така например властите разрешиха на Хамза Чоудри да продължи агитацията си, вербувайки все повече адепти на фанатизма, макар и да предотвратиха впоследствие превръщането им в терористи.

Според проучване на Института за глобална промяна "Тони Блеър", озаглавено "В името на халифа и отечеството: как британските джихадисти се присъединиха към наднационалните терористични движения", повечето британски джихадисти са произлезли от общности, които твърдят, че не са екстремистки. Според проучването шестима са лидерите на джихадисткото движение във Великобритания, които са се възползвали от толерантността на властите. В доклада се твърди, че за разлика от джихадистите в страни като Франция или Белгия 31% от британските фанатици ислямисти са лежали в затвора за криминални престъпления от типа на търговия с наркотици и кражби. Поради това се налага извод, че типичният британски джихадист няма идейни подбуди, нито е бил мотивиран от маргинализацията си или от икономически причини.

Джихадисткият елит на Острова е съставен от 113 мъже и 18 жени. Той включва интелектуалци, активисти, богати и бедни, радикализирани студенти, дилъри на наркотици и др. Две трети от тях имат тесни връзки с гореспоменатите шестима души: Абу Хамза ал Мъсри, Абдалла ал Фейсал, Абу Катада ал Фаластини, Омар Бакри Мохамед, Анджим Чаудери и Хани ал Сибаи.

Сред изследователите на тероризма във Великобритания се налага мнението, че "съществуват определени групи и социални слоеве, по-уязвими за екстремизма; това са онези среди, които предпочитат по-простите и ясни отговори и отхвърлят и избягват по-сложните обяснения; те виждат света в черно-бели цветове, докато сивият цвят остава извън тяхното полезрение".

Ислямистките течения на Острова включва цяла гама от националности – араби, азиатци, африканци, имигранти от бившите републики на Съветския съюз, от Китай и другаде. Колко голяма е общността, в която работят те? Според британския аналитичен център "Чатъм хаус" в страната има 1900 джамии, като 9% от тях са под контрола на салафити. Освен това има и 280 центъра, както и стотици други ислямски общности, които предоставят посреднически услуги при сключване бракове, по граждански въпроси, погребални услуги, както и консултиране по религиозни и правни въпроси в рамките на ислямското право (шариат).

В официален доклад, публикуван през 2017 г., общият брой на мюсюлманите във Великобритания достига до 2.7 млн.души, което е 4.8% от общия брой на населението на страната. Мюсюлманите на Острова живеят в големи общности в Лондон, Манчестър, Бирмингам и Брадфорд. Освен в тези големи градове те имат присъствие и в други градчета, разпръснати в цялата страна.

В идейно отношение мюсюлманите не са сплотени около обща платформа. Както сочи изследване на Института за глобална промяна "Тони Блеър", кралството е изправено пред голям проблем, свързан с разпространението на насилнически идеологии и разширяване влиянието на екстремизма. Това на свой ред налага необходимостта от противодействие на тези идеи по ясен и категоричен начин в рамките на образователната система и официалните институции. Последните следва да обърнат специално внимание на дейността на онези центрове и общности, които разпространяват екстремистки идеи.

В отделни публикувани цитати от доклад на вътрешното министерство се описват инструментите и средствата, които се използват от организациите на крайния политически ислям за въздействие върху обикновените мюсюлмани в страната. Те са подтиквани към подпомагане на религиозните програми и проекти, както и към дарения за онези джамии, които са под контрола на фанатични имами, разпространяващи идеите на екстремизма, насилието и религиозната нетърпимост. В същия доклад се говори, че течението на политически ислям се отличава с огромния си потенциал за индоктриниране на хората и привличането им с оглед реализирането на неговите цели.

За степента на влиянието на салафитския тип политически ислям може да се съди по настъпилите промени в идейната ориентация сред мюсюлманските общности и по засилването на ислямисткия радикализъм. Тези процеси се дължат на активизирането на различните ислямистки центрове и джамии, които са в основата на разпространяването на салафитския джихадизъм от страна на радикализирани проповедници. Това става и с разпространяване на религиозни книги с екстремистки характер, издавани в Саудитска Арабия и разпращани безплатно до джамии, религиозни медресета и ислямски културни центрове. Става дума за учебни пособия, които се използват в рамките на саудитската образователна система и които безпрепятствено се разпространяват във Великобритания със знанието на властите в страната. И това е рутинна практика от години насам.

В тях се призовава към "свещена война" (т.нар. джихад), оправдава се насилието над жените и срещу онези мюсюлмани, които са се отрекли от исляма, заклеймяват се другите религии.

В своя статия в "Ню Йорк таймс" писателят Том Уилсън обвинява Саудитска Арабия и Катар, че подкрепят радикалния салафитски ислям. Според него "разпространяването на екстремистки текстове е друг начин за пропагандиране на уахабитската философия сред мюсюлманските общности във Великобритания. Рияд разпраща най-долнопробните съчинения на саудитския фанатизъм до британските джамии, използвайки за целта на представителствата и агенциите на Саудитска Арабия. Сходни са и целите на Катар, който разпраща милиони финансова помощ за радикализираните групи във Великобритания".

Според доклада на фондация "Хенри Джаксън", базирана в Лондон, от 60-те години насам Саудитска Арабия следва политика на световна експанзия на екстремисткото тълкувание на исляма. За последните тридесет години Рияд е похарчил за тази пропаганда 67 млрд. долара. Само през 2007 г. фондацията счита, че Саудитска Арабия е финансирала с 2 млрд.долара задграничната пропаганда на своето религиозно учение, основаващо се на въпросния екстремистки прочит на Корана, а през 2015 г. тази сума е била двойно по-голяма.

Британски ислямистки лидери са получили и уахабитско обучение в Саудитска Арабия наред с влиянието на Рияд, упражнявано чрез разпространяване на книги в самата Великобритания. Анализ на Би Би Си от 2010 г. породи скандал и протести срещу факта, че около 5000 деца във Великобритания се учат по официалните учебници, преподавани в Саудитска Арабия. В тях се твърди, че на крадците трябва да бъдат отсичани ръцете. Показателно е, че същите тези учебници са били използвани в някои градове под контрола на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. В доклада се изтъква, че голямата финансова подкрепа за салафитските общности се е използвала за разгромяването на умерените мюсюлмани във Великобритания и в арабските страни.

В разпространените от "Уикилийкс" през 2011 г. дипломатически съобщения се твърди, че дори индийската гуджаратска общност в Лестър е попаднала под влиянието на уахабизма и нейните членове са заели най-консервативни позиции сред всичките останали мюсюлмани в цяла Европа.