Рисковото финансиране е ключов фактор за развитие на иновациите. То стои зад всички успешни млади компании през последните години. В същото време остава област, в която Европа значително изостава зад Съединените щати. Защо Старият континент все още изостава в привличането на "умни" стартиращи компании и на рисков капитал? Как може да се увеличи поемането на риск и предприемачеството в хай-тек сектора и колко бързо Китай и Индия ще се превърнат в дом за следващите новопоявили се високотехнологични фирми?

Това са темите в проучването Ventura Capital, Innovation and IT, направено по поръчка на "Майкрософт" от анализаторите на английската компания "Лайбръри хаус" (Library House). Изследването беше представено в Брюксел по време на организирания от "Майкрософт" Ден на малките и средните предприятия (SMB Day).

През 2006 г. компаниите за рисково финансиране (Venture Capital) в Европа са вложили 6.4 млрд. евро, което според анализаторите от "Лайбръри хаус" е впечатляващо число. Около 32% от тези средства са отишли в нови фирми от ИТ сектора. Софтуерът като подсегмент привлича най-голям дял от тях - 54%, или 969 млн. евро. На хардуера се падат около 30 на сто, или 543 млн. евро, като тенденцията е делът на инвестициите в него да намаляват. Софтуерът, ИТ услугите и системите пък привличат все по-голям процент от вложенията. Средната стойност на рисковите сделки сред европейските компании през 2006 г. е била от порядъка на 5.7 млн. евро.

Въпреки тези данни Европа изостава сериозно от Щатите, където дяловото финансиране е около пет пъти по-голямо през последните две години. Проблемът според проучването е не в самите компании, а в степента на търсене на рисков капитал. Най-активният пазар на рисков капитал в Европа е Великобритания, следвана от Франция и Германия. Топ четирите ИТ клъстъри от новопоявили се фирми са Лондон, Париж, Дъблин и Кеймбридж.

Рисковото финансиране в САЩ дава достъп до голям пазар, докато националните пазари на Европа са силно раздробени от данъци, законови рамки и регулации. Към това трябва да се добави и слабата предприемаческа култура в Европа, която не улеснява поемането на риск. Анализаторите дават Щатите и Израел за пример как се стимулира търсенето на рисково инвестиране чрез изграждане на култура у предприемачите - с програмата SBIR (Small Business Innovation Sheme) в САЩ и ИТ инкубаторите в Израел.

Програмата SBIR осигурява над 1.5 млрд. евро всяка година за малки компании, които развиват нови технологии. Те не само генерират средно със 100% по-високи приходи от сходни фирми, но имат много по-голям шанс да получат рисков капитал. Този модел на подпомагане е пример как може да бъде преодоляна "финансовата дупка". Стипендии по линия на SBIR са получили много от големите компании, например Sun Microsystems.

Успехът на ИТ клъстъра в Херцелия, който се намира на по-малко от 20 км от Тел Авив, е класически пример за ефикасността на израелския модел. Комбинацията от обществената подкрепа при защитата на един проект и желанието на компаниите да отворят офиси и централи в САЩ, за да привличат финансиране, създава изключително здрава среда за иновации. От 503 подкрепени от рисков капитал израелски компании 40 имат централи в САЩ, като запазват изследователските си звена в Израел. За сравнение, от 1600 подобни компании във Великобритания само две са избрали подобен път. Освен това Херцелия е част от системата суперклъстъри в Израел - освен близо до столицата тя е на 20-на км от клъстъра Рамат Ган. Програмата за инкубатори в Израел работи от 1991 г. Тя има за цел да осигури финансова, административна и физическа подкрепа на младите предприемачи в етап, когато техните идеи все още не са подходящи за финансиране от частни фондове.

Освен от САЩ и Израел Европа би трябвало да се притеснява от конкуренцията на Китай и Индия, предупреждават анализаторите. Те добавят, че с годишни нива на растеж от 55 на сто Китай ще настигне Европа по рискови инвестиции до 2-3 години, а Индия - до 4-5 години. През 2006 г. в Китай са направени рискови инвестиции в размер на 1.5 млрд. евро, което е близо 37 на сто от европейските.

Според доклада на "Лайбръри хаус" правителствата не влагат достатъчно в иновативните фирми, макар че някои от най-успешните малки бизнеси са именно в ИТ сектора. Публичното финансиране на ранен етап на развитие позволява на много компании да напреднат до степен, когато ще бъдат готови да получат рисков капитал. Такава добра практика има най-вече във Великобритания и Финландия, те имат и най-голям брой ИТ компании на глава от населението, се казва в проучването.

Важен партньор за прохождащите технологични компании са и големите имена в сектора. Много от утвърдените технологични гиганти търсят контакт с млади иновативни ИТ компании, като взаимоотношенията им обикновено се развиват в две посоки - партньорство и дори придобиване. Според "Лайбръри хаус" най-активен партньор за хай-тек компании, подкрепени от рисков капитал, е "Майкросфт". Тя има за партньори над 300 нови фирми в Европа - следвана от IBM, Oracle, Sun Microsystems, HP и др.

Ползата е явна - партньорите на "Майкросфт" са привлекли средно с 2.6 млн. евро повече рисков капитал от другите ИТ компании.

Фондовете за рисков капитал и особено такива с интерес към сектора на информационните технологии в България се броят на пръсти. От година и половина на българския пазар за дялово инвестиране е "Адванс Екуити холдинг" АД, създаден от финансовата група "Карол". Едно от направленията, в които фондът инвестира, е ИТ индустрията. "Една четвърт от всички бизнес планове на компании, които постъпват във фонда, са от ИКТ сектора, но досега сме инвестирали само в една", каза директорът за връзки с инвеститорите на "Адванс Екуити холдинг" Христо Вълев.

През 2006 г. дяловият инвеститор направи първата си сделка с българска високотехнологична компания - "СЕП България". Тя се подготвя да изгради система за мобилни разплащания, която ще свърже системите на банките и GSM операторите. БНБ вече й издаде лиценз за системен оператор на платежна система. Aкционери в "СЕП България" са Атанас Шарков, Пеньо Хаджиев, основател на ТБ Българска инвестиционна банка (придобита по-късно от Commercial Bank of Greece) и бивш изпълнителен директор на Българската фондова борса, и софтуерната компания "Сирма груп".

Според Вълев дяловото финансиране е много подходящо за софтуерните компании, които нямат материални активи, за да обезпечат един банков кредит. "Фондовата борса е друга алтернатива за тях, но там инвеститорите обикновено искат зряла компания, а капитал най-често търсят прохождащи компании", коментира още Вълев.

Наскоро беше създаден и нов фонд за рискови инвестиции, фокусиран върху информационните технологии и софтуера - NEVEQ (New Europe Venture Equity), но той все още няма инвестиция в България. Създаден е със средства на Европейската банка за възстановяване и развитие. Заявката му засега е, че планира да вложи до 40 млн. евро в технологични компании от региона на Югоизточна Европа.

---

България вече е член на EUGA (European Union Grants Adviser) - инициатива на "Майкрософт" с партньорството на Intel, "Хюлет - Пакард" и местни държавни или частни организации. Тя помага на малките и средните предприятия да подготвят проектите, с които ще кандидатстват за финансиране от европейските фондове. Наесен EUGA ще открие офис в София. По данни на организацията през 2007 г. с нейна помощ е отпуснато финансиране за над 20 млн. евро. Повече от 1500 са проектите, които са завършили или все още са в ход, като 84% са успешни. Близо 3613 са новооткритите работни места в резултат на спечелени проекти.

---

Европа изостава по степента на рисково финансиране сред младите ИТ компании, предупреждават анализаторите от английската компания "Лайбръри хаус" (Library House). Рисковият капитал е важен фактор за развитието на иновациите, често стои зад успешните млади компании, пробили през последните години, така че изоставането в ИТ сектора се оказва проблем.