Има места, за които няма табели. И които човек няма как да посети, освен ако не попадне случайно на тях или не разговаря с местните.

Едно от тези места е в покрайнините на село Стилски, Лвовска област, Западна Украйна. Още византийските и древните украински хроники говорят, че през ІХ-ХІ в. тук е съществувала голяма славянска държава, наречена Била Корватия. Документи от ХІV в., открити наскоро във ватиканските архиви, споменават град на име Столско, разположен в Лвившчина, който би могъл да е столица на Била Корватия.

Водени от тези мъгляви сведения, археолозите започват разкопки, които се увенчават с успех. В околностите на Стилски те откриват нещо, което би трябвало да е голямо укрепено място, покриващо не по-малко от 250 хектара. Намерените артефакти доказват, че това наистина е град, и според размерите му, би могло да се заключи, че е столицата на Била Корватия.

Селището било заобиколено от крепостен вал с дължина няколко километра, снабден с кули и други отбранителни съоръжения. Учените разкриват и основите на множество постройки, изградени в и отвъд крепостната стена. Те изпълнявали различни функции – били както жилищни къщи, така и гарнизони за войниците, складове за храни и др. Сред разкритите останки са и павиран път, който води до градската порта. Градът бил свързан и с река Днестър, чрез воден канал, дълъг 11 км.

Около Стилски са открити и подземни тунели, мрежа от галерии, чиято цел остава неизяснена. Хипотезите варират от складове за стоки и храни до убежища за ранните християни, в които те се криели от римските гонения през първите 4 века. 

Когато собственикът на поредната механа, в която седнах да обядвам, ми разказа, че наблизо има пирамиди, си помислих, че се шегува. Но той настоя, че те не само изглеждали като египетските, но и подобно на тях, били гробници.

Оставяйки ме в неведение за последващата информация, аз открих двете пирамиди. Едната се намира в село Комендантивка, Полтавска област, и е висока 15 метра. Цялата е потънала в мъх и обрасла с треви. Очевидно никой не се грижи за нея. Наистина е странно да видиш пирамида, около която растат борове, вместо палми. Гранитната структура е семейна гробница на Александър Билевич и жена му. Като военноморски офицер от Царска Русия, той посетил Египет и бил впечатлен от пирамидите в Гиза. Когато се завърнал в родината си, вдъхновен от видяното, си построил подобна гробница в собствения си имот. Погребалните камери в нея са свързани с коридори. Може спокойно да се влезе вътре, тъй като вратите отдавна ги няма. Телата също, но всичко, което не може да бъде отмъкнато, е останало. Но никой не си е направил труда да печели от това, макар египетските пирамиди да се намират в същото състояние – отдавна ограбени още в древността и затворени с железни решетки, изковани в ХХ в., заключвани с катинар.

Другата пирамидална гробница се намира в село Березова Рудка, Полтавска област, и е висока едва 9 метра. Построена е от тухли и се намира в още по-окаяно състояние от първата. Намира се в имота на семейство Закревски. Ихнати Закревски бил посланник на руския император Александър ІІІ в Египет. Подобно на Билевич, и той бил запленен от пирамидите в тази страна и когато се върнал в Русия, си построил подобна. Тя обаче не е гробница. Според учените по скоро е служела като декоративен елемент в парка му, а вътрешността й е изрисувана със стенописи. Сюжетите им варират от библейски сцени до мотиви от египетската митология. Вътре има дори олтар. Входът на пирамидата бил пазен от статуя на Изида, която Закревски донесъл от Египет /поради което, по разбираеми причини, днес се пази в местния музей; тя е автентична/. Порталът е украсен с изображение на кръста. Вандализмът от времето на "перестройката" до днес е успял да унищожи голяма част от стенописите, заличени под имената на Леночка и Дмитрий, но се е оказал безсилен пред самата пирамида.

Само на няколко километра от село Личкивци, Тернополска област, се натъкнах на донякъде обезпокоителен паметник – на пиедестал е изправена колона, на чийто връх седи каменна човешка глава с шлем, с липсваща долна челюст. На пиедестала личи надпис, но вече е нечетим, защото е заличен почти напълно. Местната легенда твърди, че това е паметник, издигнат в чест на младеж, който бил хванат от татарите при едно от техните нашествия в този край, но какво е направил той и кой му е издигнал паметник, не става ясно.

Недалеч има и друг паметник, който отбелязва епидемията, ударила селото през 1830 г. и покосила стотици негови жители. Селото било дом на местните дворяни, но на мястото на замъка и църквата днес личат само руини.

Тук е намерен и езическият идол, представляващ бог Святовид през 1848 г. Надписът, издълбан върху идола, се отнася до древното славянско схващане за Вселената.

Вероятно Украйна крие още много интересни артефакти в дебрите си, но те са недостъпни за обикновения турист, който просто иска да посети Киев или полуостров Крим. До тях водят тревясали пътища, обяснения от рода на "след големия бор завий наляво" и словоохотливи бабички, които говорят на неразбираема смесица от руски и украински. Но когато им споменеш, че си българин, изтърсват едно "ах" и започват да говорят на чист руски език; те поне все още си го спомнят, а младите, дори и да го знаят, не искат да говорят на чужд език.