Изпитът по счетоводство, който Институтът на дипломираните експерт-счетоводители проведе тази година, ентусиазира кандидатите да придобият правоспособност за извършване на независим финансов одит. По-голямата част от тях коментира изпита с приповдигнато настроение и оптимизъм. В предпоследния ден на изтеклата седмица над 60 души се събраха в една от залите на СУ "Св. Климент Охридски", за да отговорят на 100-те въпроса от изпитния тест.

"Тази година го взех със сигурност. Когато ни раздадоха тестовете, не можах да повярвам, че това е истина. Почти нямаше счетоводен стандарт, по който да няма въпроси", коментира изпита един от кандидат-одиторите, който се явява на него не за първи път. "Ако бях по-добре подготвен, със сигурност щях да се справя. Сега поне знам на какво трябва да обърна внимание, подготвяйки се за следващата година", беше коментарът на друг от кандидатите.

Изпитът по счетоводство е първият от четирите изпита, които трябва да положат успешно кандидатите за дипломирани експерт-счетоводители, за да получат професионална сертификация. Счита се, че той е най-голямата "цедка", тъй като броят на хората, които го полагат успешно, е символичен. Тази година изпитът се проведе по нови правила. Досега кандидатите решаваха 3-4 казуса и отговаряха на няколко въпроса по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). На практика изпитът проверяваше познанията им по незначителна част от материята. Така съществуваше реална вероятност добре подготвен човек да не успее да се справи, защото е имал малшанса да не познава добре точно тази част от даден стандарт, която е дадена на изпита. Сега 90 от 100-те въпроса на изпита са от т.нар. затворен тип. Всеки от тях има четири възможни отговора, един от които е верен. Останалите 10 въпроса са от отворен тип, т.е. от кандидатите се изисква да направят счетоводни записи или да решат казус, без да имат възможност да избират между дадени отговори. Най-съществената промяна е в това, че изпитът трябва да обхване възможно по-голяма част от материята. Така резултатите от него би трябвало да дадат обективна оценка на степента на подготовка на даден кандидат-одитор.

Разширяването на базата за проверка на знанията не е единствената промяна. Друг важен момент е, че преди да достигнат до кандидатите за експерт-счетоводители, тестовете за пръв път се решават от правоспособни одитори. Очаква се, че така ще бъде установено дали има въпроси, които са формулирани неясно, или пък въпроси, чиито отговори са сгрешени. Тази промяна е от особено значение, тъй като Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) има дълга история на грешки в изпитните казуси. Преди две години комисия, назначена по инициатива на "Дневник", установи, че в решенията на казусите, приети от института, са допуснати грешки. Не по-различна беше ситуацията и преди година, когато ИДЕС отказа да сформира отново комисия, но счетоводители с опит потвърдиха за вестника, че в решенията пак има грешки. Според хора от кухнята на изпитния процес тези две години не са прецедент и подобни неща са се случвали и по-рано. Некоректните решения поставят въпроса за това как хората, успели да си вземат изпита, са направили "верните грешки" - нещо, което не е от полза за имиджа на ИДЕС. Ето защо въвеждането на превантивен контрол срещу некоректни решения е от полза не само за кандидат-одиторите, но и за имиджа на института.

Наред със заредените с оптимизъм кандидат-одитори имаше и други, които смятаха, че са се справили добре, но бяха настроени скептично. Основните им опасения бяха за "подводни камъни", които човек няма как да установи на този етап. "Трудно ми е да приема, че нещата са станали коренно различни изведнъж. Доста е революционно, а в този бранш знаем, че дори еволюцията не е особено динамичен процес", обобщи един от явилите се на изпита. Според него един от ключовите моменти е кой от въпросите с каква тежест е.

Съгласно правилата за провеждане на изпита в практическото изготвяне на тестовете участват два типа специалисти. Първият са съставителите на казусите. Всеки от тях представя минимум 30 въпроса, засягащи всяка област на теста. Освен това съставителят прилага и съответното решение, както и предложение за точките за оценка. Впоследствие компилатори комбинират различни казуси от различни съставители и така се съставят варианти на тестове, един от които се избира на лотариен принцип непосредствено преди изпита. Това е и тестът, който решават кандидатите за одитори. Компилаторите предлагат тежест за оценка на всеки въпрос. Решение за това кой въпрос какъв брой точки да носи обаче взема комисията, която проверява работите. Решението се взема, преди да започне проверката. Общият брой точки е 100, а за успешно взел изпита се счита кандидат, събрал минимум 75 точки.

"Едва ли има човек, който не е допуснал грешки. Въпросът е коя от тези грешки колко точки носи и дали няма да се окаже, че, да кажем, два грешни отговора са достатъчни, за да се приеме явяването на изпита за неуспешно", обясни притесненията си кандидат-одитор. Според него наличието на предварителна информация за точките, които носи даден въпрос, би помогнало на хората да се ориентират и да насочат усилията си към въпросите с висок брой точки. Има професионални организации, които на аналогични изпити дават ориентир за значимостта на отделните въпроси. Сред тях е Британската асоциация на дипломираните експерт-счетоводители (The Association of Chartered Certified Accountants (ACCA). "При планирането на трите часа изпитно време студентите са подпомогнати от индикацията на броя точки, който носи всеки изпитен въпрос или част от въпрос. Това е и един ориентир, по който те могат да преценят до каква степен са се справили с изпита. Нещо повече - заради понякога обширните сценарии и казуси от декември 2007 г. ACCA въвежда допълнителни 15 минути за четене на изпитните въпроси", обясни студент на организацията, който е и кандидат-одитор. Практиката за обявяване на точките е различна и наред с организации като АССА има и такива, които не обявяват точките, които носи всеки въпрос. Така е, да кажем, при глобалния Институт на вътрешните одитори (The IIA), но не това е важно, тъй като то е детайл от изпитния процес. По-важното е друго - колко ще са хората, които са се справили успешно с изпита по счетоводство на ИДЕС.

Отговорът на този въпрос всъщност ще е и отговор на въпроса промени ли се институтът на българските одитори или имитира промяна. В световен мащаб практиката е успешно да полагат изпит за професионална сертификация между 35 и 45% от явилите се на него. Счита се, че този процент е достатъчно нисък, за да бъде определен изпитът като реален подбор на професионалисти, и достатъчно висок, за да стимулира участие в него. Изпитът по счетоводство на ИДЕС успешно вземат около 10% от явилите се на него или дори по-малко. Официалната версия на института за причината за този нисък процент е, че изпитът е много труден, а кандидатите не са добре подготвени. Този аргумент обаче не звучи сериозно на фона на случващото се в България през последните години.

Глобални организации като АССА със 100-годишна история и студенти в 120 страни и The IIA, създаден през 1941 г. и признат международно за глобална организация на вътрешните одитори, стъпиха в страната. Те провеждат изпити и резултатите от тях показват, че българите се справят не по-лошо от хората в развитите държави - напротив. Хора, явяващи се успешно на тези изпити, често са неуспели кандидат-одитори в ИДЕС за дълъг период от време. Някои от тях дори се отказват от възможността да получат диплома от ИДЕС.

Всяка авторитетна професионална организация, била тя глобална или регионална, се гордее с броя на членовете си. Информацията за това колко хора в колко страни са членове на организацията е едно от първите неща, които човек може да прочете в раздела "За нас" в сайтовете на АССА, The IIA, Института на дипломираните експерт-счетоводители на Англия и Уелс и много други. На кандидатите да станат членове на професионалните организации се гледа като на партньори, не като на конкуренти.

Преди година в управителния съвет на ИДЕС се появи идеята да бъде обявена година с нулев прием, за да се ограничи броят на новодипломираните експерт-счетоводители и по-този начин и на конкуренцията. Тази идея не намери подкрепа, но дали тя не е едно от нещата, обясняващи защо хората, справящи се успешно с изпитите на ИДЕС, са три пъти по-малко от тези, които успяват да вземат изпитите в други професионални организации? Дали е така или не е ще стане ясно, когато ИДЕС обяви резултатите от тазгодишния си изпит по счетоводство.