Руска енергийна обсада на Балканите

Руска енергийна обсада на Балканите

Владимир Путин
Reuters
Владимир Путин
На две поредни срещи - по въпросите на енергетиката в Загреб и на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество (ОЧИС) в Истанбул, Русия обяви мащабните си енергийни планове за Балканите. Москва предложи страните от региона да координират енергийните си стратегии и да осигурят взаимно изгоден достъп до енергийните си ресурси. На срещата в Истанбул руският външен министър Сергей Лавров напомни плановете за изграждане на черноморски магистрален пръстен, като и старата руска идея за черноморски електроенергиен пръстен. В организацията членуват България, Турция, Албания, Армения, Азербайджан, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Сърбия, Русия и Украйна.
Идеята на Русия за черноморски електроенергиен пръстен датира от 90-те години на миналия век. В момента желанието на Русия и Украйна да внасят ток в Турция или Гърция например не е осъществимо, защото трябва да бъде възстановен електропроводът "Дружба" на територията на Румъния. Руските планове са до края на годината да бъде подписано споразумение за изграждането на пръстена, както и меморандумът за строителството на черноморския пръстен от автомагистрали. Преди два месеца българското правителство одобри подписването на меморандума за пръстена, чиято дължина ще е 7000 км. Проектът включва рехабилитация на вече изградени отсечки и строеж на нови. Пръстенът ще минава през Турция, Грузия, Русия, Украйна, Молдова, Румъния, България и ще завършва отново в Турция с отклонение през Гърция. Предвижда се и развитието на интермодални превози и изграждане на терминали за тях. Финансиране за проекта ще се търси от заеми от ЕБВР и Световната банка и европейските фондове.
Ден по-рано на среща на върха в Загреб руският президент Владимир Путин представи проекта за новия газопровод "Южен поток" по дъното на Черно море до България и заяви, че Русия е заинтересувана от бъдещата продажба на синьо гориво в региона, използването на транзитните възможности на Балканите и строителството на подземни газохранилища. По думите му интерес представлява газификацията на Македония и разширяване на мрежата от газопроводи с включване на Албания, Южна Сърбия и Косово.
В Истанбул президентският помощник Сергей Приходко разкритикува работата на ОЧИС. Според него в декларацията на форума, която ще приемат държавните глави, ще влезе руското предложение за реализация на регионални проекти и засилване на сътрудничеството в енергетиката, транспорта, търговията и туризма. По думите му експертите ще продължат да работят по интеграция на регионалните енергийни пазари.
---------------
Първанов:"Южен поток" ще разнообрази доставките
България проявява интерес и е готова да се присъедини към проекта за изграждане на нова газопроводна система "Южен поток" от Русия до Европа през акваторията на Черно море, заяви президентът Георги Първанов след едночасова среща с президента на Русия Владимир Путин в Загреб в неделя. Първанов посочи, че проектът ще бъде важна стъпка в търсенето на възможности за разнообразяване на енергийните източници и за постигане на повече гаранции за енергийна сигурност. Той допълни, че в следващите дни правителството и съответните звена ще обсъдят финансовите и други аспекти на проекта, който беше обявен за пръв път от министъра в оставка Румен Овчаров по време на работното посещение на премиера Сергей Станишев в Москва.
"Южен поток" повишава ролята на България като транзитен и разпределителен център в Европа, каза президентът на Русия Владимир Путин. Той допълни, че проектът ще доведе до диверсификация на доставките и повишаване на енергийната сигурност.
Руски анализатори коментираха, че за "Газпром" новият газопровод е гаранция, че компанията ще може да се закрепи на север и юг в Европа и да заобиколи Украйна, където транзитирането понякога е непредсказуемо. Новият газопровод не е алтернатива на проекта "Набуко", твърди зам.-шефът на УС на "Газпром" Александър Медведев, цитиран от агенция Тренд. По думите му за реализацията на "Южен поток" се предвижда създаване на няколко компании, които ще се занимават със строителството и експлоатацията на конкретни участъци от тръбопровода.
----------------
Западните медии: Руският контрол се засилва
Нов проект за газопровод осветлява несигурните отношения на Европа с енергийната сила Русия. Тръбата на ЕНИ и "Газпром" може да помогне за утоляване на нарастващите нужди на континента от природен газ, но също и да засили директния контрол на руската компания върху енергийните доставки за Европа. Сделката, подписана в събота, има мащабно значение както за Европа, така и за участващите компании. Но докато Старият континент се нужда от нови тръбопроводи, европейските политици са все по-силно загрижени за обвързаността на бъдещите енергийни доставки с Русия, пише в. "Уолстрийт джърнъл".
Предложеният проект изпробва стратегията на "Газпром" да строи тръбопроводи, с които да може да продава газ на пазарите в ЕС, без да минава през определени държави. Такъв е и замисълът на предложения "Северен поток", който по дъното на Балтийско море ще достига Германия. "Южен поток" ще доставя газ от Южна Русия, като заобикаля Турция, която обслужва "Син поток", отбелязва в. "Файненшъл таймс".
Руският икономически вестник "Комерсант" посочи, че в началото "Южен поток" бил замислен като паралелно на "Син поток" трасе през Черно море, което после преминава през Турция. Според източник от "Газпром" Анкара обаче не проявила интерес към новия проект, а освен това открито поддържала алтернативния "Набуко", което наложило изменението на маршрута директно към България. Браншови експерти, цитирани от "Комерсант", обясняват, че промяната на трасето на "Южен поток" има за цел диверсифициране на коридорите за доставка на руски газ в Европа. Константин Батунин от Алфа-банк оценява само морската част на проекта на 3-4 млрд. долара. "Продължаването на втората отсечка на газопровода в коридора на "Син поток" би било по-евтино, отколкото директно към България", смята анализаторът. Сумарно преносната способност на "Южен поток" и "Син поток" би възлизала на 48 млрд. куб.м и Турция би получила възможност да влияе върху енергийната сигурност на ЕС. А като близък съюзник на САЩ в региона не е ясно как би се възползвала от тези транспортни потоци и дали не би предпочела в даден момент доставки на газ от Азербайджан или Иран вместо от Русия, коментира още Батунин.
Същността на случилото се в Загреб е, че президентът Владимир Путин пробива енергиен прозорец в Европа, коментира руският "Газета". Според изданието щурмът на "Газпром" е започнал със Северноевропейския газопровод. Последвала е позиционна схватка, като под знамето на енергийната безопасност руският монополист е атакувал различни европейски държави. "В балканския пробив са хвърлени всички сили - "Атомстройекспор" се връща в България чрез АЕЦ "Белене", РАО ЕЕС е готова да участва в приватизацията на енергомощности в различни балкански държави. Но на острието на пробива остава "Газпром", пише изданието